Определение № 745 от 19.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 531/2024
- Вид
- Определение № 745
- Подписан
- 19.11.2024
- В сила
- 19.11.2024
- Състав
- Веселина Димитрова Джонева, Мина Цветанова Павлова, Елисавета Георгиева Деянчева
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 745 гр. Кюстендил, 19.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселина Д. Джонева
Членове:
Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500531 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 9999/18.09.2024 г., подадена от Е. К.
М., ЕГН: **********, И. С. П., ЕГН: ***** и В. С. П., ЕГН: **********, чрез процесуалния им представител адв. А. Р. срещу определение № 852/01.08.2024 г., с което производството по гр. дело № 2409/2022 г. по описа на ДнРС е прекратено поради недопустимост на иска по отношение на искането за делба на ПИ с идентификационен номер *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, адрес на поземления имот: гр. Дупница, ***, с площ от 267 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор: 754, при съседи: ***; ***; ***;
***, както и по отношение на сграда № ***.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост.
Поддържа се, че не е установено по безспорен начин, че имотите, чиято делба е предмет на производството в прекратената му част, са идентични с тези, описани в решението по гр. д.
№ 304/1985 г. на РС - Станке Димитров (Дупница), поради което не може да се направи извод, че въпросите за допускането и извършването на делбата на имотите са разрешени със сила на пресъдено нещо, респективно предявеният иск е недопустим. Изтъкват се различия в описанието, квадратурата, броя и вида на процесните имоти и тези, предмет на делбата от 1985 г. Твърди се, че дори след изслушване на съдебно - техническата експертиза тези противоречия не са били изяснени. Този довод се базира на липсата на категоричност, както я възприемат жалбоподателите, на експерта при отговора на въпросите за идентичността на сградите, както и относно констатираната разлика в квадратурата на поземления имот и този, изнесен на публична продан с цитираното решение от 1985 г. Изводът на районния съд 1 за идентичност на имотите се определя като преждевременен, като се акцентира върху обстоятелството, че РС - Дупница е трябвало да се произнесе след изслушване на допълнителна съдебно-техническа експертиза. Поддържа се, че липсата на категорично заключение съвпадат ли всички параметри на предмета на делба по делото в прекратената му част с тези описани в дело № 304/1985 г. води до непълнота на доказателствата и необоснованост на обжалваното определение. На следващо място се посочва, че когато делбеният имот се изнася на публична продан, съсобствеността се счита за прекратена с извършването на същата и разпределението на продажната цена между съделителите.
Твърди се, че доколкото няма данни публичната продан да е осъществена - включително защото не е изискана информация дали Общински народен съвет, комуто е възложено извършването , я е осъществил - реално делба няма и съсобствеността не е прекратена.
Като допълнителен аргумент се посочва, че видно от поведението им, тримата съделители по делото от 1985 г. са считали делбата за несъстояла се, тъй като част от тях са извършвали разпоредителни сделки с техните идеални части от имота след въпросната година. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по допускане до делба и на поземления имот, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор ***.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище в предоставения им от съда срок.
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лица, имащи правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е основателна.
Първоинстанционното производството е образувано по предявен от В. С. П., И. С. П. и Е. К. М. срещу Л. Б. И., К. П. И., Н. П. И., Е. М. Д., иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Дупница, адрес на поземления имот: гр. Дупница, ***, с площ от 267 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор: 754, при съседи: ***;
***; ***; ***, ведно с построените в поземления имот сгради с идентификатори *** и ***.
В първото съдебно заседание ответниците Л. Б. И., К. П. И. и Н. П. И. са представили преписи от решение от 05.04.1985 г., постановено по гр. д. № 304/1985 г. по описа на РС – Ст. Димитров, с което съдът е допуснал съдебна делба между С. П. И., К. П. И. и Ж.П.Б. на имот пл. № 754 в кв. 70 по плана на гр. Ст. Димитров с площ 253 кв. м., ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда, както и от решение от 15.05.1985 г., постановено по същото дело, с което съдът е изнесъл на публична продан имот пл. № 754 в кв. 70 по плана на гр. Ст. Димитров с площ 253 кв. м., ведно с масивна жилищна сграда, външно стълбище, навес, лятна кухня, входна врата, водопровод, канал, ограда и чешма, при първоначална цена 5830 лв. Решението от 15.05.1985 г. е влязло в законна сила на 27.05.1985 г.
2
По делото е изслушано и прието заключение по допусната съдебно - техническа експертиза, в което е посочено, че поземлен имот с идентификатор *** е идентичен с имот пл. № 754 в кв. 70 по гореописаното съдебно решение. Навесът понастоящем не съществува и не е заснет в кадастралната карта. Вещото лице не е могло да идентифицира сграда с идентификатор *** (по отношение на нея е оттеглено искането за допускане до делба в с.з. проведено на 31.03.2023 г.). Сграда с идентификатор *** според вещото лице е изнесената на публична продан масивна жилищна сграда, като и през 1985 г., и понастоящем тя е на два етажа. Според вещото лице сграда с идентификатор *** не е била предмет на гр. дело № 304/1985 г. по описа на РС Станке Димитров (Дупница). Заключението е прието в съдебното заседание на 16.02.2024 г., проведено в отсъствие на процесуалния представител на настоящите жалбоподатели, който с изрична молба с вх. № 1850/15.02.2024 г. е поискал отлагане на делото поради ангажираност по дело пред ВКС, за което е представил и доказателства.
