Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1043 от 16.10.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1229/2024
Вид
Решение № 1043
Подписан
16.10.2024
В сила
12.02.2026
Състав
Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9 ал. 1 · Закон за наследството
  • чл.26, ал.1 · Семеен кодекс
  • чл.27 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1043 гр. Варна, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100501229 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 30653/15.04.2024г. от Д. А. Д. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Р е ш е н и е № 834/13.03.2024г., постановено по гр.д.№ 20223110108040 по описа за 2022г. на ВРС, с което с ъ д ъ т ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на АПАРТАМЕНТ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение, засягащо обекта, от 10.11.2020 г., с административен адрес: ***, намиращ се на ет. 9 в сграда с идентификатор

№

***, с предназначение на сградата: жилищна[1]многофамилна, и на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 40,25 кв.м, и съседи следните самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.34, ***.36, под обекта: ***.31, над обекта: няма, ведно с прилежащата към самостоятелния обект изба № 35 с площ от 4,73 кв.м. и 0,5679 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор № ***, в който е построена тя между 1

Д. А. Д. с ЕГН **********, с адрес *** и Д. А. Д. с ЕГН **********, с адрес ***, при квоти в съсобствеността както следва: за Д. А. Д. с ЕГН ********** – 1/6 ид.ч.; за Д. А. Д. с ЕГН ********** – 5/6 ид.ч., на основание чл.34, ал.1 от ЗС.

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съда в решението си неправилно е отхвърлил възражението на въззивницата с правно основание чл. 79 от ЗС, че същата е владяла за себе си целия недвижим имот в изискуемия от закона срок, и е допуснал имота до съдебна делба. Твърди, че не са обсъдени гласните доказателства, доказващи намерението й за владение към началната дата, от която е установила фактическа власт, като сочи, че наличието на предварителна уговорка с наследодателите й означава, че същите са й прехвърлили владението, а не само държането върху имота. Оттук не е налице необходимост същата да доказва промяна в намерението си. Оспорва представения в първоинстанционното производство протокол от 10.11.2020г. като антидатиран, счита, че същият не съдържа признание на ответницата, че ищецът е съсобственик, както и че не може да се тълкува изявлението й като факт, който установява, че същата не се е считала за собственик на имота, тъй като към тази дата все още не е бил изтекъл 10 годишния срок за придобиване на имота по давност. Счита, че съдът е допуснал процесуално нарушение като е кредитирал показанията на свидетелката Д. без да прецени евентуалната нейна заинтересованост. Счита същите за вътрешно противоречиви, поради което не следва да бъдат кредитирани.

Въззивникът моли съда да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена исковата претенция за делба на недвижимия имот.

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба, като моли да бъде оставена без уважение същата и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Сочи, че давностният срок за придобиване на имота е бил прекъснат преди изтичането му с оглед факта, че самата ответница е поканила брат си да му заплати неговия дял от имота, като за това обстоятелство е налице съставен протокол от 10.11.2020г., подписан от 2 страните. Подписът на ответницата е установен като автентичен от изготвената по делото СГЕ, като са събрани и гласни доказателства за посочения факт. Доводите във връзка със собствеността на средствата, с които е закупен имота, са неотносими към спора, както и недоказани.

Подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност, поради което настоящото въззивно производството се явява редовно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 34 от ЗС, предявен от Д. А. Д. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Д. А. Д. с ЕГН **********, с адрес *** за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение, засягащо обекта, от 10.11.2020 г., с административен адрес: ***, намиращ се на ет. 9 в сграда с идентификатор № ***, с предназначение на сградата: жилищна[1]многофамилна, и на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 40,25 кв.м, и съседи следните самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.34, ***.36, под обекта:***.31, над обекта: няма, ведно с прилежащата към самостоятелния обект изба № 35 с площ от 4,73 кв.м. и 0,5679 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор № ***, в който е построена тя.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са брат и сестра, а техни родители са А. Д. А. и Н.Т. А.. Твърди, че приживе родителите им са придобили в режим на СИО делбения имот чрез договор за покупко-продажба от 17.05.2011 г., обективиран в нотариален акт № 110, том XXVIII, дело 5968 от 17.05.2011 г. на СВ-Варна. Излага, че след смъртта на баща им на 02.09.2013 г. майка им Н. А. е продала на ответницата собствените й 4/6 ид.ч. от имота, за което е съставен нотариален акт № 51, том LVII, дело 11878 от 19.09.2013 г. на СВ-Варна. Поддържа, че той се легитимира като собственик на 1/6 ид.ч. от делбения имот, а ответницата - на 5/6 ид.ч. Излага, че след смъртта на майка им през 2018 г. той е отправил до ответницата покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на собствената му 1/6 ид.ч. от апартамента в размер на 85 лв. месечно, която покана е получена на 19.11.2020 3 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Поддържа, че делбеният имот е изключителна нейна собственост, като релевира възражение за придобиване на претендирата от ищеца 1/6 ид.ч. от имота по давност, изтекла в нейна полза в периода от закупуването му на 17.05.2011 г. до исковата молба. Сочи, че е предоставила на родителите си средствата за закупуване на имота, които лично тя е притежавала от продажба на друг имот в гр. Д.ч. Поддържа, че след закупуването на делбения имот през м.май 2011 г. родителите й са й предали владението и от тогава тя е започнала да упражнява самостоятелна фактическа власт върху целия имот изцяло за себе си, вкл. е живяла необезпокоявано в жилището и го е ремонтирала. Счита, че в случая е приложима презумпцията на чл. 69 от ЗС и чл. 83 от ЗС и владението й датира именно от посочения начален момент, доколкото фактическата власт й е предадена по съгласие от предишните собственици (родителите на страните).

