Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1469 от 18.07.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 7401/2023
Вид
Решение № 1469
Подписан
18.07.2024
В сила
13.08.2024
Състав
ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 178, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61 · Наредба за трудоустрояване

РЕШЕНИЕ

№ 1469 гр. Бургас, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20232120107401 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Топлофикация Бургас“ АД с ЕИК 102011085, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв.

„Лозово“, срещу К. К. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 671.93 лв. , представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода м. юли 2022 г. - м. юни 2023 г., а именно: БГВ; Отопление; Сградна инсталация; такса - Отчет Дялово разпределение; мораторна лихва за забава от 01.09.2022 г. до 25.07.2023 г. в общ размер 41.23 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.07.2023г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***/01.08.2023г. по ч.гр.д. № 4584/2023г. по описа на РС Бургас.

Ищецът посочва, че между страните съществува облигационно отношение в процесния период, свързано с продажбата на топлоенергия, като ответникът е закупувал топлинна енергия за процесния обект, в качеството си на потребител по смисъла на чл.150 ЗЕ, тъй като собственик на топлоснабдения имот. Твърди се, че дружеството е изправна страна в 1 правоотношението, като е доставило топлинна енергия в обекта, за което са издадени съответните фактури, съгласно данните на топлинния счетоводител „Белчевстрой“ ЕООД. Сочи се, че сумите касаят сградна инсталация и дялово разпределение, битовогорещо водоснабдяване и отопление В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. В същия се сочи, че исковите претенции са допустими, но неоснователни.

Ответникът не оспорва твърдението, че между страните е налице договор за доставка на топлинна енергия, както и че за процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот.

Оспорват се изцяло останалите обстоятелства, изложени в исковата молба, а именно, че е ползвана топлинна енергия на претендираната стойност - като количество и качество, както и твърденията, че дяловото разпределение е извършено правилно. Твърди се, че не е извършена доставка на топлинна енергия, за която ответникът да дължи плащане. Оспорва се изцяло по основание и размер претенцията за заплащане на обезщетение за забава.

Във връзка с горното се твърди, че ищецът не е изпълнил точно задълженията си по договора, като не е престарал дължимото от него в срок и като качество и количество, поради което на него не му се дължи плащане по договора. Сочи се, че претендираната сума е недължима съгласно чл. 13 от Директива на ЕС (2006/32/Е0) относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, изискващ сметките да се изготвят при реално енергийно потребление. Ответникът излага, че посочените в представената от ищеца „Справка дължими суми“ фактури не могат да представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 във вр. с чл. 178, ал. 1 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти.

При така изложените възражения ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от адв. А., която поддържа предявените искове и претендира уважаването им.

Третото лице помагач, „Белчев Строй“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от адвокат Н., който поддържа изложеното от процесуалния представител на ищцовото дружество и моли исковата претенция да бъде уважена в цялост.

В съдебно заседание ответникът К. К. И., не се явява, но представлява от 2 назначения по реда на чл.47 от ГПК особен представител адв. Г., която оспорва предявените искове и претендира отхвърлянето им.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 31.07.2023 г. ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК срещу ответницата за заплащане на процесните суми. На 01.08.2023 г. Районен съд - Бургас е издал Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 4584/2023 г. по описа на БРС, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора - ищец в настоящото производство, претендираните със заявлението суми, както и част от съдебно-деловодните разноски /присъден е адвокатския хонорар в по-нисък размер/.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което Районен съд - Бургас с Разпореждане № 10894/27.10.2023 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 ГПК, в едномесечен срок от съобщаване на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.

В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят е предявил против длъжника настоящия положителен установителен иск, който се явява процесуално допустим. По настоящото производство е приложено ч. гр. д. № 4584/2023 г. по описа на БРС.

За уважаване на предявените искове е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: наличието на облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия срещу заплащане на определена цена, съответно битово горещо водоснабдяване, отопление, сградна инсталация и услуга за отчет на дялово разпределение, срещу заплащане на определена цена; че ищецът действително е предоставил на ответника топлинна енергия на определена цена; изпадане на ответника в забава по отношение на задълженията за заплащане на претендираните задължения.

С доклада по делото между страните е прието за безспорно, че същите са обвързани от договор за доставка на топлинна енергия, както и че за процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот.

