Решение № 1352 от 06.11.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1352 гр. П., 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220101903 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Н. С. Д. с ЕГН ********** от село М. К., община Б., ул.“П.“№6 срещу „К. Й.“ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град Х., бул.“Б.“№196, представлявано от управителя В. М.

И., в обстоятелствената част на която се твърди, че на 22.02.2022г.страните са сключили договор за паричен заем №281894 за сумата от 1 200лв. с размер на погасителната вноска 173.34лв., брой вноски 8, ГПР-48.489%, ГЛП-39.96%, обща сума за плащане 1 386.69лв., обезпечен с гарант/и, отговарящи на конкретни условия, както и с едно от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга , издаден в полза на заемодателя. В случай, че заемателят не предостави договореното обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на предвидените условие, е предвидено, че заемателят дължи неустойка в размер на 637.31лв. Твърди се, че въпреки предоставения срок за осигуряване на обезпечение още със сключване договора била начислена неустойка и същата била включена в погасителния план. Твърди се ,че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение е нелогично и икономически необосновано , което заедно със завишените изисквания , но които трябва да отговарят обезпеченията, показва, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата и по закон функция да обезпечи изпълнението и обезщети и санкционира неизпълнението, а действителната и цел е да породи допълнително парично задължение зазаемателя , наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва. Твърди ,че неустойката представлява скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а невключването и заобикаля изискването за максимален размер на ГПР и я прави недействителна.Твърди се, че посочения в процесния договор ГПР не отговаря на действителните разходи , които заемателят ще направи във връзка с кредита , тъй като не е включена дължимата неустойка , а това противоречи на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК и води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК.Твърди се, че в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР , но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и 1 които са отчетени при формиране на ГПР , както и да бъде описана методиката на изчисляване на ГПР. Твърди се, че посочването в процесния договорна по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика , съгласно чл.68г, ал.4 от ЗЗП, във връзка с чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Твърди се, че договорът за потребителски кредит противоречи на добрите нрави предвид размера на уговорения лихвен процент. Сочи се практика на ВКС според която противоречаща на добрите нрави е уговорка предвиждаща възнаградителна лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечените кредити, при обезпечените кредити- двукратния размер на законната лихва.

Твърди се също така, че неустоечната клауза заобикаля изискването за максимален размер съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК , противоречи на добрите нрави, тъй като нарушава основни принципи на справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор и е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2,т.5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя да плати необосновано висока неустойка.

Ищецът твърди ,че е заплатил по процесния договор сума в общ размер от 1389.24лв. и тъй като този договор е недействителен, то сумата от 189.24лв. се явява платена при начална липса на основание и подлежи на връщане от ответника.

Моли се съда да постанови решение, с което да бъде обявена недействителността на договора за паричен заем №281894 ,сключен на 22.02.2022г.поради противоречие със закона и конкретно чл.11, ал.1т.10 от ГПК , както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 189.24лв. като недължимо платена по недействителен договор за паричен заем.При условията на евентуалност в случай, че не бъде уважен иска за недействителност на договора за паричен заем, моли да бъде обявена за нищожна клаузата на чл.8 от договора за паричен заем №281894 от 22.02.2022г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 637.31лв.поради заобикаляне на закона чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр.с чл.110, ал.1т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК и противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът сочи доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че процесният договор за кредит е сключен след като ищецът е подал искане за отпускане на паричен заем. Предоставена му е необходимата преддовогорна информация/ СЕФ/ и същият е взел информирано решение да сключи договор с ответното дружество.Договорът е сключен при Общи условия, с които ищецът е бил запознат и се е съгласил , за което свидетелства положения подпис на всяка от страниците. Поддържа се ,че заемателят е бил запознат с погасителния план към договора, видно то положения подпис под същия и собственоръчно изписани имена, поради което според ответникът процесният договор е валидно сключен. Заемателят лично е участвал, запознал се е с клаузите на договора и е подписал както договора, така и всички приложения към него. Ответникът признава факта, че по процесния договор ищецът е заплатил сумата от 1 389.24лв. Твърди се, че ГПР от 48.489% отговаря на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която норма ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута или 50% Според ответника при изчисляване на ГПР не следва да се включва неустойката , която по своята същност представлява разход, който потребителят следва да заплати ако не изпълни задължението за предоставяне на обезпечение по договора за заем посочено в чл.6 от договора. В разпоредбата на чл.3.3 от договора по ясен и разбираем начин е посочено как точно се изчислява ГПР , предвид което твърденията на ищец в тази връзка са неоснователни.Според ответника неустойката няма характер на лихва, такса или друг разход по кредита. Твърди се, че клаузата на чл.8 от договора е индивидуално уговорена. С договорения точно определен размер на неустойката потребителя е преценил икономическите последици за себе си ако се наложи да заплати 2 тази неустойка, както и впоследствие е предприел действия по заплащането и. Твърди се, че процесната неустойка не излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави априори нищожна поради накърняване на добрите нрави.В конкретния случай неустойката не притежава правна характеристика на лихва или на лихвоносно изчислимо задължение.Правопораждащият факт, който служи като основание за възникване на вземането за неустойка и този, от който възниква вземането за лихва по чл.86 от ЗЗД са различни и кумулирането на двете санкции не е нарушение на правилото non bis in idem, тъй като вземането за неустойка произтича от неспазване на главното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява , а вземането за лихва по чл.86 от ЗЗД произтича от неизпълнение на задължението за плащане в срок.Моли се съда за отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.

Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. От същия е постъпило писмено становище, с което се поддържа направеното с отговора оспорване.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след анализ на доказателствата, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а и от приобщените по делото писмени доказателства се установява, че на 22.02.2022г. между „К. Й.“ООД в качеството на заемодател и ищеца Н. Д. в качеството на заемател е сключен договор за паричен заем №281894, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца в заем сумата от 1200лв. при следните параметри , годишен процент на разходите 48.489%, срок на договора 8 месеца, месечна погасителна вноска в размер на 173.34лв., всяка от която платима на 22- то число на съответния месец, падеж на първа вноска 22.03.2022г и падеж на последната вноска 22.10.2022г. Общата сума, която заемодателя е следвало да върне е 1 386.69. В чл.6 от процесното писмено съглашение е уговорено договорът да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2,т.1 от ОУ към договора, а именно: две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход над 1000лв., да работят по безсрочен трудов договор, да не са заематели по договор за заем , да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат кредити към банки или финансови институции. В чл.6 наред с това обезпечение са предвидени и други : ипотека върху недвижим имот, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя, залог върху движимо имущество. Съгласно чл.8 от договора при непредставяне договореното в чл.6 от договора обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или ако представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2 т.1 и т.4 от ОУ заемателят дължи на заемодател неустойка в размер на 637.31лв. По делото са представени Общи условия към договора. Между страните не е било спорно, че процесният договор е сключен при общи условия като в чл.12 от договора е визирано, че страните са се съгласили за изпълнението на договора да се прилагат общите условия към договора за заем, с които заемателят подробно се е запознал и от които е получил екземпляр при сключване на договора.

От приетата по делото разписка от 21.03.2022г/лист 26 от делото/ се установява, че ищецът е платил по процесния договор сумата от 1 389.24лв.Този релевантен факт се признава от ответника.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

3

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск с правно основание чл.22 във вр.с чл.11, ал.1,т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване недействителност на договор за паричен заем №281894 от 22.02.2022г.и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД ГПК за заплащане на сумата от 189.24лв. като недължимо платена по недействителен договор за паричен заем. При условията на евентуалност е предявен установителен иск прогласяване за нищожна клаузата на чл.8 от договора за паричен заем №281894 от 22.02.2022г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на уговореното в договора обезпечение в тридневен срок от сключване на договора поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и неравноправност.

По главните искове и конкретно по обуславящия установителен иск за прогласяване на недействителност на процесния договор за паричен заем съдът намира следното:

Предявеният иск е допустим, тъй като е предявен между страни по договорно правоотношение и при наличие на правен интерес за ищеца от търсената защита доколкото при положително съдебно решение неговите правни последици ще рефлектират благоприятно върху неговия патримониум. Обстоятелството , че ищецът е предявил и осъдителен иск по чл.55 от ЗЗД за защита на засегнато материално право не изключва наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск, за обявяване недействителност на договора, на който се позовава ответника като основание да задължи получените от ищеца суми В пълна дискреция на ищеца е да наведе основанията за нищожност на договора или чрез предявяване на установителен иск или чрез възражение като процесуално средство за защита.