Определение № 82 от 16.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Варна, 16.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20233100900730 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от М. Т., с ЛНЧ **********, гражданин на А. и Г. Г., гражданка на А., с ЛНЧ **********, двамата с адрес: гр.С., бул.“Г.

Д.“ №***, бл.***, вх.*, ап.** и със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Русе“ №31, ап.3, чрез адв.П.

Х., против “Влаев и Сие“ ООД, с ЕИК 200270193, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, местност “Оброчище“ №242, представлявано от Николай Атанасов Влаев, с която са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да върне, както следва:

-на ищеца М. Т. сумата от 45732 евро, с левова равностойност 89444лв., която е получена без основание, предвид нищожността на сключеният между страните Договор за извършване на CMP №************** от 10.08.2022г., който договор е с невъзможен за изпълнение предмет, или в условията на евентуалност, поради разваляне на договора от страна на възложителите с оглед същественото неизпълнение на задълженията по него от страна на изпълнителя, ведно със законната лихва върху тази сума считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 11208.28лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 08.12.2022г.-15.12.2023г. и -на ищцата Г. Г. сумата от 28970 евро, с левова равностойност 56660.40лв., която е получената без основание, предвид нищожността на сключеният между страните Договор за извършване на CMP №************** от 10.08.2022г., който договор е с невъзможен за изпълнение предмет, или в условията на евентуалност поради разваляне на договора от страна на възложителите с оглед същественото неизпълнение на задълженията по него от страна на изпълнителя, ведно със законната лихва върху тази сума считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 7101лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 08.12.2022г.-15.12.2023г.

В условията на евентуалност, ако се приеме, че съответният договор между страните е действителен и че не е развален, то се претендира осъждането на ответника да заплати 1 процесните суми на всеки от ищците, като вреди от неизпълнен договор, под формата на претърпяна загуба на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

При условията на чл.127, ал.4 от ГПК са посочени банкови сметки, по които могат да се заплатят претендираните суми, а имено сметка с IBAN: ********************* за ищецът Т. и с IBAN: ********************** за ищцата Г..

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което постановено разпореждане за връчване на препис от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, като наред с това при условията на чл.211 от ГПК е предявил насрещен частичен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Г. Г. да заплати на “Влаев и Сие“ ООД сумата от 1000лв., съставляващи част от общо дължимите 150000лв., с която Г. се е обогатила неоснователно за сметка на дружеството, в резултат от извършени за негова сметка СМР в имота на физическото лице, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на исковата молба до окончателното й изплащане.

На основание чл.127, ал.4 от ГПК е посочена банкова сметка, по която могат да се заплатят претендираните суми, а имено сметка с IBAN: ********************.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, релевирани с отговора на ответника, като е подаден и отговор на насрещната искова молба.

В срока по чл.373 от ГПК е депозиран допълнителен отговор, с който оспорват доводите на ищцата изложени в ДИМ. Подадена е и допълнителна насрещна искова молба.

От страна на ответницата по насрещният иск е подаден отговор на допълнителната насрещна искова молба.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът намира, че предявените насрещни претенции, са процесуално допустими, поради което производството по делото, следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.

От друга страна, съдът констатира, че насрещната претенция на “Влаев и СИЕ“ ООД намира правната си квалификация в чл.59 от ЗЗД, а не в чл.55, ал.1 от ЗЗД, както е посочила страната. Този извод следва от твърденията на изпълнителя на СМР, че няма насрещна размяна /даване и получаване/ на парични престации, а обогатяването на собственика на имота е настъпило в резултат от извършените от дружеството действия-направа на СМР, имащи благоприятен ефект върху патримониума на насрещната страна, доколкото са налице приращения и подобрения в имота.

Ето защо и на основание чл.129, ал.4 вр. с ал.1 от ГПК, според която за редовността на исковата молба съдът следи служебно при всяко положение на производството и предвид етапа, на който се намира същото, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно 2 заседание като на “Влаев и Сие“ ООД, следва да се укаже в едноседмичен срок от уведомяването, с писмена молба с препис за насрещната страна, да отстрани пороците на исковата си молба, като наведе фактически твърдения какъв е размера на увеличаването на актива /стойността на имота/, съответно каква е стойността на намаляване актива /имуществото/ на ищеца, тъй като в горепосочената хипотеза на присъждане подлежи помалкото между обогатяването и обедняването, но не повече от размера на обедняването.

Възражението на ответната страна за местна неподсъдност, съответно че на основание чл.113 от ГПК делото следва да се гледа от Софийски градски съд, в чиито район попада по посоченият от ищеца Т. постоянен адрес, се явява неоснователно.

