Решение № 475 от 10.11.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. Плевен, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА

Г. ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500595 по описа за 2022 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от ОБЩИНА- Плевен срещу Решение № 867/ 09. 06. 2022 г. по гр. д. № 119/ 2022 г. по описа на Плевенския районен съд.

Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отхвърлен предявения иск с правно основание чл.52 вр. чл. 45 ЗЗД, като бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна становище по въззивната жалба.

Г. А. В. с ЕГН********** не е изразил

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на 1 чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение районният съд е осъдил на основание чл.

45 вр. чл. 49 ЗЗД ОБЩИНА ПЛЕВЕН с ЕИК*** да заплати на Г. А. В. с ЕГН********** сумата от 4000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, стрес и неудобства вследствие на ухапване на безстопанствени кучета на 30. 06. 2021 г. в гр.

Плевен, в района на Автогара Север, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30. 06. 202 г. до окончателното заплащане на сумата.

С решението Община- Плевен е осъдена да заплати на Г. В. направените по делото разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК в размер на 670 лв.

За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е приел за установено, че на 30. 06. 2021 г. въззиваемият е ухапан от безстопанствени кучето, които са били под надзора на общината и са му причинени рани посттравматичен стрес от инцидента, което е наложило оперативно лечение чрез хирургично обработване на раната, ваксиниране против тетанус и посещение при психиатър поради отключена зоофобия. Въз основа на показанията на свидетелите- очевидци К.С. и М.С. съдът е приел, че ухапването е било извършено от безстопанствени кучите, които са имали ушни марки и съответно са били под надзора на общината. Съдът е приел, че вследствие на ухапването въззиваемият е изпитвал силни болки в лявата ръка, не е можел да се обслужва след ухапването, което е изисквало помощта на друг човек. Съдът е приел, че е налице страх от животни ( зоофобияя) въз основа на показанията на свидетелите и представените документи от посещението при психиатър, което е свързано с неприятни емоции при напускане на дома, бил е нарушен сънят му и не е могъл да започне нова работа поради получената контузия на ръката.

Въз основа на обсъдените обстоятелства и доказателствата по делото съдът е приел, че е налице причинно следствена връзка между ухапването и констатираните телесни увреждания и психичните проблеми на въззиваемия.

2

Съдът е приел въз основа на доказателствата, че безстопанствените кучета е следвало да се контролират от въззивника (общината), като е приел, че с оглед обърнатата доказателствена тежест по чл. 45, ал. ЗЗД въззивникът е следвало да докаже, че кучетата не са безстопанствени и съответно, че не е налице връзка между уврежданията на въззиваемия и описания инцидент.

Съдът е приел при съобразяване критериите по чл. 52 ЗЗД и ППВС № 4/ 1068 г., че на въззиваемия са нанесени неимуществени вреди изразяващи се във физическа болка от ухапването от кучетата и посттравматично стресово разстройство изискващо прием на успокоителни медикаменти, в невъзможност да се обслужва самостоятелно за определен период от време.

Въз основа на тези данни съдът е приел, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е 4000 лв., което справедливо компенсира претърпените болки и страдания и неудобства.

Въззивният съд изцяло възприема мотивите на обжалваното решение, като счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на правната квалификация на иска въззивният съд счита, че правното основание на претенцията е чл. 45 вр. чл. 50,изр.2 вр. чл. 52 ЗЗД, тъй като се отнася до нанесени неимуществени вреди от поведението на животно, което се намира под надзора на въззивника.

Въззивният съд счита, че ухапването е причинено от безстопанствени кучета, като това се установява от събраните по делото гласни доказателства.

От показанията на свидетелите става ясно, че двете кучета, които са ухапали въззиваемия, са били с ушна маркировка и са се движели свободно в мястото на инцидента и липсват данни тези кучета да са имали стопанин – частно лице. Въз основа на данните от свидетелските показания се налага изводът, че това са безстопанствени кучета, които са били уловени, маркирани и са върнати обратно на мястото на залавянето им. Съгласно разпоредбата на чл.

47, ал.3 ЗЗЖ кучетата, за които не се явят лица за осиновяване, се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет или се връщат по местата, от които са взети. Разпоредбата определя тези кучета да са под надзора и грижите на общините, като в настоящия случай това и въззивникът Община- Плевен. На територията на ОбщинаПлевен е приета Наредба №12 за овладяване популацията на 3 безстопанствените кучета, като съгласно чл. 7, ал.2 от наредбата кучетата върнати по местата на залавянето им са под надзора и грижите на общината.

Следователно в настоящия случай кучетата, които са ухапали въззиваемия, са били под надзора и грижите на въззивника, поради което е налице отговорността на въззивника за инцидента по чл. 50, изр.2 ЗЗД. В този смисъл съдът не възприема доводите на въззивника затова, че не е доказано, че кучетата са безстопанствени, тъй като от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че тези кучета са били под надзора и грижите на общината.

Във въззивната жалба са изложени доводи затова, че не е доказана причинно- следствената връзка между ухапването и настъпилите телесни и психични увреждания на въззиваемия. Въззивният съд счита, че тези доводи са неоснователни, тъй като по делото са представени медицинска документация за телесните увреждания на въззиваемия от съдебен лекар и от хирургичен кабинет и от лекар психиатър, от които се установява също по несъмнен начин връзката между ухапването от кучетата и настъпилите болки и страдания за въззиваемия.

Що се отнася до размера на исковата претенция въззивният съд също счита, че претендираната сума в размер на 4000 лв. в пълен размер справедливо компенсира болките, страданията и неудобствата на въззиваемия, преживени от него след инцидента, още повече че освен телесните увреждания е налице и постравматично стресово разстройство, което изисква по- продължително лечение и възстановяване.

По изложените съображения съдът счита, че следва решението на районния съд да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 510 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 271, съдът

РЕШИ:

4 ал.1 пр. 1 ГПК,

ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

Решение № 867/ 09. 06. 2022 г. по гр. д. № 119/ 2022 г. по описа на Плевенския районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК ОБЩИНА – гр. Плевен с ЕИК*** да заплати на Г. И А. В. с ЕГН********** направените във въззивната инстанция деловодни разноски в размер на 510 лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, а.3, т.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5