Решение № 156 от 31.10.2025, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 86/2025
- Вид
- Решение № 156
- Подписан
- 31.10.2025
- Състав
- ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл.16,ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.1, т.5, предл.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.193, ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.390,ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 494, т. 10 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 499, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 504 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 156 гр. В., 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Г.П.Й. при участието на секретаря Н.И.Н. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Гражданско дело № 20251300100086 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на В. И. В., ЕГН **********, адрес: гр.К., *****, чрез адв.-пълномощник С. Е. С., от САК, адрес за кореспонденция гр. С., *****, срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“АД („ЗАД ДБЖЗ“ АД), ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. С., *****, с която са предявени частични искове по чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 29.11.2024 г., около 16:40 часа, на път III-141, км. 12+100 м. (между гр. К. и гр. Г.) е настъпило ПТП между МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *****, управлявано от Г. В.
Г. и МПС марка „Нисан“, модел „Терано“, с рег. № *****, управлявано от В.
И. В..
ПТП настъпило поради недостатъчен контрол и загуба на управление над МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ***** от водача Г. В. Г. и последвалото му навлизане в платното за насрещно движение.
За инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП № 1860732/29.11.2024 г., издаден от РУ-МВР-К.., а на виновният водач е съставен АУАН.
Излага, че непосредствено след пътния инцидент се чувствал добре, но след като се прибрал у дома, започнал да изпитва болки в гърба и шията, в 1 главата. Изтръпнали раменете, ръцете и краката му.
На 02.12.2024 г. посетил лекар-невролог и след извършен преглед му е поставена диагноза „контузия и оток на шийния отдел на гръбначния мозък“, препоръчано му било да бъде извършено образно изследване - КАТ на глава и шия.
На 03.12.2024 г. отново посетил лекар-невролог, бил извършен преглед и поставена диагноза „контузия и оток на шийния отдел на гръбначния мозък“.
Било му препоръчано да бъде извършено образно изследване - КТ на глава и шия и да се проведе консултация с неврохирург.
На 05.12.2024 г. посетил лекар-неврохирург, било му извършено изследване КТ (компюртна томография) на глава и шия, било констатирано „фисура (счупване без разместване) на тялото на С3 (трети шиен прешлен)“ и „фисура (счупване без разместване) на тялото на С4 (четвърти шиен прешлен)“, били му предписани аналгетици за обезболяване на травмата и покой.
На 09.12.2024 г. посетил лекар-невролог, извършен му бил контролен преглед, отново били констатирани болки в шията, раменете, ръцете. Били му изписани лекарствени медикаменти - „Диклопрам“ и „Неуробекс“.
Твърди, че възстановяването му продължава и към настоящия момент в домашни условия. Страдал от болки и дискомфорт в областта на травмите и изпитвал трудност при движение. Движенията на снагата и шията му са болезнени и ограничени, продължавал да приема аналгетици.
Поддържа, че преживеният пътен инцидент се отразил негативно и върху психическото му здраве. Чувствал се ненужен и в тежест на близките си.
Преди инцидента бил активен мъж. В момента бил трудно подвижен, не можел да се движи свободно, не можел да извършва редица ежедневни действия. Вследствие на изживения шок и силен стрес се оплаквал от тревожност и нарушения на съня като непрестанно се връщал към спомена за инцидента и изпитвал притеснение дали ще се възстанови напълно.
Твърди, че вследствие на ПТП било увредено и МПС марка „Нисан“, модел „Терано“, с рег. № **** - негова собственост.
Поддържа, че съгласно съставения Констативен протокол за ПТП, издаден от РУ- МВР-К., виновен за настъпване на произшествието бил водачът на МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *****. Към 2 датата на ПТП собственикът на автомобила имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „ЗАД ДБЖЗ“ АД, полица № ВОЗО124002761148, валидна към датата на инцидента.
Сочи ,че завел щета, търсейки по извънсъдебен ред обезщетение за увреденото МПС марка „Нисан“, модел „Терано“, с рег. № *****. Била образувана щета № 9691/2024 г. На 06.12.2025 г. представител на застрахователя извършил оглед на увреденото МПС. Било преценено, че щетата е тотална - разходите за ремонт надвишават 80 % от стойността на МПС. На 21.01.2025 г. застрахователят му платил 1248,63 лв. Счита, че тази сума била крайно недостатъчна да репарира имуществената вреда, възлизаща на около 10 000 лв.
Пострадалият с молба с вх. № 196/13.01.2025 г. завел и щета за претърпените от него неимуществени вреди - болки, страдания и битови неудобства. Претендирал обезщетение в размер на 50 000 лв. Представил банкова сметка. По тази претенция липсвало плащане и изричен отказ, въпреки че законоустановения 3-месечен срок за произнасяне бил изтекъл.
Излага, че с оглед на изложеното за него бил налице правен интерес да претендира изплащане на застрахователно обезщетение по съдебен ред за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, вследствие на описаното ПТП пряко от застрахователя на виновния водач, а именно „ЗАД ДБЖЗ“ АД.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да се осъди ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД да изплати на ищеца В. И. В. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. - частичен иск от 50 000 лв., вследствие на ПТП, настъпило на 29.11.2024 г., близо до град К., ведно със законната лихва , считано от 13.01.2025 г. (датата на завеждане на извънсъдебна претенция) до окончателното плащане.
