Решение № 618 от 29.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. Бургас, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20252120204206 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на П. В. К. с ЕГН: **********, чрез адв.

В. Е. от САК, срещу Наказателно постановление № 25-0769-001545/16.07.2025г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл.

21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на постановлението, поради това че жалбоподателят не е управлявал автомобила.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк.

Желязкова, която прави искане за потвърждаване на НП.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като видно от разписката то е било връчено на 31.10.2025 г., а жалбата е депозирана на 14.11.2025 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 05.05.2024 г., в 10.35 часа, в гр.Бургас, ПП I-9 км. 238+819 до „Гробищен парк“ в посока ул. „Транспортна“, автоматизирано техническо средство АТСС TFR1-M с фабричен номер 644/14, засякло и заснело, движещ се със скорост от 101 км/ч. лек автомобил - **** с рег.№ ****, при разрешена максимална скорост до 50 км/ч в населено място, въведена с пътен знак В26. Въпросното нарушение било записано на клип с №91545. По-късно било установено, че заснетият автомобил е собственост на ****, ЕГН: **********. На 20.02.2025 1 г. собственикът попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че на процесната дата и място автомобилът е бил управляван от жалбоподателя К., като предоставил и копие на СУМПС № 286075829, издадено на К.. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас – св. Е. Д..

За констатираното св. Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН №

GA61468/17.03.2025 г., като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал.2 ЗДвП.

АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил копие от него.

Въз основа на АУАН, на 16.07.2025г. било издадено и процесното НП.

Техническото средство – стационарна система за контрол над скоростта TFR1-M с фабричен номер 644/14, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за проверка (л. 29).

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице Началник група Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Възраженията за нарушаване на сроковете за издаване на НП са неоснователни. Съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗАНН актовете се издават в тримесечен срок от установяване на нарушителя или в едногодишен срок от извършване на нарушението. В конкретния случай нарушителят е установен на 20.02.2025 г., когато е попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от страна на собственика на заснетия автомобил. АУАН е издаден на 17.03.2025 г., а постановлението е издадено на 16.07.2025г ., т.е. в 6-месечния срок съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък важи ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. След допълнително изисканите от съда доказателства от Община Бургас, безспорно се установява, че в участъка има разположен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта 50 км/ч, както и че участъкът се намира в урбанизираната територия на общината.

Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в 2 състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.

Налице е и Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), както и снимка по чл.

10, ал. 3 от Наредбата.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.

С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя.

Неоснователно е основното възражение на жалбоподателя, че не той, а друго лице носи отговорност за извършеното нарушение. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП отговорност за нарушенията от вида на настоящото носи собственикът на автомобила, освен ако той не посочи лице, което е управлявало. Следователно законова презумпция определя субекта на нарушението и това е именно собственикът на автомобила. Последният може да опровергае законовата презумпция, чрез посочване на лице комуто е предоставил автомобила си.

Собственикът И. е подал декларация, в която е посочил данните на К., като е представил и изискуемото по закон копие от свидетелство за управление. От този момент насетне е в тежест на жалбоподателя да докаже, че не той е управлявал автомобила на конкретната дата и час. Съдът е указал на жалбоподателя да представи доказателства за твърденията му в жалбата, но такива не са били представени. Ето защо настоящият състав намери, че правилно е била ангажирана отговорността именно на К..

На жалбоподателя правилно е наложено наказание съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението), която гласи, че за превишаване над 50 км/ч. в населено място се налага наказание - глоба от 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай превишението е със 51 км/ч., поради което глобата е в размер на 700 лева, а лишаването от правоуправление е отново за три месеца, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.

Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от найчестите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, като липсват обстоятелства, които да сочат на маловажност на случая.

С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсулстско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв. или 40,90 евро съгласно ЗВЕРБ.

3

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖ ДАВА Наказателно постановление № 25-0769-001545/16.07.2025г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на П. В. К. с ЕГН:

********** е наложено наказание „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА П. В. К. с ЕГН: **********, да заплати в полза на ОДМВР-Бургас сумата в размер на 40,90 /четиридесет евро и деветдесет цента/ евро, представляваща сторени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4