Решение № 765 от 18.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 765 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20248002103323 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 295 ГПК.

В производство, образувано по касационна жалба с вх. № 16303/14.06.2024г., подадена от Д.

Р. К., чрез процесуалния представител адвокат Г. Г. от САК, срещу решение № 496 от 25.04.2024г. по в.гр.д. № 1805/2023г. на Софийския апелативен съд, постановено по реда на чл. 294 ГПК, настоящият състав с решение №244 от 07.05.2025г. е отменил обжалваното решение и е дал ход по същество по реда на чл. 295, ал. 2 ГПК предвид необходимостта от извършване на съдопроизводствени действия по събиране на доказателства за установяване на датата, на която е било съставено представено по делото завещание. В проведените по делото открити съдебни заседания посочените от страните доказателства са събрани, поради което и на основание чл. 295 ГПК с настоящето решение ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.

П. Г. Б., заместен в хода на производството по реда на чл. 227 ГПК от своя наследник по закон Н. П. Б., действаща чрез своята майка и законен представител Д. П. С., е предявил срещу Д. Р. К. по реда на чл. 42, буква „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН иск за обявяване за нищожно на саморъчно завещание с посочена дата 08.10.2008г., изготвено от Я. Ф. Б., ЕГН [ЕГН], починала на 20.01.2016г., с което е завещала на ответницата 1/6 ид.ч. от магазин в [населено място], [улица], състоящ се от магазинно помещение и стая до него, заемащ дясната част от жилищна сграда, построена в дворно място, цялото застроено и незастроено с площ 260 кв.м., съставляващо УПИ [№], кв. 70 нов, стар 75, по плана на [населено място], централна 1 градска част, ведно с избено помещение под магазина, от общ клозет и съответни общи части, съгласно чл. 38 ЗС и 1/12 ид.ч. от една магазия, ведно с избено помещение, етажа салон, галерия и таван над нея, намираща се в [населено място], [улица], ведно с всички общи части, съгласно чл. 38 ЗС и дворното място, върху което е построена, цялото с площ 102 кв.м., съставляващо поземлен имот 1484, кв. 48 нов, 20 стар, с твърдения, че същото не е изцяло написано ръкописно от завещателя, както и поради несъответствие на посочената в него дата (08.10.2008г.) с действителната дата на изготвянето му (антидатиране).

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че саморъчното завещание е написано и подписано от лицето, сочено за негов автор, а именно от Я. Ф. Б..

Спорно по делото е единствено обстоятелството дали завещанието действително е било изготвено на посочената в него дата (08.10.2008г.) предвид обстоятелството, че във финалната му част завещателката е посочила, че представя на нотариус Б. Н. съдебнопсихиатрична експертна консултация №67/2008г. с оглед установяване на своята дееспособност, в дена на написване и представяне пред нотариуса на саморъчното завещание, докато наличната в нотариалното дело съдебнопсихиатрична експертна консултация с този номер е с дата 15.10.2008г.

Според поддържаната от ищцата теза, формалните изисквания на чл. 25, ал. 1 ЗН не са спазени поради факта, че в завещанието е посочен документ, чиято дата следва датата, поставена в завещанието, което определя като индиция, че завещанието следхожда момента на изготвяне на експертното заключение, от което поддържа, че следва извод, че завещанието е антидатирано.

Според тезата, поддържана от ответницата, завещанието е изготвено на посочената в него дата (08.10.2008г.), на която е било предадено на нотариус Н. за съхранение, като часът за извършване на преглед при специалисти е бил запазен към тази дата, но прегледът е бил извършен впоследствие (15.10.2008г.), след което е била изготвена и съдебнопсихиатричната експертна консултация с дата 16.10.2008г. Съдебнопсихиатричната експертна консултация е била предадена на нотариуса след нейното изготвяне, което според ответницата не опровергава констатацията, че завещанието е било изготвено на посочената в него дата.

