Решение № 260242 от 04.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№ 260242 гр. Пловдив, 04.04.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, IХ граждански състав, в публичното заседание на десети март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА

ДЪБОВА при секретаря Петя

Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 18957 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от ЗД “Бул Инс” АД против Х.И.И. осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ за заплащане на сумата от 534 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на третото пострадало лице Д. П. Г. застрахователно обезщетение от 519 лв. и ликвидационни разноски от 15 лв., която сума е дължима от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 17.03.2017 г., е управлявал лек автомобил „Форд Фокус” с per. ****без правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 17.03.2017 г. при движение в град П, на кръстовището с бул.

К. М. Л. и ул. Л. Т., лек автомобил „Форд Фокус” с per. ****, управляван от Х.И.И. и собственост на последния, не спазва необходимата дистанция и се блъска, като реализира пътно-транспортно произшествие, със спрелия пред него лек автомобил „Пежо 205” с peг. № ****, собственост на Д. П.

Г.и управляван от Р.А.Н.. За произшествието бил съставен Протокол за ПТП с пострадали лица № ****г. Вследствие на произшествието били увредени следните детайли и части на лек автомобил „

Пежо 205” с per. № ****, а именно: облицовка предна броня, лайсна предна броня, предна решетка, емблема предна решетка, фар десен, мигач – преден десен, облицовка задна броня, лайсна задна дясна, светлина за мъгла – задна броня, основа фар десен, кожух вентилатор, радиатор воден, задна маска, под под багажника, осветление регистрационен номер – заден. Сочи, че управляваният от ответника лек автомобил „Форд Фокус” с peг. ****е застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” при ищцовото дружество по силата на застрахователна полица № ****. Твърди, че в полза на собственика на увредения автомобил сумата от 519 лв. Ищецът счита, че е встъпил в правата на увреденото лице с изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като причинителят на вредата, е управлявал лекият автомобил без правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство към датата на пътно-транспортното произшествие. Твърди, че ответникът бил уведомен писмено за задължението му към ищеца, но до момента на предявяване на исковата молба не заплатил доброволно претендираната сума. Моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.

Ответникът

Х.И.И., чрез адв. Р.И., е депозирал в законоустановения за това срок по чл.

131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Счита исковата молба за нередовна, тъй като в последната не се изложени конкретните обстоятелства относно механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие. Не оспорва обстоятелството, че към датата на произшествието ответникът не е притежавал правоспособност за управление на моторно превозно средство, както и че последният е бил страна по застраховка “Гражданска отговорност”, сключена с ищцовото дружество. Не се оспорва и обстоятелството, че ищцовото дружество е заплатило в полза на увреденото лице застрахователно обезщетение. Твърди, че деянието на ответника не е противоправно, тъй като с Решение от 18.12.2017 г., постановено по а.н.д. № 3225/2017 г. на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 05.01.2018 г., е отменено наказателно постановление № ****г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Пловдив в частта му с която е прието, че е извършено административно нарушение на чл. 23, ал.1 ЗДвП, а именно затова че поради неспазване на необходимото разстояние по отношение на спрелия пред ответника лек автомобил “Пежо 205” с peг. № ****, е настъпил удар в последното. Твърди, че е останало неясно обстоятелството каква е причината за намаляване на скоростта от страна на увредения автомобил, управляван от Р.Н., като не се установява с каква скорост се е движил автомобилът, намиращият се пред увредения автомобил, с рег. № ****. Твърди, че не е установено дали произшествието не е настъпило поради неспазване дистанцията на автомобилите с peг. № **** и с peг, № **** един от друг. Моли за отхвърляне на предявените искове. Сочи, че от представеният по делото протокол за ПТПТ, чието съдържание оспорва, не се установява механизмът на ПТП, като съставителят не е отбелязал обстоятелството, че двата автомобила, движещи се пред ответника са намалили рязко скоростта и са спрели екстремно на пътното платно. Сочи, че водачите на автомобилите, движещи се пред ответника са намирали скоростта за да пропуснат автобус на градския транспорт. Счита, че не е налице и вторият елемент от фактическия състав за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно наличие на причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди, доколкото поведението на ответника не може да се квалифицира като вредоносно. Твърди, че ответникът няма вина за настъпване на процесното произшествие. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил – Р.Н., тъй като последната не е спазила необходимата дистанция от автомобилът пред нея с рег. № ****, управляван от Т. М. . По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ.

