Решение № 928 от 16.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 928 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. К.А като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110142948 по описа за 2025 година

Ищецът ЗАД „Алианц България“ АД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество “Каско” заплатил застрахователно обезщетение /стойност на ремонт/ в размер на 3405.70 лв. за щети на застрахованото МПС Мерцедес СиЕлЕс 350 с рег. № ........., резултат от ПТП настъпило на 15.03.2023 г., в гр. Варна, на паркинга на магазин Паркмарт, ......, причинено по вина на водача на МПС „Мерцедес Г63“ с рег. № ........, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД.

Твърди, че застрахованият при него автомобил бил в паркирано състояние, когато водачът, застрахован при ответника, при маневра потегляне, го ударил поради несъобразяване на дистанцията. По образуваната преписка по уведомление от оправомощено от застрахования лице и въз основа на искането обезщетението да бъде извършено чрез ремонт в доверен сервиз, ищецът заплатил ремонта в сервиза. След това предявил пред ответника регресна претенция за възстановяване на платеното обезщетение и ликвидационните разноски, като след извършено плащане, останал неплатен остатък от 400 лв. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати остатъка от регресното вземане в размер на 400 лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до изплащането му, мораторна лихва в размер на 114.33 лв. за периода от 19.07.2023 г. до датата на подаване на исковата молба и разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Признава сключена с него застраховка ГО към датата на процесното събитие, настъпването на ПТП и механизма му. Оспорва размера на вредите, като счита, че извънсъдебно е погасено дължимото обезщетение. Твърди, че размерът на претенцията е завишен. Оспорва ищецът да е платил на легитимирания собственик и в този смисъл твърди, че не е придобил регресното вземане. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира 1 разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Основателността на претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и размер на претърпените вреди; получена покана за плащане.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени по делото обстоятелствата, че на 15.03.2023 г., в гр. Варна, на паркинга на магазин Паркмарт, ......, е настъпило ПТП между МПС Мерцедес СиЕлЕс 350 с рег. № ........., застраховано по застраховка Каско при ищеца, по вина на водача на МПС „Мерцедес Г63“ с рег. № ........, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество, че ищецът заплатил на автосервиз Силвър Стар Ритейл ЕАД ремонт в размер на 3405.70 лв. за щети на застрахованото МПС, а ответникът платил по регреса 2065.82 лв. на 18.07.2023 г.

Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на вредите. Спорен е размерът на причинените вреди, който определя обема на регресната отговорност на ответника, която е в рамките на по-малката измежду дължимата и платената сума.

Според заключението на автотехническата експертиза, вредите по автомобил Мерцедес са в следствие на процесното ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил по цени на официален сервиз възлиза на 3405.70 лв. Стойността на възстановяване по средни пазарни цени е 2538.98 лв. При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие - според чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Според чл. 400 КЗ, застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата, а възстановитерлната е пазарната стойност на необходимите нови части /оригинални или неоригинални/ и труд към датата на настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество. Следователно, регресното право на ищеца е в обема на пазарната стойност на причинените вреди. Само ако 2 автомобилът е бил в гаранционен срок и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката, тогава обезщетението се определя на база стойността на ремонта, отразена в издадените от фирмения сервиз фактури. По делото не се установи процесният увреден автомобил да е бил в гаранционен срок. Ето защо изчислената стойност от вещото лице по средни пазарни цени е обективният критерий за действително причинените вреди, т.е.

2538.98 лв. При приспадане на платените от ответника 2065.82 лв., дължими остават 473.16 лв. Искът следва да се уважи изцяло - за претендираните 400 лв., като се присъди и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Основателна е претенцията за обезщетение за забава. За вземането на ищеца законът е предвидил срок за изпълнение, поради което едва след изтичането му е налице изпадане в забава. Този срок е определен в чл. 412, ал. 3 КЗ и той е 30-дневен от предявяване на претенцията пред ответника или представяне на всички доказателства за установяване основанието и размера на вредата /ал.2/. По делото не е спорно, че ищецът е поканил ответника извънсъдебно да плати и ответникът, след определяне на обезщетението /експертиза от 23.6.23 г./, е платил частично на 18.7.23 г. Считано от 19.7.23 г. е в забава по отношение на неплатената част от регресното вземане, от когато до датата на подаване на исковата молба - 8.8.25 г., обезщетението в размер на законната лихва възлиза на 113.27 лв., за която сума искът следва да се уважи и отхвърли да пълния предявен размер.

Относно разноските:

Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за разноски е основателна съразмерно с уважената част от исковете и от разноски за държавна такса 100 лв., депозит вещо лице 260 лв. и адвокатско възнаграждение 480 лв., дължими са 838.27 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответника се дължат разноски от 1.07 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ........., ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ........, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 400.00 лв. /равняваща се на 204.52 лв./, представляваща остатък от регресно вземане за платено обезщетение по застраховка Каско за имуществени вреди на МПС Мерцедес СиЕлЕс 350 с рег. № .........,в резултат на ПТП настъпило на 15.03.2023 г. в гр. Варна, по вина на водача на МПС „Мерцедес Г63“ с рег. № ........, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва считано от 08.08.2025 г. до изплащането й, и сумата от 113.27 лв. /равняваща се на 57.91 евро/, представляваща мораторна лихва за периода от 19.07.2023 г. до 08.08.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за разликата над 113.27 лв. до претендираните 114.33 лв.

ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление 3 гр. София, ........., ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ........, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 838.27 лв.

/равняваща се на 428.60 евро/ разноски по делото.

ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.

София, ........, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ........., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 1.07 лв.

/равняваща се на 0.55 евро/ разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4