Дори въпреки спецификите на спора да се приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл.113 от ГПК, а не чл.105 от ГПК, то на първо място е пропуснат преклузивният срок за възражение от страна на ответника, а съдът не е счел за необходимо, съответно не е предприел действия за служебно препращане на спора пред друг съд, в условията на чл.119, ал.3 от ГПК. На следващо място не са налице специфичните предпоставки, който да обосноват изпращането на делото на родово компетентният съд в гр.София. Визираната в ГПК адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес, се извършва от съответната общинска администрация и се отнася само за български граждани, с валидни документи за самоличност. За чужденци, каквито са ищците в разглежданият казус, са предвидени отделни правила, като услугите по регистрация на адрес по местопребивание, се извършват дирекция “Миграция“ към МВР. Същевременно ищците са посочили съдебен адрес в гр.Варна, като на територията на същият град се намира и недвижимият имот, чието застрояване е предмет на настоящият съдебен спор.

С оглед горното съдът намира, че не е налице основание за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на СГС.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

По доказателствените искания на страните:

Представените от страните писмени доказателства, се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Предвид проведеното производството за обезпечаване на доказателства по реда на чл.207 от ГПК, искането на страните за назначаване на СТЕ и СОТЕ, е намерило отговор, поради което понастоящем не се дължи произнасяне по същото.

Искането на ответника за назначаване на съдебна компютърно-техническа 3 експертиза, следва да се уважи, тъй като отговорите на поставените към вещото лице въпроси ще допринесат за пълното и правилно изясняване на спора от фактическа страна.

Искането на ищците за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на твърденията за неизпълнение на договорните задължения от насрещната страна, следва да бъде уважено предвид относимостта на посочените обстоятелства към предмета на спора.

Изложеното важи и по отношение на искането на ответника за допускане до разпит на трима свидетели в подкрепа на твърдението му за точно и срочно изпълнение на задълженията по договора. Във връзка с последното, следва да се укаже на ответника, че разполага с едноседмичен срок от уведомяването да посочи адресите на свидетелите Р.-Я. Б. и А. Ч., за което следва да се издаде поисканото от страната съдебно удостоверение за снабдяване с въпросната информация.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от

ГПК-“Производство по търговски спорове“.

ОСТАВЯ без уважение искането на ответника “Влаев и Сие“ ООД, за изпращане на делото по подсъдност на Софийски градски съд.

УКАЗВА на ищеца по насрещният иск “Влаев и Сие“ ООД, че следва в едноседмичен срок от съобщаването, да поправи съществуващите при подаване на НИМ пороци като, с писмена молба с препис за насрещната страна, наведе фактически твърдения, за това какъв е размера на увеличената стойността на имота на ответницата в резултат от процесните СМР, съответно каква е стойността на намаляване имуществото на ищеца, който е извършил работата.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указния в срок, производството по насрещната исковата молба ще прекратено.

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба М. Т. и Г. Г., граждани на А., против “Влаев и Сие“ ООД, с която са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да върне на ищеца М. Т. сумата от 45732 евро, с левова равностойност 89444лв., която е получена без основание, предвид нищожността на сключеният между страните Договор за извършване на 4

CMP №************** от 10.08.2022г., който договор е с невъзможен за изпълнение предмет, или в условията на евентуалност, поради разваляне на договора от страна на възложителите с оглед същественото неизпълнение на задълженията по него от страна на изпълнителя, ведно със законната лихва върху тази сума считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 11208.28лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 08.12.2022г.-15.12.2023г. и на ищцата Г. Г. сумата от 28970 евро, с левова равностойност 56660.40лв., която е получената без основание, предвид нищожността на сключеният между страните Договор за извършване на CMP №************** от 10.08.2022г., който договор е с невъзможен за изпълнение предмет, или в условията на евентуалност поради разваляне на договора от страна на възложителите с оглед същественото неизпълнение на задълженията по него от страна на изпълнителя, ведно със законната лихва върху тази сума считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 7101лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 08.12.2022г.-15.12.2023г. Отново в условията на евентуалност, ако се приеме, че договорът между страните е действителен и че не е развален, се претендира осъждането на ответника да заплати процесните суми на всеки от ищците, като вреди от неизпълнен договор, под формата на претърпяна загуба на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

В исковата и уточняващите молби се твърди, че страните са сключили Договор за извършване на CMP №************** от 10.08.2022г., с който ищците са възложили срещу заплащане на ответното дружество, да извърши със свои сили, средства и материали да направата на вертикална планировка, подравняване на терен, терасиране, изграждане на подпорни стени и огради в поземлените имоти, както и доставки на материали, проектиране, планировка и конкретно уговорени строително-монтажни работи /СМР/, и монтаж на системи и съоръжения в обект ПИ с идентификатор №*********** и идентификатор №***************. Също така изграждане на Преместваем обект /ПО/ по смисъла на чл.56 от ЗУТ в ПИ с идентификатор №***********, находящ се в с.о.“П.“, р-н “А.“, общ.Варна.