Решение № 8432 от 09.07.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 8432

Пловдив, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXII Касационен състав, в съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИЧО ДИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ТАТЯНА ПЕТРОВА

МАРИЯ НИКОЛОВА

При секретар ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИКОЛОВА административно дело № 20267180701358 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба на А. П. Д., инспектор при сектор „Криминална полиция“ при 04 РУ - Пловдив, чрез процесуалния си представител ст. юрк. З. М.-П., против Решение № 1234/18.03.2026г. постановено по гр. дело № 14878/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменена Заповед за задържане на лице с рег. № 441зз-172 от 18.09.2025г., издадена от А. П. Д., с която на лицето С. М. С. е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа“.

В касационна жалба се излагат твърдения за неправилност на решението на районния съд, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че в отменения акт има посочени данни за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК, а при издаването на заповедта са спазени процесуалните разпоредби на ЗМВР. Според касационния жалбоподател, районният съд неправилно е приел, че заповедта е издадена без да са посочени конкретни обективни данни и фактически основания за издаването ѝ. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на заповедта за задържане, като правилна и законосъобразна. Претендират се направените по делото разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – С. М. С., чрез процесуалния си представител – адв. Г., в писмен отговор оспорва жалбата. Иска потвърждаване на решението на РС – Пловдив, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноските в настоящото производство.

Пловдивският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно по отношение на акт подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед за задържане на лице № 441зз-172/18.09.2025 г., издадена от А. П. Д.- „инспектор“ при сектор КП в Четвърто РУ при ОД на МВР- [населено място], с която на лицето С. М. С. на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с извършено престъпление по чл.216, ал. 1 от Наказателния кодекс НК/ е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа“.

Районният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган- полицейски орган по смисъла на чл. 57 ал. 1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона правомощия. Направен е извод, че в оспорения административен акт липсва каквото и да е фактическо основание за задържане на лицето, като не са описани никакви обстоятелства, които да го налагат, а е посочено единствено, че лицето било извършител на престъплението „увреждане“ според заявителски материал. Според районен съд при прилагане на мярката не е спазен принципа за съразмерност.

След извършена служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК, настоящата касационна инстанция намира решението на РС – Пловдив за валидно, допустимо и правилно.

Правилно районен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган – инспектор при сектор „Криминална полиция“ при 04 РУ - Пловдив, полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР.

Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това, тя се предприема с цел - започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му да се укрие или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. В случая не е ясно защо е задържан С. М. С. и има ли достатъчно данни за неговото участие в извършване на престъпление. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая това не е извършено.

Съгласно Решение № 387 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6514/2017 г., V о., отразяването на номер на досъдебното производство и текст от Наказателния кодекс не съставлява изпълнение на задължението на полицейския орган да опише фактическите обстоятелства, обуславящи задържането. В документите част от преписката също не се съдържат мотиви и фактически обстоятелства в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

В приобщените материали по преписката – сведения на лицето, подало сигнала на 09.09.2025г. за счупена барелефна плоча, протокола за оглед на местопроизшествието от 09.09.2025г., протоколи за разпит на свидетели, не се съдържат данни, които сочат на лично участие на С. М. С. в инкриминираното деяние.

В постановлението за удължаване на срока на разследването по досъдебно производство от 13.11.2025 г. на прокурор от Районна прокуратура [населено място] е посочено, че до настоящия момент няма лице привлечено към наказателна отговорност. Следователно в материалите по досъдебно производство № 381/2025г. по описа на IV РУ при ОДМВР Пловдив не се съдържат данни за някакво участие на С. в инкриминираното деяние и поради това посочването на същото като фактическо основание за издаване на оспорената заповед не е достатъчно за да се приеме, че е изпълнено нормативното условие по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР.

Правилно районен съд е съобразил липсата на данни по делото С. М. С. да се е укривал, да се е отклонявал от задълженията си към разследващите, или пък да не е указвал съдействие. Упражняване правомощието от полицейските органи да задържат лица трябва да е подчинено на легитимна цел. Ограничаване на свободата на лицето е допустима, когато следва да се обезпечи разследването на престъпното деяние, да се предотврати извършването на друго престъпление, да се предотврати настъпването на противоправни последици и/или извършване на процесуално-следствени действия във връзка с данните за извършено престъпление от задържаното лице, както и да се предотврати укриване от правоохранителните органи. В случая данните за поведението на задържаното лице не водят на извод, че са били налице признаци на опасност да се укрие, да извърши друго престъпление, да осуети проверката или препятства изпълнението на други правомощия на органите на реда. В този смисъл е и практиката на ВАС: Решение № 846 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6786/2017 г., V о., Решение № 387 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6514/2017 г., V о., Решение № 15904 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5320/2018 г., V о.

По изложените съображения, отменяйки оспорената пред него заповед за задържане, районен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция. Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е претендирано в размер на 400 евро (равностойност на 782,33 лева). Съгласно чл.9, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8. Настоящият съдебен състав намира, че в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди адвокатско възнаграждение размер 3/4 от възнаграждението по чл. 8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. - 287,60 евро (562,50 лева).

Водим от горното, Административен съд - Пловдив, XXII касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1234/18.03.2026г. постановено по гр. дело № 14878/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив, да заплати на С. М. С., [ЕГН], разноски за настоящата инстанция в размер на 287,60 евро (двеста осемдесет и седем евро и шестдесет евроцента).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