Иска се да бъде осъдено „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД да изплати на В. И. В. обезщетение за претърпените от него имуществени вреди (увреждания по МПС марка „Нисан“, модел „Терано“, с рег. № *****), в размер на 1 000 лв. - частичен иск от 10 000 лв., вследствие на ПТП, настъпило на 29.11.2024 г., близо до град К., ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба до 3 окончателното плащане.
Претендира се присъждане на направените разноски по делото.
Представя доказателства и прави доказателствени искания.
В законния едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, чрез пълномощника си адв. И. Ц., със служебен адрес: гр. С., ***, е подал отговор на исковата молба, с който по същество оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло исковете. Претендират се разноски по производство, в това число и за адвокатско/ юрисконсултско възнаграждение.
В случай, че бъдат намерени така предявените искове за основателни се иска да бъде намален размерът на търсените обезщетения, тъй като претендираното с исковата молба е прекомерно завишено и не съответства от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието „справедлИ.ст” по смисъла на чл.52 ЗЗД и от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП неимуществени вреди, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца, и от трета страна, с оглед приноса на същия за настъпване на вредоносните последици от ПТП.
Оспорва се и предявеният иск за имуществени вреди по основание и размер.
Поддържа се ,че исковете са допустими , макар и неоснователни и че няма пречка да бъде допуснати до разглеждане от съда.
Признава се за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а.
„Фолксваген Пасат” с рег. № ***** по силата на Застрахователна полица № ВG/30/12400276П48. сключена със „ЗАД Далл Богг: ЖИ.т и здраве” АД и валидна към датата на произшествието.
На първо място се твърди, че за да възникне отговорността на „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве” АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди било необходимо да съществуват кумулативно следните предпоставки от фактическия състав на отговорността: 1) валиден застрахователен договор, 2) застрахователно събитие, 3) протИ.правно поведение, 4) вреда, 5) причинна 4 връзка между вредите и протИ.правното поведение и 6) вина. В конкретния случай се поддържа ,че водачът Г. В. Г. не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане и че съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в подадена искова молба. Въз основа на това липсвал основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно протИ.правно поведение и вина за настъпване на пътния инцидент. Оттук не били налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което не следвало да се ангажира отговорността на същия за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищцата и предявеният срещу ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД иск следвало бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Оспорва се механизма на процесното ПТП.
Поддържа се ,че претендираният от ищеца размер на обезщетения за претърпените от него неимуществени вреди бил необосновано прекомерно завишен. Съгласно съдебната практика понятието „справедлИ.ст” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не било абстрактно понятие, а било свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не можело да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице. От значение били и редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение по справедлИ.ст да се присъди за неимуществени вреди.
Поддържа се ,че в тази връзка исканият размер на обезщетението от ищеца бил прекалено завишен. Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди се присъждало само и единствено „след като се установи, че действително са претърпели такива вреди”.
На следващо място се твърди, че искът се явява неоснователен и в пълния му предявен размер. Същият не бил съобразен с реално понесените от ищцата болки и страдания в резултат на процесното ПТП и надвишавал значително справедлИ.то и достатъчно да компенсира вредите й обезщетение.
Претендираният размер не бил съобразен и с приноса на пострадалия за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП.
5
На следващо място представените с исковата молба медицински документи били недостатъчни и не обосновавали нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях - липсвали медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното състояние на пострадалия, липсвали медицински документи относно възстановителните процеси, липсвали контролни прегледи при травматолог, невролог, които били необходими при твърдените увреждания на ищцата.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания, както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на В.
И. В., изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137а ЗДвП за поставяне, респ. правилно поставен обезопасителен колан. Твърди се, че посоченото по-горе нарушение от страна на ищеца се намирало в пряка причинно-следствена връзка с вредоносните последици от произшествието, поради което и при евентуална доказаност на исковата претенция определеното от съда за справедлИ. обезщетение следвало да бъде намалено наполовина заради наличието на принос в изложения по-горе аспект.
Твърди, че твърдените увреди при ищеца не са вследствие на пътен травматизъм ,последвали от твърдяното произшествие, а са дегенеративни състояния с давност ,датираща доста преди датата на настъпилото ПТП.
Твърди, че твърдените увреди при ищеца не са настъпили въобще вследствие на твърдения пътен инцидент. Тези увреди били констатирани няколко дни след твърдяното произшествие. Твърди, че този документ е създаден с оглед нуждите на процеса, за да докаже исковата претенция.
Гореописаното се подкрепяло и от това, че процесното произшествие е посетено от органите на МВР - РУ - гр. К.. които са удостоверили настъпилия пътен инцидент протокол за ПТП № 1860732, а не са издали Констативен протокол за ПТП, както се изисква от органите на МВР в случаите ,когато има пострадал при ПТП.