Определение № 557 от 07.05.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 557 гр. Стара Загора, 07.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500285 по описа за 2025 година Производството е образувано по частната жалба на „Б.Д.“ АД -гр.С., чрез юриск. К.М. против разпореждане № 1412 от 21.03.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 763/2025г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника Л. С. Н. за сумата 97.57 лв. – заемни такси по договор за предоставяне на платежни услуги от 10.11.2023г. като неоснователно.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока като неправилно. Излага съображения, че заемните такси при револвиращ кредит са свързани с използването на кредитната карта и се включват в месечните вноски на потребителя, заедно със сумата, изхарчена през последния месец и дължимите лихви и се определя съгласно чл. 55, ал.1 от Общите условия за издаване и обслужване на картата и Тарифата на банката. Неправилно съдът приел, че били нарушени чл. 33, във вр. чл. 10а ЗПК.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане в отхвърлената част и да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземането на банката в размер на 97.57 лв. – заемни такси за нереволвиране на кредита и за теглене от АТМ. Претендира разноски в първоинстанционното и въззивното производства, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери 1 допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

Частно гражданско дело № 763/2025г. по описа на Казанлъшкия районен съд е образувано по заявление на „Б.Д.” АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника Л. С. Н. за сумите: 930.00 лв. главница, 136.51 лв. договорна/възнаградителна лихва, вкл., 2.34 лв. законна лихва за забава, вкл., 97.57 лв. заемни такси по Договор за предоставяне на платежни услуги от 10.11.2023 г. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на Б.Д.“ АД -гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника Л. С. Н. за сумата 97.57 лв.

– заемни такси по договор за предоставяне на платежни услуги от 10.11.2023г. като неоснователно.

За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че заявлението в обжалваната част за заемни такси противоречи на разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗПК и на чл.58, ал.2 от ЗКИ. Заемните такси не са посочени в представения договор за кредит по вид, размер, стойност и за действието, за което се събират като този факт не може да бъде променен от обстоятелството, че такси фигурират в Тарифа на Банката. Приел е, че претенции за заплащане на разходи и такси при изискуем кредит противоречат на императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като по своята правна същност представляват действие по управление на лош кредит и се генерират при осъществяването на действия по събирането му. Отделно от това уговарянето на разходи и такси при изискуем кредит, които са във връзка със забавеното изпълнение на договора от длъжник /потребител/ заобикаля и правилото на чл.33, ал.1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право единствено на лихва за времето на забавата.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд. От разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК следва, че съдът в заповедното производство е длъжен служебно да извърши проверка за вероятно противоречие на искането със закона и добрите нрави и за неравноправния характер на клаузи или да е налице вероятна основателност за това, в потребителския договор.

Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия 2 размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация: за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, за общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

От приложените към заявлението документи се установява, че претендираните вземания произтичат от договор за банков кредит потребителски по своя характер, поради което са приложими и разпоредбите на ЗПК и Закона за защита на потребителите. В т.4 на рамковия договор от 21.09.2023г. е предвидено кредитополучателят да заплаща такси и комисиони, съгласно Тарифата за таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиента. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква от потребителя каквото и да е плащане, вкл. на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са изрично посочени в него. Въззивният съд намира, че претендираното вземане за заемни такси противоречи на разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗПК и на чл.58, ал.2 от ЗКИ. Заемните такси не са посочени в представения пред първата инстанция договор за кредит по вид, размер, стойност и този факт не може да бъде променен от обстоятелството, че такси фигурират в Тарифа на Банката. Претенциите за заплащане на разходи и такси при изискуем кредит противоречат на императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като по своята правна същност представляват действие по управление на кредита и са предвидени при осъществяването на действия по събирането му. От друга страна уговарянето на разходи и такси при изискуем кредит, които са във връзка със забавеното изпълнение на договора от длъжник /потребител/ заобикаля правилото на чл.33, ал.1 от ЗПК, съгласно което при забава на потребителя кредиторът има право единствено на лихва за времето на забавата.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1412 от 21.03.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 763/2025г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в частта му, в която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника Л. С. Н. за сумата 97.57 лв. – заемни такси по договор за предоставяне на платежни услуги от 10.11.2023г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4