Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 30.01.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1550/2024
Вид
Решение № 47
Подписан
30.01.2025
Състав
Стефан Илиев, Вера Чочкова, Стефан Милев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора и Димитър К. Арабаджиев като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601550 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда от 18.09.2024г. постановена по н. о. х. д. № 4406/24 г. Софийски градски съд, НО,36 с –в е признал подсъдимия В. Х. К. за виновен в това ,че на 11.06.2018г., около 23:40ч., в гр. София, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил Марка „Мицубиши”, модел „Фузо Кантер 7 Ц 18” с per. № ******* по пътното платно на бул. „Владимир Вазов”, е посока на движение от бул. „Ботевградско шосе” към ул. „Витиня”, в района на кръстовището с ул. „Поручик Георги Кюмюрджиев”, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно:

Чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства “;

Чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр.43 от 2002г., в сила от 26.04.2002г., изм. ДВ, бр.54 от 2010г., изм. и доп. -ДВ, бр.4 7 от 2012г.) „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за пътно превозно средство от категория „В” — 50км/ч за населено място ”;

Чл. 116 от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр.60 от 2012г., в сила от 07.08.2012г.): „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците “., като управлявал товарният автомобил със скорост от 68 км/ч при максимално разрешена такава от 50 км/ч за населено място и при наличие на обективна и техническа 1 възможност не реагирал с аварийно спиране на пресичащият платното за движение от ляво на дясно спрямо посоката на автомобила пешеходец В. Г. Р., ЕГН **********, вследствие на което реализирал пътнотранспортно произшествие с пешеходеца В. Г. Р. и по непредпазливост причинил смъртта му - като от инцидента пешеходецът е получил следните увреждания: черепно - мозъчна травма със счупване на челната кост; субарахноидален кръвоизлив; контузия на мозък и коматозно състояние; травма на гръдния кош с хемоторакс /излив на кръв в гръдната кухина/ вдясно и контузия на белия дроб; счупване на 2 -ро до 7 мо ребра вдясно и счупване на дясната ключица, и гръдната травма се е усложнила с развитие на възпалителен процес в областта на контузионните огнища, довело до развитие на двустранна пневмония, последващ инфекциозен еднокардит и високостепенна митрална инсуфициенция и митрална регургирацуя, всичко довело до полиорганна недостатъчност и до смъртта на пешеходеца, настъпила на 29.01.2019г.,поради което на осн.чл.343 ал.1 б.В,вр.чл.342 ал.1 пр.3 вр.чл.2 ал.1 вр.чл.58а ал.1 вр.чл.54 ал.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от две години,изпълнението на което е отложено за срок от четири години.С присъдата, подсъдимият е лишен и от право да управлява МПС за срок от две години.В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.

Срещу присъдата в заканоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от подсъдимия,с която се оспорва правилността на първоинстнационния съдебен акт в частта за наказанието.Излагат се доводи за явна несправедливост на същото.Изтъква се,че са налице предпоставките на чл.55 от НК по отношение на подсъдимия,като се прави искане наложеното наказание да бъде редуцирано съобразно посочената разпоредба ,без да се налага допълнителното наказание лишаване от право да управлява МПС..

В съдебно заседание, подсъдимия и неговия защитник поддържат жалбата и допълнението към нея и изложените в тях доводи.

Частните обвинители и техния повереник редовно призовани не се явяват и не сочат уважителни причини за неявяването си.

Представителят на САП,счита ,че присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена.

Подсъдимият К. в последвана си дума моли наказанието му да бъде намалено.

Софийски апелативен съд,след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея,изложените такива от страните в съдебно заседание и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Първостепенният съд в рамките на своята компетентност в диференцираната процедура по чл.371 ал.1 т.2 от НПК е ценил събраните в хода на досъдебното производство доказателства и на въз основа на техния анализ е извел описаната и в обвинителния акт фактология:

Подсъдимият В. Х. К. ЕГН ********** е роден на ********г. в гр.***,българин,с българско гражданство,не е осъждан,работи в куриерска фирма Евро път 2000 като шофьор.

Правоспособен водач на МПС,притежава свидетелство за за правоуправление № 281444060,категории В,с,Д,,СЕ и ДЕ,валидно до 28.12.2021г.

2

На 11.006.2018г. около 23.40 часа подсъдимият К. е управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил Марка „Мицубиши“, модел „Фузо Кантер“ с per. № *******, като се е движел в град София по бул. „Владимир Вазов“ с посока на движение от бул.

„Ботевградско шосе“ към ул. „Витиня“ и към кръстовището на бул. „Владимир Вазов“ с ул.

„Поручик Георги Кюмюрджиев“ със скорост, надвишаваща разрешената за населено място от 50 км/ч, а именно с 68 км/ч.

В района на кръстовището на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Поручик Георги Кюмюрджиев“ в посока към ул. „Витиня“, пътното платно било равно, без наклон, покрито с асфалтова настилка, било сухо, без неравности и посипаности, имало добра видимост от уличното осветление, като движението в него било регулирано със светофарна уредба за МПС и със светофарна уредба за пешеходците.

По същото време по което подсъдимия управлявал товарния автомобил Марка „Мицубиши“, модел „Фузо Кантер“ с per. № *******, на пътното платно на бул. „Владимир Вазов“ в района на кръстовището с ул. „Поручик Георги Кюмюрджиев” се намирал и пешеходецът В. Г. Р., който пресичал пътното платно от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, управляван от подсъдимия. Пострадалият В. Р. предприел пресичане на пътното платно на светещ забранителен за пешеходци червен сигнал на светофарната уредба за пешеходци и при светещ за автомобили зелен сигнал на светофарната уредба. В началото се е движел с бърз ход, който преминал в тичане. В момента на навлизане на пострадалия на платното предназначено за движение по посоката на автомобила, превозното средство е било на отстояние 88 м. от мястото на удара, при опасна зона за спиране 57 м. Подсъдимият К. не е реагирал своевременно със спиране на пресичащия платното за движение пешеходец и е последвал удар с предната част на автомобила, в средната му зона и в дясната част на тялото на пешеходеца В. Г. Р.. В резултат на удара, челното стъкло на автомобила се счупило, като тялото на Р. било отхвърлено и впоследствие попаднало под предната част на моторното превозно средство, което спряло 23 метра по - напред от мястото на удара.

