Решение № 61 от 25.01.2021, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 61 / 25.01.2021г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На шестнадесети декември 2020 г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка

Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на прокурор: Иван Шарков от Окръжна прокуратура – Плевен

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 793/2019 г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и следващите от

Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по искова молба на М.С.Й. , изтърпяващ наказание в Затвора – Плевен срещу Министерство на правосъдието с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществени вреди (паника, депресия, нарушено достойнство, страх от смърт вследствие ПТП) за периода 17.04.2014г.-06.02.2019г., поради превозването на ищеца с необезопасени в случай на ПТП конвойни автомобили на Главна дирекция „Охрана“, които не са били оборудвани със седалки и колан за безопасност, при конвоирането му за участие по съдебни дела.

Ищецът твърди, чрез назначения служебен защитник – адв. М. от АК, че съгласно чл.2 от Наредба №1/30.01.2003г. за структурата, организацията и дейността на охраната на ораните на съдебната власт, дейността е организирана в Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието. В чл. 31 от наредбата е предвидено, че изискванията за техническо оборудване на конвойните автомобили се определят от Министъра на правосъдието. Служителите на ГДО са извършвали превоза на конвоираните лица с транспортни средства, които са с технически характеристики и оборудване, определени от Министъра на правосъдието в нарушение на чл. 2 б.

„б“, чл.3 б. „д“ от Директива ЕС 2015/413 от 11.03.2015г., както и на вътрешното законодателство – чл. 137а от ЗДвП. В чл. 137а ал.2 ЗДвП са изброени случаите, при които не се използват обезопасителни колани, а превоза на конвоирани лица не попада в изброените случаи. Посочва, че превоза на конвоирани лица през процесния период е регламентиран в Правила за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност от служителите на ГДО, утвърдени със Заповед № ЛС-04-1994/15.11.2012г. на МП /отм./ и действащите Правилата за осъществявяне на конвойната дейност, утвърдени със Заповед ЛС-04-1228/14.07.2017г. на МП. В Приложение 4, част II от тези правила се съдържат изискванията за специализираните автомобили относно оборудването и конкретно относно седалките на конвоираните лица - т.1, т.2 – да са оборудвани с неподвижно закрепени места за сядане, като седалките да са от незапалим материал и да са изработени така, че да не могат от тях да се демонтират детайли. Според т.9 – оборудването следва да включва и белезници с верига комплект и конвоен колан, които се поставят на конвоираните лица при пътуване – чл. 24 ал.11 от правилата. Ищецът е с доживотна присъда и при осъществяване на превоза му с конвоен автомобил винаги е бил с конвоен колан с фиксирани белезници на ръцете, което се потвърждава от показанията на разпитаните двама свидетели. Счита, че правилата, одобрени от МП противоречат на чл. 137а ЗДвП за задължителното използване по време на движение на обезопасителни колани от пътниците в МПС от изброените категории, с които МПС са оборудвани. Аргументира се, че никъде в глава III от ЗДвП, нито в друг законов акт не е предвидено МП да има право по административен ред да променя и пригажда конструкцията на пътни превозни средства за конвоирани лица и няма данни преустройството на автомобилите да е съгласувано с производителя и вносителя им. Възразява, че в чл. 91 от ЗДвП е предвидено, че автомобилите на ГДИН и ГДО са със специален режим на движение и могат да използват специална звукова и светлинна сигнализация по време на движение, но текстът не регламентира конструкцията и оборудването на автомобилите. Позовава се и на чл. 7б от Закона за автомобилните превози, в който е предвидено всички превозни средства, с които се превозват пътници, да бъдат оборудвани с обезопасителни колани, с изключение само на превозните средства, в които са предвидени места за правостоящи пътници, но конвойните автомобили не попадат в това изключение. От съдебно-автотехническата експертиза се установява, че автомобилите на ГДО нямат специални обезопасителни устройства в автомобитие при настъпване на ПТП, нямат дръжки нито на седалките, нито срещу конвоираните лица, автомобилите имат сключена застраховка „Каско“, която покрива щети по автомобила, но нямат застраховка „Гражданска отговорност“, която покрива щети и на пътниците, а посочената полица е за 2020г. Според свидетелските показания - при конвоирането лицата, които са били оковани с белезници, не са могли да се задържат по завоите, плъзгали са се по пейките и са си удряли главите в решетките на клетките, изпитвали са страх, че може да се наранят, да пострадат сериозно при ПТП и дори да изгорят в автомобила, тъй като са заключени в клетки без авариен изход.

Твърдят, че им е станал известен случай на осакатен по време на превоз с конвоен автомобил затворник и същите възприятия и чувство на паника, депресия, нарушено достойнство, страх от смърт вследствие ПТП е изпитвал и ищеца по време на превозването. Бил е превозван с конвоен автомобил 26 пъти за целия исков период между Плевен, Враца, София, Велико Търново. В заключение счита за доказано, че Министъра на правосъдието е издал правила, съгласно които се променя конструкцията на конвойните автомобили, като тези автомобили се без седалки, без предпазни колани и без дръжки в повечето случаи, за които превозваните лица да се държат, в заключени клетки без авариен изход, необезопасени места за конвоираните при настъпване на ПТП. Правилата противоречат на законови разпоредби – чл. 137а ЗДвП, а министърът на правосъдието не е сред органите, които съгласно ЗДвП са компетентни да определят конструкцията и оборудването на предназначени за превоз на пътници автомобили, в противоречие с чл. 7б от Закона за автомобилните превози, в който е предвидено всички превозни средства за превоз на пътници да бъдат оборудвани с обезопасителни колани. В резултат от това за ищеца са настъпили твърдяните неимуществени вреди, които моли да бъдат обезщетени по справедливост.