По делото са представени множество писмени доказателства - справки за дължими суми за процесния период, Справка за консумирана топлоенергия и приспаднати технологични загуби за абонатна станция 1-671 и 1-672 в комплекс *** за периода от м.07.2022г. до м.06.2023г.; Свидетелства за 3 проверка на топломер, протокол за подмяна на водомер; Договор от 21.01.2000г., между ищеца и ЕС на сграда, с адрес: гр. Бургас, ***Анекс към Договор ТАК № 4 от 27.12.2000г., между ищеца и ЕС на сграда, с адрес: гр.

Бургас, ***, Протокол от проведено на 25.10.2000г. общо събрание на горепосочената ЕС и приложения към него, Решение на КЕВР от 07.12.2009г.; извадки от вестници с публикувани ОУ на дружеството-ищец и др.

Въз основа на съвкупната преценка на гореописаните писмени доказателства, съдът приема за установено, че ответникът е носител на правото на собственост върху процесния недвижим, находящ се на адрес: гр.

Бургас, ***.

По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че за процесния период топлинен счетоводител е бил „Белчевстрой“, който е отчитал един път годишно през месец април индивидуалните уреди за дялово разпределение в отделните имоти в сградата - етажна собственост. Начисленията са на равни месечни вноски и изравнителна от годишно изравняване. Разпределителите на радиаторите са с дистанционно отчитане. В жилището на ответника се ползва топлинна енергия за отопление от два радиатора, за БГВ и за сградна инсталация. Подлежат на отчет два разпределителя на радиатори и един водомер за топла вода. За процесния период за имота на ответника е начислявана топлинна за отопление от два радиатора, за сградна инсталация и за БГВ. В жилището на ответника не е отчитан водомера за топла вода, поради неосигурен достъп. При неосигурен достъп за отчет, съгласно методиката за дялово разпределение следва да се начисляват по 140 литра за един обитател на денонощие, което е 4,2 м3 на месец.

При изготвяне на заключението вещото лице е установило, че дружеството, извършващо дялово разпределение за процесния имот „Белчевстрой“ ЕООД, е регистрирано в публичен регистър съгласно чл. 139а. от Закона за енергетиката, разполага с технически средства и лицензиран софтуер за извършване на дейността. Прилага правилно методиката за дялово разпределение и спазва всички нормативни документи при разпределяне изразходената топлинна енергия между отделните потребители в сградатаетажна собственост. Правило са начислени служебно по 140 литра в денонощие за топла вода при неосигурен достъп за отчет на водомера за топла вода. Разпределителите на радиаторите са с дистанционен отчет и не е необходим достъп до жилището. Сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Експертизата не е установила несъответствие при разпределената топлинна енергия. Цената на топлинната енергия е правилно заложена за процесния период при определяне дължимите суми. Предвид това 4 вещото лице е изчислило, че дължимите от ответника суми са както следва:

Сума за БГВ : 405,98 лв.; сума за отопление: 153,80 лв.; сума сградна инсталация : 99,59 лв.; отчет и дялово разпределение : 20,35 лв.; сума от годишно изравняване за 08.2022 г. - 0,42 лв.; служебно прихванати са били 8,21 лв. При това цялата дължима главница възлиза на сумата от 671,93 лв., лихвата за забавено плащане е в общ размер на 41,23 лв.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По делото са представени приложимите за процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Бургас“ ЕАД на потребители в град Бургас, одобрени с решение № ОУ-007 от 07.12.2009 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани в два всекидневника. На основание чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия с определено съдържание, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите, освен при постигнато между страните допълнително писмено споразумение. По делото не се установява, а и не се твърди между страните да е постигнато допълнително писмено споразумение, предвиждащо специални условия съгласно чл. 150, ал.

3 ЗЕ. Въз основа на изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

На основание чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Разпоредбите на чл. 61 НТ и чл. 22, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение ОУ предвиждат, че дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно - срещу заплащане от потребителите. Представен е по делото Договор от 21.01.2000 г., сключен между ищеца в качеството му на изпълнител и представител на собствениците и притежатели на вещно право в сграда в режим на етажна собственост - като възложител, от която е част и процесният топлоснабден имот, сключен въз основа на взето решение по т. 1 от протокол от 25.10.2000 г. от Общото събрание на етажната собственост. С 5 договора се определят условията и реда за извършване на дяловото разпределение на топлинната енергия за горещо водоснабдяване и отопление.