Решение № 900 от 16.10.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 900 гр. Сливен, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ при участието на секретаря НАДЕЖДА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ Гражданско дело № 20262230102293 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на И. Н. С. от гр. Сливен срещу „НЕТКРЕДИТ“ ООД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит с идентификатор в Централния кредитен регистър № 0322037.

Ищцата твърди, че между нея и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е усвоила главница в размер на 500 лв., при посочени в исковата молба годишен лихвен процент 40,06 % и годишен процент на разходите 48,29 %. Поддържа, че по договора е заплатила общо 1080 лв. Излага, че договорът не отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като липсват надлежни волеизявления и подписи на страните и не е предоставен на траен носител. Твърди нарушения на изискванията относно лихвения процент, годишния процент на разходите, общата дължима сума, условията за издължаване и правото на отказ.

Ищцата сочи, че съгласно чл. 4, ал. 3 от договора е задължена в изключително кратък срок да представи обезпечение, а при неизпълнение дължи неустойката по чл. 6. Поддържа, че изискванията за обезпечаване са практически трудно изпълними и неустойката представлява прикрито възнаграждение за кредитора, което не е включено в ГПР. Счита, че по този начин са нарушени чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПК и е заобиколено законовото 1 ограничение на разходите по кредита. Излага и доводи за противоречие с добрите нрави и за неравноправен характер на договорните клаузи. Моли договорът да бъде прогласен за нищожен и да бъдат присъдени направените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Признава сключването на договора с идентификатор № 322037 по спраква от ЦКР, предоставянето на сумата 500 лв. и погасяването на главницата. Признава също, че при формирането на посочения в договора ГПР е включен единствено разходът за възнаградителна лихва, а неустойката не е включена.

Поддържа, че договорът е сключен от разстояние с електронен подпис и е спазена изискуемата форма. Счита, че при фиксиран лихвен процент не е необходимо посочването на методика за неговото формиране, а неустойката е разход при неизпълнение, който съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не участва при определяне на ГПР. Оспорва твърденията за противоречие с добрите нрави и неравноправност. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. С депозираната чрез адвокат П. П. молба поддържа исковата молба, не възразява по проектодоклада и иска приемане на представените от ответника документи. Поддържа искането за съдебносчетоводна експертиза, представя списък на разноските, договор за правна защита и съдействие и разписка за платеното възнаграждение. Моли искът да бъде уважен и оспорва претендираните от ответника разноски.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител. В писмена молба чрез старши юрисконсулт К.З. поддържа отговора на исковата молба, представя договора за потребителски кредит и моли искът да бъде отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение от 180 евро и поддържа възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, сключен между ищцата и ответното дружество.

Предявеният иск е процесуално допустим. Ищцата е страна по оспореното правоотношение, а ответникът поддържа действителността на договора и правното основание за получените по него плащания.

Погасяването на главницата не отстранява правния интерес от установяване недействителността на договора с оглед спорните последици относно лихвата и останалите разходи.

Страните не спорят, че между тях е възникнало кредитно правоотношение, по което на ищцата е предоставена сумата 500 лв., както и че главницата е погасена. Тези обстоятелства са отделени като безспорни с доклада по делото. Не се спори и че неустойката не е включена в посочения ГПР, в който е отчетена единствено възнаградителната лихва.

От представения договор за потребителски кредит „До 500“ № 202105071121060058 от 07.05.2021 г. се установява, че кредитът е предоставен под формата на кредитна линия с лимит 500 лв. Срокът за ползване е една година от сключването, с предвидено автоматично продължаване при условията на чл. 1, ал. 1 за общо пет години. Първият транш е в размер на 500 лв. Съгласно чл. 3, ал. 1 срокът на първия лихвен период е 25 дни, а усвоената главница се връща до изтичане срока за ползване на кредита.

В чл. 11, ал. 1 е уговорена годишна възнаградителна лихва 40,60 %, а в ал. 4 е посочен ГПР 49,09 %. Общата дължима сума съгласно ал. 5 е 703,04 лв.

В ал. 6 са отразени допускания за усвояване на максималния размер от 500 лв., първи транш със срок 30 дни и погасяване на главницата след една година.

Това са показателите по представения договор, които съдът съобразява при преценката за действителността му.

Съгласно чл. 4, ал. 3 кредитополучателят е длъжен до края на деня, следващ предоставянето на първия транш, да представи банкова гаранция или гаранция от небанкова финансова институция за 1000 лв. със срок на валидност до 07.05.2026 г. При непредоставяне на гаранцията в срока по чл. 6, ал. 1 е предвидена неустойка от 4 лв. плюс 0,89 % от усвоения транш за първия ден на всеки лихвен период и 0,89 % от усвоения транш за всеки следващ ден. Неустойката се начислява ежедневно за периодите без надлежно 3 обезпечение и се заплаща със следващото лихвено плащане.

С исковата молба са представени шест разписки за плащания чрез „Изипей“ в полза на ответното дружество: 100 лв. на 18.10.2021 г., 100 лв. на 05.11.2021 г., 150 лв. на 24.01.2022 г., 100 лв. на 08.02.2024 г., 200 лв. на 11.06.2024 г. и 430 лв. на 02.07.2024 г. Общият размер на преведените на ответника суми е 1080 лв., без отделно посочените такси за платежната услуга. Ответникът признава погасяването на главницата. Предмет на настоящото производство е установяването на недействителността на договора, а не връщането на конкретна надплатена сума.

