Определение № 384 от 27.07.2021, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 384 гр. София , 20.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Камелия Ефремова

Бонка Йонкова

Евгений Стайков като разгледа докладваното от Евгений Стайков Частно касационно търговско дело № 20218003901482 по описа за 2021 година

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. ДР. М. срещу определение №7 от 07.04.2021г., постановено по в.ч.т.д.№245/2021г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено определение №260113/22.02.2020г. по т.д.

№127/2020г. на Пазарджишки окръжен съд.

В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Д.М. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението по т.д.№127/2020г. на Пазарджишки ОС в частта за разноските за разликата над присъдените допълнително 150лв. до претендираните 350лв., е неправилно. Сочи се, че въззивният съд не се е съобразил с разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗА, препращаща към Наредба №1/2004г. на ВАдвС, в която е регламентирано заплащането на отделни минимални възнаграждения. Според частния касатор в случая с договора за правна помощ са уговорени отделни възнаграждения - съответно от 300лв. за изготвяне не исковата молба и 500лв. за процесуалното представителство пред ОС, и доколкото същите са в рамките на минималните размери по Наредба №1/2004г, въззивният състав е следвало да приеме, че ответното дружество дължи разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. Претендира се отмяна на обжалваното определение и присъждане в полза на Д.М. допълнително още 200лв. – разноски за заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Допускането на касация е обосновано с твърдението в частната касационна 1 жалба, че въззивният състав е решил в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №670/19.10.2015г. по гр.д.№3982/2015г. на І V г.о., следния правен въпрос: „Следва ли съдът да присъди поне минимума от възнаграждението за един адвокат по всеки отделно уговорен адвокатски хонорар по различни дейности, извършвани по едно дело, т.е. обвързан ли е съдът с тази уговорка в договора за правна помощ, за да присъди минимума за възнаграждението по всяка извършена адвокатска дейност по делото или съдът е свободен да присъди общо минимално възнаграждение, въпреки уговорката между клиент/страна/ и адвокат?“.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната касационна жалба от ответника „Автобусен транспорт –Септември“ ЕООД – гр.Септември, в който се сочи, че не е налице поддържаното от частния касатор основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като поставеният въпрос нито е обсъждан от въззивния съд, нито е решен в противоречие с практиката на ВКС. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на частната касационна жалба по съществото на процесуалния спор.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите на страните, намира следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С определение №260113/22.02.2020г., постановено по т.д.№127/2020г. на Пазарджишки ОС е изменено решение №260012/29.01.2021г. по същото дело като ответникът „Автобусен транспорт –Септември“ ЕООД е осъден да заплати на Д. ДР.

М. допълнително 150лв. – разноски (или общо 600лв.), представляващи адвокатско възнаграждение за първата инстанция. С определението е оставена без уважение молбата на Д.М. по чл.248, ал.1 ГПК за разликата над присъдените допълнително 150лв. до претендираните 350лв. (т.е. за разликата над присъдените общо 600лв. до претендираните общо разноски от 800лв.). Първоинстанционният съд е обосновал дължимия размер от 600лв. с приложението на чл.78, ал.5 ГПК и с минимума съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС. С обжалваното определение въззивният състав от Пловдивски апелативен съд е потвърдил определението на Пазарджишки ОС в обжалваната му от ищеца част като е посочил, че „нито фактическата, нито правната сложност на делото предпоставят присъждане на разноски над границата по чл.78, ал.5 ГПК“.

Настоящият касационен състав намира, че не е налице поддържаното от частния касатор основание за допускане на касационно обжалване на въззивното 2 определение.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.

Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация поставеният от частния касатор въпрос относно това дали при предвидено в договора за правна помощ заплащане на отделни възнаграждения за отделни дейности, съдът следва да присъди минимума за възнаграждението по всяка извършена адвокатска дейност, или се дължи общо минимално възнаграждение, тъй като този въпрос въобще не е обсъждан от апелативната инстанция, поради което не е обусловил решаващата воля на съда, съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от горното и единствено за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че въпросът не е решен в противоречие с постановките в определение №670/19.10.2015г. по гр.д.№3982/2015г. на ІV г.о. доколкото в посоченото определение не е разискван и не е даден отговор на въпроса дали определеният в Наредба №1/2004г. на ВАдвС съответен минимум на адвокатското възнаграждение за една инстанция покрива разноските за отделните дейности, извършени от адвоката, независимо от вътрешните уговорки в договора за правната помощ. В това определение заплащането на разноски за извършени конкретни дейности от адвоката е обсъждано в контекста на прекратяване на производството след връчването на исковата молба, какъвто не е настоящия случай.

Що се касае да цитираната от касатора практика на Европейския съд по правата на човека, същата не е предвидена като предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване –за разликата от практиката на Съда на Европейския съюз.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

3

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №7 от 07.04.2021г., постановено по в.ч.т.д.№245/2021г. на Пловдивски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4