В чл.

500, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 500, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

От фактическите твърдения на ищеца, обективирани в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се установява, че ищецът основава регресното си право на основание виновно отклонение от страна на ответника от проверка за алкохол, тъй като последният е напуснал местопроизшествието, следователно предявената искова претенция е такава с правно основание чл. 500, ал. 1 КЗ. Следва да намери приложение материалноправния закон, действал към момента на сключване на процесния договор за имущшествено застраховане, при действието на който е настъпило и процесното пътно – транспортно произшествие – Кодекса на застраховането – обн. ДВ. бр.102 от 29.12.2015 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Регресното право е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си отговорност.

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. ищцовото застрахователно дружество да е платило обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и 4. към датата на произшествието делинквентът – ответник да е управлявал моторното превозно средство без наличие на правоспособност за това.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: 1. че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 17.03.2017 г., ответникът Х.И.И. е управлявал лек автомобил „Форд Фокус” с per. ****без правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство; 2. че лек автомобил „Форд Фокус” с per. ****е застрахован при ЗД “Бул Инс” АД по застраховка “Гражданска отговорност” по силата на застрахователна полица № ****; 3. че ищецът е заплатил в полза на собственика на увредения автомобил „Пежо 205” с per. № **** - Д. П. Г., застрахователно обезщетение от 519 лв.

Установява се, че по заявление Д. П. Г.при ищцовото застрахователно дружество е образувана преписка по щета №****г., по която са установени следните щети по отношение на лек автомобил „Пежо 205” с per. № ****, а именно: облицовка предна броня, лайсна предна броня, предна решетка, емблема предна решетка, фар десен, мигач – преден десен, облицовка задна броня, лайсна задна дясна, светлина за мъгла – задна броня, основа фар десен, кожух вентилатор, радиатор воден, задна маска, под на багажник, осветление регистрационен номер – заден. По преписката е изготвено заключение по щета с установен размер на вредите от 649, 77 лв.

Установява се, че между застрахователното дружество и собственика на увредения автомобил е подписано споразумение, по силата на което с платежно нареждане от 23.06.2017 г. е изплатено застрахователно обезщетение от 519 лв.

Основния спорен въпрос в производството се съсредоточава относно механизма на пътно-транспортното произшествие, наличието на противоправно поведение на ответника и пряка причинно-следствена връзка между деянието и всички вреди.

Съгласно чл.

45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, щом като тези вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата може да бъде причинена в резултат на извършени виновни действия или бездействия. Вината се предполага до доказване на противното.

Законът санкционира дееца за това, че съзнателно е допуснал настъпването на вредата или макар да не е предвиждал настъпването на определен резултат, е бил длъжен или е могъл да го предвиди, или е предвиждал вредата, но се е надявал да я предотврати.

Между страните в производството е безспорно обстоятелството, че към датата на настъпване на произшествието – 17.03.2017 г., ответникът е управлявал „Форд Фокус” с per. ****без правоспособност за управление на МПС от съответната категория.

В производството по делото е представен Протокол за ПТП с пострадали лица № ****г., в който е обективирана схема на произшествието, като е посочено, че на 17.03.2017 г. на кръстовището с бул. К. М. Л. и ул. Л. Т., лек автомобил „Форд Фокус” с peг. ****, управляван от Х.И.И. и собственост на последния, не спазва необходимата дистанция и се блъска, като реализира пътно-транспортно произшествие, със спрелия пред него лек автомобил „Пежо 205” с peг. № ****, собственост на Д. П. Г.и управляван от Р.А.Н., който от своя страна се блъска в намиращия се пред него лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ****, управляван от Т. Н. М.. В протокола за ПТП са установени увреждания на лек автомобил „Пежо 205” с peг. № **** , както и по другите два автомобила.

Протоколът за

ПТП не носи подпис на ответника – водач на лек автомобил „Форд Фокус” с peг.

****, като протоколът за ПТП се оспорва от ответника досежно отразения в него механизъм на ПТП.

Във връзка с настъпилото произшествие е изготвено наказателно постановление № ****г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към