Ответникът е кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищцата е физическо лице, получило кредита за лични нужди, и има качеството на потребител по чл. 9, ал. 3 ЗПК. С оглед предмета и съдържанието на правоотношението спрямо него са приложими изискванията на ЗПК в редакцията към сключването на договора, както и правилата за защита срещу неравноправни клаузи.

Съгласно чл. 22 ЗПК неспазването на посочените в тази разпоредба изисквания за форма и задължително съдържание води до недействителност на договора. Сред тях е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно ГПР и общата дължима сума, изчислени към сключването на договора при посочване на използваните допускания. Целта е потребителят да може да прецени действителната икономическа тежест на поетото задължение.

Основателен е доводът на ищцата, че предвидената неустойка представлява прикрит разход по кредита, който неправилно е изключен при формирането на ГПР.

Задължението за обезпечение е поставено след предоставяне на сумата, а срокът за изпълнението му изтича още в края на следващия ден. Изисква се гаранция за двойния размер на кредитния лимит с валидност за петгодишен период, докато първоначалният срок на кредитната линия е една година.

Осигуряването на подобна гаранция предполага съдействие от друга финансова институция, преценка на кредитоспособността и изпълнение на нейните условия в рамките на изключително краткия договорен срок. Тези изисквания следва да се съпоставят с обстоятелството, че потребителят търси незабавно финансиране от едва 500 лв.

4

Неустойката не е обвързана със забава при връщане на главницата или при плащане на лихвата. Тя се начислява ежедневно върху усвоения транш и може да се дължи и когато кредитополучателят извършва редовно лихвените си плащания. При транш от 500 лв. дневният компонент от 0,89 % възлиза на 4,45 лв., към които за първия ден на всеки лихвен период се добавят още 4 лв.

Така възнаграждението на кредитора нараства непосредствено след отпускането на кредита поради неизпълнението на допълнително задължение, поставено при посочените условия.

Съвкупната преценка на срока за обезпечаване, размера и продължителността на гаранцията и начина на начисляване на неустойката обосновава извод, че тя служи за допълнително оскъпяване на предоставеното финансиране. Рискът от отпускането на необезпечен кредит е преценим от кредитора преди предоставяне на сумата. Уговореното ежедневно плащане не е съобразено с конкретни вреди от липсата на гаранция и по икономическото си предназначение допълва възнаградителната лихва.

При тези обстоятелства изключението на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не може да бъде приложено само защото плащането е наименувано „неустойка“. От значение са действителното съдържание и предназначение на уговорката.

Прикриването на част от цената на кредита като санкция за непредоставяне на обезпечение не позволява този разход да остане извън информацията за общото оскъпяване. Разходът е предварително определяем от кредитора и е непосредствено свързан с ползването на кредита без изисканата гаранция.

Това разбиране съответства на Решение от 21.03.2024 г. по дело C714/22, „Профи Кредит България“, на СЕС. В т. 38–46 е разяснено значението на действителните разходи по кредита и недопустимостта те да бъдат прикривани чрез договорна конструкция. В т. 55–56 и т. 2 от диспозитива е прието, че неточното отразяване на всички относими разходи в ГПР препятства преценката за обхвата на задължението и допуска прилагането на национална санкция, при която потребителят връща само предоставената главница. Решението е постановено по повод допълнителни услуги, но даденото тълкуване относно действителните разходи и последиците от неточното им отразяване е относимо и към настоящия спор.

В Решение № 50013 от 05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ВКС приема, че недействителността на съществен елемент от задължителното 5 съдържание по чл. 22 ЗПК, включително показателите по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 ЗПК, има последиците на липсата му. Същото разрешение за последиците от неточно посочен ГПР е възприето и в Решение № 96 от 02.04.2026 г. по т. д.

№ 1001/2025 г., I т. о., ВКС. Изискването не се изчерпва с формалното вписване на процент, когато той не отразява относимите разходи.

Неустоечната уговорка следва да бъде преценена и с оглед т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Преценката за противоречие с добрите нрави се извършва към сключването на договора според обезпечаваното задължение, очакваните вреди и присъщите функции на неустойката. В случая съчетаването на практически затрудняващи условия за обезпечаване с ежедневното значително оскъпяване извежда уговорката извън тези функции и я превръща в средство за неоправдано облагодетелстване на кредитора.

За неравноправния характер на клаузата е от значение и че тя възлага на потребителя несъразмерна допълнителна тежест, без насрещна престация, при изначално зададени от кредитора условия. Не са установени обстоятелства, от които да следва, че ищцата е могла действително да влияе върху съдържанието . Самото приемане на предварително изготвен договор не доказва индивидуално договаряне. Уговорката създава значително неравновесие във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП и е нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Недействителността на целия договор в случая произтича от самостоятелно установеното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочените ГПР и обща дължима сума са формирани без разхода, който по действителното си предназначение е част от цената на кредита. Последващото отстраняване на неустоечната клауза не заличава първоначалното нарушение на задължението за вярно посочване на тези показатели.