По делото са събрани доказателства за последователността, в която са били извършени действията по предаване на завещанието за съхранение, по неговото обявяване, по прилагането на съдебнопсихиатричната експертна консултация, както и за установяване на причината, поради която в текста на саморъчното завещание е посочен документ (частно експертно заключение), чиято дата следва тази, вписана като дата на съставяне на завещанието.

В приетото по делото копие от нотариално дело №11, том І, вписано в Общия регистър на нотариуса под №5929/08.10.2008г. се съдържат следните документи: молба от Я. Ф. Б. с дата 08.10.2008г., с която е представено за съхранение саморъчно завещание; протокол за съхранение на саморъчно завещание с дата 08.10.2008г.; молба от Я. Ф. Б. с дата 16.08.2008г., с която съдебнопсихиатрична експертна консултация с амбулаторен номер 67/2008г. е представена за прилагане към саморъчно завещание №11, том І, вписано в Общия регистър под №5929 на 08.10.2008г.; съдебнопсихиатрична експертна консултация с амб.№67/2008г.;

2 уведомление с дата 16.10.2008г. от нотариус Б. Н. до съдията по вписванията за постъпилото саморъчно завещание, с което нотариусът, спазвайки разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от Наредба №32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, уведомява съдията по вписванията при Софийски районен съд, че в кантората й е постъпило за съхранение саморъчно завещание, направено от Я. Ф. Б., депозирано лично от завещателя, вписано в общия регистър на нотариуса под №5929, нотариално дело № 11, том І, акт №11 в регистъра на саморъчните завещания.

В протокола за съхранение на саморъчно завещание, съставен на 08.10.2008г., е посочено, че приетото за съхранение саморъчно завещание на Я. Ф. Б. е било донесено и саморъчно написано от нея и датирано с дата 08.10.2008г. Именно това завещание според протокола е било поставено от нотариус Н. в плик, върху лицевата страна на който е съставен протоколът, който е бил прочетен на молителя и след одобрението му е бил подписан от молителя и от нотариуса.

Не е спорно между страните, че именно това саморъчно завещание е било обявено от нотариус Н. на 02.02.2016г. (за което е съставен и представеният по делото протокол за обявяване на саморъчно завещание) и е било вписано в Служба по вписванията-гр.П. под №46, том 16/24.10.2016г., както и в Службата по вписванията-гр.София.

Р. като свидетел по делото Б. М. Н. е заявила пред съда, че Я. Б. е пожелала да поговорят за предстоящо да направи саморъчно завещание, за което имала и записан час в нотариалната кантора, като при този разговор с оглед направено преди години нотариално завещание нотариус Н. я посъветвала да си направи психологическа консултация и обследване, защото това, което се използва като повод да се водят дела е, че лицето не е било в нормално психофизическо състояние, за да е удостоверено от лекари, че тя е дееспособна, макар и нотариусът при проведения разговор да е установила, че Б. е била ясно мислеща, в добро психофизическо състояние, знае точно какво и защо иска да направи. Казала на Б., че това трябва да е установено към деня на саморъчното завещание. След известно време Я. Б. си записала при нотариус Н. час за приемане за пазене на нейното саморъчно написано завещание, като преди това в МЦ „Л.“ й дали номер от този ден, който тя си написала в саморъчното завещание, като се предполагало, че след като донесе завещанието, ще отиде и ще я прегледат. Оказало се обаче, че няма свободен час и й записали час за няколко дни покъсно, като донесла на нотариуса консултацията на 16.10.2008г. На самата консултация пишело №67/2008г., който Б. си запазила в деня, в който донесла саморъчното завещание.

Завещанието Я. Б. донесла на 8.10.2008г., за да провери нотариус Н. дали е написано както трябва. Нотариус Н. го прочела и образувала дело, което се вписва в общия регистър на Нотариалната камара, както и в нейния регистър, който води като нотариус.

От направената в открито съдебно заседание справка по „Регистър за записване на саморъчни завещания, документи и книжа“ се установява, че под №11 с дата 08.10.2008г. е записано: „Депозирано от Я. Ф. Б., ЕГН [ЕГН]; завещател: Я. Ф. Б.“, като в графа „общ.рег.

