Определение № 117 от 07.07.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 117 гр. Бургас, 07.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело № 20252001000103 по описа за 2025 година

С решение № 84 от 02.04.2025 г. по т.д. № 192/2024 г. на Окръжен съд – Бургас е отхвърлен искът на “Интернешънъл асет банк” АД, ЕИК 000694329, против ЕТ “ММ – Марин Йорданов – Ангелинка Иванова” (н), ЕИК 200719503, за установяване, че ответникът дължи на ищеца: сумата 1007,50 лв. – договорна наказателна лихва за периода 02.02.2024 г. - 10.06.2024 г. върху главница в размер на 20 000 лв. по договор за инвестиционен кредит № ДК460-012393-136 от 17.03.2020 г.; сумата 4379,70 лв. – договорна наказателна лихва за периода 02.02.2024 г. - 10.06.2024 г. върху главница в размер на 78 339,01 лв. по договор за кредитна линия за оборотни средства “Моята евросубсидия+” № ДК-460-012393-156 от 11.02.2021 г. Със същото решение е осъден ищецът да заплати държавна такса за производството в размер на 53,87 лв., както и д.т. 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от решението е останал ищецът “Интернешънъл асет банк” АД, който го е обжалвал с въззивна жалба.

Поддържа се в жалбата, че решението е недопустимо. В хода на производството процесните вземания на банката-ищец били погасени от трето лице, в резултат на което е отпаднал правният интерес на ищеца, т.е. отпаднала е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на процеса, за която съдът е длъжен да следи служебно. Поради това се иска обезсилване на решението и прекратяване на производството, при което разноските да бъдат поставени в тежест на ответника по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК.

Поддържа се наред с това, че дори да бъдат приети за неоснователни аргументите за недопустимост на решението и да бъде прието, че спорът е следвало да бъде разгледан по същество и исковете да бъдат отхвърлени, отново по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК разноските не следвало да се възлагат в тежест на ищеца.

Отправени са с жалбата искания: (1) да бъде обезсилено решението като 1 недопустимо и вместо него да се постанови определение за прекратяване на производството и връщане на исковата молба с възлагане на разноските в тежест на ответника и (2) евентуално, в случай на потвърждаване на обжалваното решение, да бъде преразгледан въпроса за разноските и те да бъдат възложени в тежест на ответника.

Съставът на Апелативен съд – Бургас констатира, че във въззивната жалба се съдържа искане за изменение на решението в частта за разноските.

Ищецът застъпва тезата, че при даденото от окръжния съд разрешение на спора по същество разноските не следва да се понесат от ищеца, защото ответникът с поведението си е станал причина за завеждането на делото.

Произнасянето на съда по разноските не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. На такъв контрол подлежи произнасянето на съда по искане на страната за изменение или допълнение на съдебния акт в частта за разноските на осн. чл. 248 ГПК. Това налага да се прекрати производството по настоящото делото и то да се върне на Окръжен съд – Бургас, който да се произнесе по искането на страната.

Мотивиран по този начин, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.дело № 103/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Бургас за произнасяне по искането на ищеца за изменение на решение в частта за разноските.

След изпълнение на дадените указания делото да се върне в Апелативен съд – Бургас за произнасяне по въззивната жалба.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 117 гр. Бургас, 07.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело № 20252001000103 по описа за 2025 година

С решение № 84 от 02.04.2025 г. по т.д. № 192/2024 г. на Окръжен съд – Бургас е отхвърлен искът на “Интернешънъл асет банк” АД, ЕИК 000694329, против ЕТ “ММ – Марин Йорданов – Ангелинка Иванова” (н), ЕИК 200719503, за установяване, че ответникът дължи на ищеца: сумата 1007,50 лв. – договорна наказателна лихва за периода 02.02.2024 г. - 10.06.2024 г. върху главница в размер на 20 000 лв. по договор за инвестиционен кредит № ДК460-012393-136 от 17.03.2020 г.; сумата 4379,70 лв. – договорна наказателна лихва за периода 02.02.2024 г. - 10.06.2024 г. върху главница в размер на 78 339,01 лв. по договор за кредитна линия за оборотни средства “Моята евросубсидия+” № ДК-460-012393-156 от 11.02.2021 г. Със същото решение е осъден ищецът да заплати държавна такса за производството в размер на 53,87 лв., както и д.т. 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от решението е останал ищецът “Интернешънъл асет банк” АД, който го е обжалвал с въззивна жалба.

Поддържа се в жалбата, че решението е недопустимо. В хода на производството процесните вземания на банката-ищец били погасени от трето лице, в резултат на което е отпаднал правният интерес на ищеца, т.е. отпаднала е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на процеса, за която съдът е длъжен да следи служебно. Поради това се иска обезсилване на решението и прекратяване на производството, при което разноските да бъдат поставени в тежест на ответника по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК.

Поддържа се наред с това, че дори да бъдат приети за неоснователни аргументите за недопустимост на решението и да бъде прието, че спорът е следвало да бъде разгледан по същество и исковете да бъдат отхвърлени, отново по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК разноските не следвало да се възлагат в тежест на ищеца.

Отправени са с жалбата искания: (1) да бъде обезсилено решението като 1 недопустимо и вместо него да се постанови определение за прекратяване на производството и връщане на исковата молба с възлагане на разноските в тежест на ответника и (2) евентуално, в случай на потвърждаване на обжалваното решение, да бъде преразгледан въпроса за разноските и те да бъдат възложени в тежест на ответника.

Съставът на Апелативен съд – Бургас констатира, че във въззивната жалба се съдържа искане за изменение на решението в частта за разноските.

Ищецът застъпва тезата, че при даденото от окръжния съд разрешение на спора по същество разноските не следва да се понесат от ищеца, защото ответникът с поведението си е станал причина за завеждането на делото.

Произнасянето на съда по разноските не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. На такъв контрол подлежи произнасянето на съда по искане на страната за изменение или допълнение на съдебния акт в частта за разноските на осн. чл. 248 ГПК. Това налага да се прекрати производството по настоящото делото и то да се върне на Окръжен съд – Бургас, който да се произнесе по искането на страната.

Мотивиран по този начин, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.дело № 103/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Бургас за произнасяне по искането на ищеца за изменение на решение в частта за разноските.

След изпълнение на дадените указания делото да се върне в Апелативен съд – Бургас за произнасяне по въззивната жалба.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2