Свидетелят И. Г., който бил втори шофьор в камиона и се возел на предната дясна седалка до подсъдимия, незабавно след ПТП се обадил по телефона на Национална система 112 и подал сигнал за случилото се.

На мястото на произшествието бил изпратен дежурен екип от СДВР, отдел ПП, като същото било запазено от АП 99 - 1,5, 8.

Подсъдимият К. е бил тестван с Алкотест - Дрегер 7510 № 0136, проба № 125, като ме е било установено същият да е употребил алкохол.

На мястото на произшествието е бил извършен оглед, като били изготвени скица, фотоалбум и констативен протокол, приложени по делото (т. 1 л. 42 - 49 от ДП/ Пострадалият бил откаран в болница ,където били констатирани следните травматични увреждания: черепно - мозъчна травма със счупване на челната кост; субарахноидален кръвоизлив; контузия на мозък и коматозно състояние; травма на гръдния кош с хемоторакс 3

/излив на кръв в гръдната кухина/ вдясно и контузия на белия дроб; счупване на 2 -ро до 7 мо ребра вдясно и счупване на дясната ключица.Въпреки проведеното лечение гръдната травма се е усложнила с развитие на възпалителен процес в областта на контузионните огнища, довел до развитие на двустранна пневмония, последващ инфекциозен еднокардит и високостепенна митрална инсуфициенция и митрална регургирацуя, в резултат на което В.

Р. починал от полиорганна недостатъчност на 29.01.2019г.

Според заключението на СМЕ на труп получените увреждания при ПТП и настъпилата смърт са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка.

Според изготвените АТЕ и КМАТЕ причина за настъпилото ПТП има подсъдимия,който е имал техническа възможност ,при скоростта си на движение да възприеме пресичащия пешеходец и да предотврати произшествието чрез аварийно спиране.Според експертите ударът е бил предотвратим и за пешеходеца,ако е извършил пресичането на разрешителен за него сигнал за пресичане и на място,определено за тази целпешеходна пътека,каквато е имало в близост.

Въззивният съд счита ,че първоинстнационната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствата ,СГС не е допуснал съществени процесуални нарушения.Настоящата инстанция не откри основания за ревизиране на приетата от първия съд фактология,която е изяснена съобразно точния смисъл на доказателствата,без да са допуснати логически грешки при обсъждането им или превратно тълкуване.

Обосновано първостепениня съд се е доверил на показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели очевидци на пътния инцидент, И. Г. и Н. Г.,които наред с писмените доказателства- протокол за оглед,скица,фотоалбум и констативен протокол очертават механизма на пътния инцидент,инкриминиран в обвинителния акт.Изброените доказателствени източници са взаимно допълващи се и безпротиворчеви.

Въззивният съд не намира основания да коригира и изводите на първостепенния съд относно заключенията на изготвените по делото автотехнически експертизи,които дават обоснован отговор на въпросите ,свързани с предмета на доказване в настоящото производство.От експертните анализи се установяват безпротиворечиво причините и механизма на настъпилото ПТП ,телесните увреждания на пострадалия и несъмнената пряка и непосредствена причинна връзка между тях и настъпилия пътен инцидент.Според експертите, причина за настъпването на ПТП имат както подсъдимия,така и пешеходеца.И за двамата ударът е бил предотвратим,за първия чрез аварийно спиране, а за вторият , ако не би предприел пресичане на забранителен сигнал на светофарната уредба и на обозначеното за това място.

С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира,че след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл.305 ал.3 от НПК и не е допуснато превратното им тълкуване,вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите и правилно формирано не може да бъде променяно или замествано.

4

На тази фактическа основа ,въззивният съд установи чрез стриктното сравнение на фактическия състав на обвинението и този в присъдата,че в повдигнатото обвинение и в това, за което подсъдимият е признат за виновен се съдържа неправилна правна квалификация на допуснатото нарушение на правилата за движение,което се намира в причинна връзка с причиненото на пострадалия пешеходец смъртоносно увреждане т.е. допуснато е нарушение на материалния закон.

Това е така ,тъй като по делото несъмнено е установено,че подсъдимият е имал техническа възможност,при избраната от него скорост на движение да възприеме пресичащият пешеходец и да предотврати произшествието чрез аварийно спиране,като този експертен извод,съгласно изготвените АТЕ и КМАТЕ важи и при скорост на движение 50 км./ч, която е максимално допустимата за движение в градски условия,в конкретният пътен участък.От заключенията на автоекспертите следва,че е без значение с каква скорост се е движел подсъдимият с разрешена или превишена,тъй като ударът за него е бил предотвратим при всички случай чрез аварийно спиране.Следователно,поведението на подсъдимия,което е в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие,не е нарушението на чл.21 от ЗДвП ,така както е посочено в обвинителния акт и присъдата на СГС ,тъй като избраната от подсъдимия скорост на движение не е допринесла за настъпването на пътния инцидент, а непредприемането на аварийно спиране,задължение регламентирано в чл.чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП ,който задължава водачите в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението.Без съмнение,появата на пешеходец на пътното платно е опасност,на която подсъдимият е следвало да реагира чрез спиране.