Ответникът – Министерство на правосъдието, чрез юрисконсулт М. в писмения отговор оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана както по основание, така и по размер. Редът за конвоирането на задържани и осъдени лица е регламентиран в правила, утвърдени със заповед на МП. Според Приложение № 4 от действащите правила в автомобила трябва да има авариен изход, да бъде обособено едно или няколко помещения за конвоираните лица, осигурени с едностранно заключване и неподвижно закрепени места за сядане. Изискването е седалките за конвоираните лица да са изработени от незапалими материали по начин, непозволяващ от тях да се демонтират детайли.

Специализираните автомобили, с които е конвоиран ищеца са регистрирани в СПП – София съгласно Наредба I-45/24.03.2000г. за регистрирането на МПС. В чл. 2 ал.1 т.5 от Наредба № Н-3/18.02.2013г. за изменение конструкцията на регистрираните пътни превозни средства е посочено, че наредбата не се прилага за автомобили проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение „задържане под стража“ или на лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“. А съгласно чл. 91 ал.3 ЗДвП автомобили със специален режим на движение са също и автомобилите на ГДО. Затова счита, че нормативните изисквания при конвоирането на ищеца са спазени. Прави възражение за изтекла погасителна давност на осн. чл. 110 от ЗЗД за периода от 17.04.2014г. до 09.07.2014г. В заключение счита, че от исковата молба не могат да бъдат направени каквито и да било изводи за незаконни действия/бездействия от страна на ответника и претърпени във връзка с това вреди, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането и затова моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Прокурорът дава заключение, че искът е недоказан и неоснователен, поради липса на пряка причинна връзка между незаконната дейност на държавния орган и вредите и предлага да бъде отхвърлен.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 203 и следващите от

Административно-процесуалния кодекс.

Искът е допустим и местно подсъден на Административен съд – Плевен. Касае се за претенция за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника при конвоирането на ищеца с автомобил на ГДО според утвърдените от Министъра на правосъдието вътрешни правила за конвойната дейност, в противоречие със законовите изисквания за превоз на пътници. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ вр. чл. 203 ал.2 от АПК искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно чл. 204 ал.4 от АПК незаконосъобразността на акта, действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Според чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Искът е предявен срещу Министерство на правосъдието, което е юридическо лице надлежен ответник по иска за обезщетение от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на Министъра на правосъдието.

Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:

Ищецът М.С.Й. *** на 11.11.2014г., като на

19.04.2014г. по отношение на него е приложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ като обвиняем за тежко престъпление по чл. 199 ал.2 т.2 НК, осъден е на наказание лишаване от свобода в размер на 8г. с присъда на Окръжен съд – Враца в сила от 01.12.2015г., а с присъда на Окръжен съд – Плевен, в сила от 20.07.2016г. е осъден на доживотен затвор, което е видно от приложената справка от затворническото му досие на стр. 14 от делото.

В рамките на исковия период 17.04.2014г.-06.02.2019г. според приложената справка на ГДО с Рег. № 6375/29.09.2020г. /л. 354/ ищецът е бил конвоиран със заповеди на ГДО общо 33 пъти за участие в съдебни заседания като обвиняем и подсъдим със специализирани конвойни автомобили на ГДО с марка „***“ с Рег. № ***, „***“ с Рег. № ***, „***“ с Рег. № ***, „***“ с Рег. № *** и „***“ с Рег. № *** основно от следствения арест или от Затвора Плевен до Районен съд – Плевен или до Окръжен съд – Плевен, до София и обратно, до Враца и обратно, до Велико Търново и обратно. Видно от справката в специализираните автомобили с марка „***“ са превозвани до 7 задържани лица заедно с ищеца, а в „***“ до 6 задържани лица.

Специализираните автомобили според справката не са оборудвани с обезопасителни колани, което се потвърждава и от показанията на разпитаните двама свидетели – Д.Й.Д. и К.С.Й. – брат на ищеца и подсъдим по същото дело, които са били конвоирани заедно с него за участие в съдебни заседания. Според свидетелските показания в автомобилите на ГДО задържаните лица седят един до друг и един срещу друг на две метални пейки, заварени неподвижно, в една или две клетки, които се заключват. Металните пейки са разположени успоредно на предните седалки или под формата на буквата „П“. Няма специални дръжки, държат се за решетките на клетките и един за друг по време на движение както са вързани с белезници, което според свидетелите създава неудобства, особено когато се превозват с белезници на ръцете, краката, прикачени към колан на кръста, тъй като по завоите и при рязко спиране няма къде да се задържиш и може да си удариш главата. В повечето случаи са пътували с белезници на ръцете или на ръцете и на краката, а впоследствие след присъдата при пътуване до София и с колан, към който са прикачени белезниците. Според показанията – ищецът се страхувал, че ще се удари и при ПТП може да пострада.

Разпечатката съдържа 32 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/765274c2-4870-4eee-8ab6-5317d48b3a17