Отделно поддържа, че е манифестирала спрямо ищеца намерението си за своене на неговите ид.ч., като след смъртта на баща им през м.09.2013 г. е отказала да го допусне в жилището и му е заявила, че той няма никакви права по отношение на имота. Сочи, че ищецът никога не е влизал в делбения имот и не е разполагал с ключ от него. Оспорва и заявената претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на 1/6 ид.ч. от делбения имот, вкл. оспорва да е получила покана за това преди исковата молба.

При така очертаните предмети на предявения иск, първоинстанционното решение и въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото доказателства се установяват следните релевантни за делото факти, а именно:

Няма спор между страните, че процесният делбен недвижим имот е първоначално придобит от наследодателите на страните А. Д. А. и Н.Т. А. в режим на СИО чрез договор за покупко-продажба от 17.05.2011г., обективиран 4 в нотариален акт № 125, том 1, рег.№ 2384, дело № 133 от 17.05.2011г. на нотариус В. П., вписан под № 110, том XXVIII, дело 5968 от 17.05.2011 г. на СВ-Варна.

От удостоверението за наследници изх. № 64 от 02.10.2013 г. на А. Д. А. се установява, че той е починал на 02.09.2013г. като е оставил за свои наследници съпругата си Н. А. и децата си - страните по делото Д. Д. и Д. Д..

От представения по делото нотариален акт № 95, том 2, рег. № 2930, дело 314 от 2013г. на нотариус В. П., вписан под № 51, том LVII, дело 11878 от 19.09.2013 г. на СВ-Варна, се установява, че на 19.09.2013 г. /изписано правилно с букви, съответстващи на датата на нотариалния акт и вписването/ майката на страните Н. А. е продала на ответницата Д. Д. собствените й 4/6 ид.ч. от делебния имот.

От удостоверение за наследници изх. № 18 от 14.12.2018 г. на Н.Т. А. се установява, че тя е починала на 12.02.2018г. и е оставила за свои наследници своите деца - страните по делото Д. Д. и Д. Д..

От представения по делото в оригинал протокол от 10.11.2020 г. се установява, че същият е съставен с цел да удостовери срещата между страните по делото Д. А. Д. и Д. А. Д. на същата дата, като Д. А. Д., притежаващ 1/6 ид.ч. от делбения имот е бил поканен на 05.11.2020г. да продаде на Д. А. Д., притежаваща 5/6 ид.ч. от делбения имот, собствената си идеална част за сумата от 4000 евро, но е отказал.

По делото след оспорване е било открито производство по чл. 193 от ГПК по проверка автентичността на протокола от 10.11.2020 г. в частта на положения под номер 2 подпис за ответницата Д. Д.. От приетата по делото СГЕ се установява, че подписът, положен под номер 2 в протокола от 10.11.2020 г. е положен от Д. А. Д..

По делото са разпитани свидетелите на ответницата М.Г.Й. /без дела и родство със страните/ и А.Д. Н. /дъщеря на ответницата/ и свидетеля на ищеца Д. Г. Д. /съжителстваща с ищеца/.

С решението по допускане на делбата съдът решава въпроса върху кои имоти, между кои лица и при какви квоти е налице съсобственост, която подлежи на прекратяване.

Няма спор между страните, че делбеният имот първоначално е бил 5 придобит от наследодателите на страните А. Д. А. и Н.Т. А. в режим на СИО чрез договор за покупко-продажба от 17.05.2011г.

Със смъртта на А. Д. А. на 02.09.2013г. съпружеската имуществена общност е била прекратена, като съпругата му е получила ½ идеална част от нея, на основание чл.26, ал.1 и чл.27 от СК-1985 г., а останалата ½ ид. част е наследена по равно от тримата наследници на А. Д. А. - съпругата му Н. А. и двете му деца Д. Д. и Д. Д., по 1/6 ид. част за всеки от тях, на основание чл. 9 ал. 1 от ЗН.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 95, том 2, рег. № 2930, дело 314 от 2013г. на нотариус В. П., Н. А. е прехвърлила на ответницата Д. Д. собствените й 4/6 ид.ч. от делебния имот, с което Д. Д. става собственик на 5/6 ид. части от имота, а за Д. Д. остава 1/6 ид. част от същия.

В отговора на исковата молба ответницата НЕ Е направила възражение за наличие на персонална симулация в договора за покупко-продажба от 17.05.2011г., а именно че същата е купувач по договора, а в същия са формално вписани нейните майка и баща. Срокът за отговор на исковата молба се явява и преклузивният срок за навеждане на такова възражение, на основание чл. 133 от ГПК. С оглед на това е недопустимо да бъдат събирани каквито и да е доказателства в посочения смисъл, вкл. гласни, какъвто опит е направен с показанията на двамата свидетели на ответницата.

Въпросът с чии средства е бил закупен имотът е неотносим към предмета на доказване в настоящото дело за делба, доколкото произходът на парите, с които е бил закупен имотът, не може да се отрази на титулярството на правото на собственост, а поражда евентуално само облигационни правоотношения между наследодателите и ответницата.