В същото открито съдебно заседание, след изслушване на вещото лице, ответникът К.
И. е дал обяснения относно обстоятелства касаещи сгради с идентификатори *** и *** – тяхната етажност, помещенията, от които се състоят и имат ли водопровод и канализация.
Позовавайки се на приетото по делото заключение по допусната съдебно - техническа експертиза и обясненията на ответника И., с протоколно определение от 13.03.2024 г. съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, поради недопустимост на иска, по отношение на искането за делба на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Дупница, с адрес: гр. Дупница, ***, с площ на имота: 267 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор: 754, при съседи: ***;
***; ***; ***, както и по отношение на сграда с идентификатор ***.
Така постановеното определение е отменено от ОС – Кюстендил с определение № 285/15.05.2024 г. Въззивната инстанция е изложила мотиви, че действията на съда по прекратяване на делото в посочената част са порочни, тъй като от една страна е нарушено правилото на чл. 142, ал. 2 ГПК, обезпечаващо участието на страните и пълномощниците им в процеса, а от друга - това на чл. 299 ГПК, доколкото районният съд е приел, че е налице отрицателна предпоставка за разглеждането на делото в прекратените му части, без да е обезпечил развитието на производство по редовна искова молба. Делото е върнато на РС Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия при мотивите в обстоятелствената част на въззивния акт.
След връщането на делото първоинстанционният съд е обездвижил исковата молба и е предоставил възможност на ищците да изправят констатираните нередовности. След постъпването на молба-уточнение с вх. № 6735/21.06.2024 г., с която ищците са заявили становище, че сграда с идентификатор *** не е била предмет на гр. д. № 3
304/1985 г. по описана РС – Дупница и следва да бъде допусната до делба, както и че изразеното в ОСЗ становище на К. И. не е обвързващо за съда, а твърденията му следва да бъдат доказани, първоинстанционният съд повторно е прекратил производството по делото на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, поради недопустимост на иска, по отношение на искането за делба на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, с адрес: гр. Дупница, ***, с площ на имота: 267 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор: 754, при съседи:
***; ***; ***; ***, както и по отношение на сграда с идентификатор ***, като е изложил мотиви идентични с тези в протоколно определение от 13.03.2024 г.
Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд не е изпълнил в пълнота указанията дадени му от въззивната инстанция с определение № 285/15.05.2024 г., а същите са задължителни за долустоящия съд на основание чл. 278, ал. 3 ГПК. Основен аргумент, с който въззивният съд е отменил протоколното определение от 13.03.2024 г. е този за нарушаване на правилото на чл. 142, ал. 2 ГПК, обезпечаващо участието на страните и пълномощниците им в процеса. Конкретно се касае за провеждане на открито съдебно заседание в отсъствие на ищците и техния процесуален представител при представени доказателства за ангажираност на последния по дела пред ВКС и отправено искане ход на делото да не бъде даван. По време на заседанието е прието заключението по назначената съдебно - техническа експертиза и делото е било отложено за 13.03.2024 г. - дата, сред посочените предварително като невъзможна за адв. Р.. Въззивният съд е изтъкнал, че по този начин ищците са били лишени от възможност да участват в процеса лично и чрез пълномощника си както в съдебното заседание на 16.02.2024 г., така и в това на 13.03.2024 г.
Последващи открити съдебни заседания по делото не са провеждани – то е прекратено в горепосочените части с протоколно определение от 13.03.2024 г., а след връщането му за продължаване на съдопроизводствените действия единствено в закрито заседание с разпореждане е указано отстраняването на нередовности в исковата молба, след което производството отново е прекратено в същите части. Предвид мотивите изложени в определение № 285/15.05.2024 г. първоинстанционният съд е следвало преди да прекрати производството поради недопустимост на иска, да предостави възможност на ищците да предприемат действията, които не са успели поради порочното даване ход на делото в заседанията проведени на 16.02.2024 г. и на 13.03.2024 г. Сред оплакванията както в частната жалба срещу протоколно определение от 13.03.2024 г., така и в тази, по която е образувано настоящото производство, е това за липса на категоричност в заключението на вещото лице, налагаща назначаването на допълнителна или повторна съдебно - техническа експертиза.
Като е прекратил повторно производството по делото в същите части без да предостави на ищците възможност да предприемат действия, с които да преодолеят пропуските настъпили поради даването на ход на делото в заседанията проведени на 4
16.02.2024 г. и на 13.03.2024 г., съдът не е изпълнил в пълнота указанията дадени му от въззивната инстанция с определение № 285/15.05.2024 г. и се е произнесъл преждевременно по въпроса налице ли е обективен идентитет между гр. д. № 304/1985 г. на РС - Станке Димитров (Дупница) и гр. дело № 2409/2022 г. по описа на ДнРС.
С оглед на изложеното, обжалваното определение на РС - Дупница се явява неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.