Определение № 57 от 04.02.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 57 гр. ******, 04.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ******, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско дело № 20253001000034 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК, образувано по частна жалба на Н. П. Н. от гр.******, чрез процесуалния си представител адв.Ф. Р. срещу определение №1590/28.11.2024 г., постановено по т.д. №604/2024 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение в частта за разноските на постановено по същото дело решение №459 от 07.11.2024 г.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като по смисъла на чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, молителят има право на направените от него съдебно – деловодни разноски, в случай че жалбата му срещу отказа на длъжностното лице по регистрацията бъде уважена.

Въззивният съд намира, че предявената частна жалба е депозирана в срока, указан на страните в обжалвания акт, от надлежна страна, но е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол.

Варненският окръжен съд е бил сезиран с жалба срещу отказ за вписване на заявени обстоятелства по партидата на „Станция чиста ******“ ООД относно заличаване като управител на Н. Н., по реда на чл.141, ал.5 от ТЗ. Жалбоподателят, действащ като заявител в регистърното производство изрично е поискал и присъждане на разноски за това съдебно обжалване, в размер на внесената държавна такса от 15 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Тъй като при решаване на делото по същество в полза на жалбоподателя, първоинстнационният съд е изложил мотиви за липса на основание за присъждане на разноски, с молба от 11.11.2024 г., жалбоподателят е сезирал съда с искане на допълни решението си в частта за разноските, което искане е оставено без уважение с обжалваното определение.

Това произнасяне на съда съставлява акт по чл. 248 ГПК, за който законът не предвижда възможност за обжалване, тъй като обжалваемостта му се предпоставя от обжалваемост на изменяния акт, който в случая не подлежи на обжалване, доколкото е решение, с което е постановено поисканото от заявителя вписване.

Правилата, уреждащи обжалваемостта на съдебните актове са императивни и не могат да бъдат дерогирани от съда. Посочването в диспозитива на обявеното определение на окръжен съд, че то подлежи на въззивен контрол не придава суспензивен и деволутивен ефект на частната жалба, подадена срещу него. Вярно е, че в разпоредбата на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ е формулирано общо правило за обжалваемост на решението на съда по жалба на заявителя, но наложилата се вече трайно практика по тълкуването на тази законова норма 1 изисква тя да се прилага в съответствие с общите принципи на охранителните производства (определение №570/20.07.2023 по дело №1068/2023 на ВКС 2 т.о., определение №60373/26.10.2021 по дело №2186/2021 на ВКС 1 т.о., определение №20/20.01.2022 по дело №46/2022 на ВКС 1 т.о., определение № 219 от 20.05.2022 г. по ч. т. д. № 768/2022 г. на ВКС, 2 т.о.). В мотивите към т. 8 от ТР № 1 от 31.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСТК изрично е пояснено, че се касае за охранително безспорно производство, в което са приложими общите за всички охранителни производства правила, включително нормата по чл. 537 ГПК. Затова когато се уважава молба на лицето, търсещо издаването на охранителния акт (подателя на заявлението за вписване), решението в негова полза не подлежи на обжалване. Нито Агенцията по вписванията има качеството на страна в безспорното охранително производство, за да упражнява самостоятелно свое право на жалба срещу отмяна на отказ за вписване на обстоятелства в търговски регистър, нито заявителят има интерес да обжалва акт, с който исканото вписване е наредено на административния орган, натоварен с регистрацията.

С оглед на горното съдът намира, че определението по чл.248 от ГПК в този случай не съставлява акт, за който законът предвижда възможност за обжалване, а то не е и преграждащо по-нататъшното развитие на делото, т.е. същото не попада в двете категории съдебни определения, които могат да бъдат предмет на инстанционен контрол по чл.274,ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В този смисъл е и установената практика (Определение №2334/27.08.2024 по ч.т.д №1288/2024 г. на ВКС - I т.о. и определение №903/30.10.2023 по дело №1573/2023 на ВКС - I т.о.).

По тези съображения съдът намира, че подадената частна жалба е недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено.

Воден от горното и на осн. чл.278 ал.4 вр. чл.267 от ГПК, съставът на Варненски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.т.д.№34/2025 г. по описа на Апелативен съд – ******, поради недопустимост на частната жалба на Н. П. Н. от гр.****** срещу определение №1590/28.11.2024 г., постановено по т.д. №604/2024 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение в частта за разноските на постановено по същото дело решение №459 от 07.11.2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2