Решение № 10739 от 05.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10739 гр. София, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г. при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело

№ 20231110151857 по описа за 2023 година

Предявени са от „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от . със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б, срещу П. Н. З. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, БУЛ.ХРИСТО БОТЕВ 56, ет.6, съдебен адрес: гр. София, ***А, Търговски дом, вх. Б, ет. 3, кантора 313, чрез адвокат ., за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на дружеството за цена на топлинна енергия сума в размер на 3510,94 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 15.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 452,72 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 02.06.2023 г., сумата от 61,84 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 15.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,75 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 02.06.2023 г.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София, гр.

София, ***, вх.1, ет.1, апартамент, аб.№2979, за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но не е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.

Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, като оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърдението, че ответникът има качеството на потребител, клиент по смисъла на ЗЕ, както и че е извършван реален отчет на уредите в 1 имота. Не оспорва размера на начислената топлинна енергия за периода и счетоводното отразяване, както и извлечението от сметки по абонатния № 2979 в частта, в която е посочено, че са осчетоводени в счетоводството на ищеца. При евентуалност, прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира адвокатско възнаграждение

Третото лице-помагач (ТЛП) „Т.“ ЕООД не оспорва предявените искове. Представя писмени доказателства.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 15.06.2023 г. срещу ответника за вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 33349/2023 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника. Последният е депозирал в срока по чл. 414 от ГПК възражение, поради което съдът е дал указания на заявителя за възможността да установи вземането си по исков ред. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.

Видно от представените писмени документи по делото, с Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 84, том 30, дело № 5239/18.11.1985 г., А. Г. Н. прехвърля на родителите си Анна Христова Стоянова и Г. Н. С. собствения си Апартамент, находящ се в гр. София, ***, ет. 1, вх. 1, ляво, като в замяна те са й прехвърлили ½ идеална част от недвижим имот, представляващ Дворно място от 253.50 кв.м., съставляващо имот пл. № 14 от кв. 174 по плана на гр. София, местност „Центъра – Три кладенци“, ***, заедно с построените в това дворно място едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 47.44 кв.м. и стопанска сграда от 34.83 кв.м. Г. Н. С. е починал на 20.10.2000 г. като вдовец и е оставил за наследници дъщеря А. Г. Н.-В. и внук, син на А.

Г. Н. – П. Н. З., ответник по делото.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 114, том 2, рег. № 8517, дело № 297 от 05.12.2002 г. А. Г. Н.-В. дарява на сестра си А.

Г. Н. ½ идеална част от Апартамент, находящ се в гр. София, ул. Христо Ковачев № 17, ет. 1, вх. 1, ляво.

От представените съобщения към фактури и справка за задължения по абонатен номер се установява, че за отчетен период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е доставена топлинна енергия в общ размер на стойност 1408.78 лв., или 1690.54 лв. с ДДС, като е заплатена сума от 26.17 лв. и остава непогасена сума за периода от 1664.37 лв. За отоплителен сезон 01.05.2021 – 30.04.2022 г. е консумирана топлинна енергия в имота на стойност 1846.57 лв., или общо сума в размер на 3510.94 лв. за доставена топлинна енергия в имота, 61.84 лв. главница за такса дялово разпределение и лихви върху двете главници в общ размер на 465.36 лв.

2

Изискано е и е представено Удостоверение за идентичност на имот от ГИС София от 18.04.2024 г., в което е посочено, че жилищна сграда – многофамилна с три входа, отразена с идентификатор *** в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-45 от 09.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, попадаща в кв. 724 по плана на м. „Зона Г-13“, находяща се на ул. Христо Ковачев, район Оборище – Столична община, се описва с адреси: гр. София, ***, гр.

София, ***, гр. София, ***, вход А и гр. София,

***, вход Б.

Ответникът оспорва, че е потребител на топлинна енергия в процесния топлоснабдяем имот, тъй като не бил собственик, нито ползвател на имота. От представените по делото писмени документи не може да се изведе еднозначен извод, че имотът, за който ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия, е идентичен с имота, който неговият наследодател А. Г. Н., починала на 26.10.2008 г. са идентични. Видно е, че фактури са издавани на името на Г. Н.

Стоянов за имот, находящ се в гр. София, бл. 15, вх. 1, ап. 9, в удостоверението от ГИС са посочени адреси, които индивидуализират имоти, находящи се в кв. 724 по плана на м.

„Зона Г-13“, Район Оборище, а в нотариалните актове е посочен имот, находящ се в гр.

София, ***, ет. 1, вх. 1, ляво, част от сграда, застроена в парцел XIII, ХIV от кв. 723, 724 по плана на гр. София, местност „Лиляна Димитрова“. Не се установява идентичност на имота, за който се претендира да е доставена от ищеца топлинна енергия, която да е ползвана от ответника в качеството му на потребител. В тежест на ищеца е и същият следваше да докаже чрез пълно и главно доказване, че ответникът има качеството на потребител като собственик, вещен или облигационен ползвател на имота, в който се твърди, че е доставяна и не е заплатена топлинната енергия. Предвид това, че такова доказване не е осъществено в настоящото производство, съдът приема исковете за недоказани и като такива същите следва да бъдат отхвърлени.

При този изход от спора, само ответникът има право на разноски. В заповедното и в исковото производство е поискано възнаграждение за адвокат при условията на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, като е представен списък по чл. 80 от ГПК, в който се претендира 500 лв. възнаграждение за исковото и 100 лв. за заповедното производство. Предвид това, че претендираните размери са под минималните такива, предвидени в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, съдът ги присъжда изцяло в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ответника. Други разноски ответникът не е извършил.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от . със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б, обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с 3 чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ срещу П. Н. З. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, БУЛ.ХРИСТО БОТЕВ № 56, ет.6, съдебен адрес: гр. София, ***А, ет. 3, кантора 313, чрез адвокат Доросиев, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца за цена на топлинна енергия сума в размер на 3510,94 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 15.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 452,72 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 02.06.2023 г., сумата от 61,84 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 15.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,75 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 02.06.2023 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА .” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ***Б, представлявано от . да заплати на адвокат Р. Цецова А. от САК с личен № ********** и с адрес на кантората: гр. София, ***А, ет. 3, кантора 313, за предоставена безплатна правна помощ на ответника в заповедното и исковото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. в размер на 600 лв.

(шестстотин лева), на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, като за ответника решението да се връчи чрез адвокат Доросиев на посочения в Молба от 21.05.2024 г. съдебен адрес, както и на третото лице– помагач.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4