№“ е записано „5929/2008“.

Св.Н. е заявила пред съда, че завещателката е написала и подписала пред нея молбата, предала й за съхранение саморъчно завещание с дата 08.10.2008г., което свидетелката 3 поставила в плик и върху лицевата страна на плика съставила протокол, който прочела на молителката и след одобрението й протоколът бил подписан от молителката и от свидетелката в качеството й на нотариус. След като молбата и протоколът били подписани, делото било образувано и жената си тръгнала. След това Б. й се обадила, че за днес в МЦ “Л.“ нямат час и на 16.10.2008г. донесла експертизата. Свидетелката приложила експертизата към делото, но без да отваря плика, в който се намирало завещанието.

Приложила експертизата в отделен найлонов плик. Изпратила уведомлението до службата по вписванията на 16.10.2008г., тъй като изчаквала експертизата от МЦ „Л.“.

По искане на ищцата Н. П. Б. е допуснато събиране на доказателства по реда на чл. 192 ГПК като от Медицински център „Л.“ е изискано да представи документите, посочени в подадена от ищцата молба, а именно: всички документи по записване на час за консултация на лицето Я. Ф. Б., направена през 2008г. (молби, искания, заявления, изявления или други, съдържащи се в архива на медицинския център); изготвената съдебнопсихиатрична консултация с надлежно посочена дата; касов бон, фактура или извлечение от дневниците по ЗДДС за месец октомври, 2008г. във връзка с дата на направено плащане за извършване на посочената консултация; амбулаторен лист за преглед първичен/вторичен на лицето Я. Ф. Б., направен през 2008г.

С писмо изх.№116 от 17.09.2025г. прокуристът на МЦ“Л.“ е уведомил съда, че в архива на „Л.-Медицински център“ ЕООД няма налична медицинска и финансова документация за лицето Я. Ф. Б., ЕГН [ЕГН].

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС достига до следните правни изводи:

Както последователно приема ВКС в своята практика, саморъчното завещание е строго формален акт. Същото е действително само когато при съставянето му са спазени всички изисквания, установени в разпоредбата на чл. 25 ЗН - да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено и да е подписано от него, като подписът се поставя след завещателните разпореждания. В настоящия случай въз основа на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че така установените в закона изисквания са спазени – от изслушаните по делото СГЕ и СМЕ е установено, че саморъчното завещание от 08.10.2008г. е написано изцяло ръкописно и подписано от соченото като негов автор лице - Я. Ф. Б., както и че същата към момента на изготвяне на завещанието няма установен двигателен дефицит на крайниците, който би могъл да даде отражение върху способността й да контролира дясната си ръка, респ. върху почерка.

При саморъчното завещание въпросът за достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК не се поставя. Посочването на датата, на която е съставено саморъчното завещание, като елемент от формата за неговата действителност, следва да се приеме за спазено само когато посочената в завещанието дата съвпада с действителната дата на неговото съставяне, тъй като именно спрямо датата на съставяне на завещанието се извършва преценката дали то отразява последната воля на завещателя (предвид разпоредбата на чл. 38 ЗН, доколкото е възможно в същия период да е изготвено и друго завещание), както и дали завещателят е бил способен по смисъла на чл. 13 ЗН да се разпорежда със своето имущество за след 4 смъртта си. Поради това саморъчното завещание се приема за нищожно, когато се установи, че обозначената в него дата не съвпада с действителната дата на съставянето му. Именно в този смисъл е и направеното по настоящето дело оспорване на действителността на саморъчното завещание, съставено от Я. Ф. Б.. В подобна хипотеза, както последователно ВКС приема в своята практика, установяването на обстоятелството, че завещанието е антидатирано, е в тежест на оспорващата страна, която, за да проведе успешно това оспорване, следва да ангажира такива доказателства, които изключват всяка възможност саморъчното завещание да е било съставено на посочената от завещателя датата (в този смисъл решение №207 от 21.01.2016г. по гр.д.№1381/2015г., І г.о. на ВКС).