Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1572 от 09.04.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 14311/2022
Вид
Решение № 1572
Подписан
09.04.2024
В сила
08.05.2024
Състав
Живко Стоянов Желев

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1572 гр. Пловдив, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330114311 по описа за 2022 година

Предявеният иск намира основание в чл. 422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация“ твърди, че е доставил топлинна енергия до жилище, собственост на ответника. Доставките били осъществени на посочения в исковата молба адрес за времето от 01.05.2020г. до 30.09.2021г. Начислена била топлинна енергия на стойност 2752,70 лева, която ответникът не заплатил в срока предвиден в общите условия. За забавата му била начислена законна лихва върху дължимото в размер на 270,69 лв. за периода 02.07.2020г. -23.03.2022г. Поради това ищецът предявил заявление по чл.410 ГПК, по което била издадена заповед за изпълнение за дължимата цена, законната лихва върху нея, както и обезщетение за забавено плащане. Поради връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК се иска да бъде установено съществуването на вземането.

Чрез особения си представител ответникът Г. Т. А. оспорва наличието на основания за доставка на топлинна енергия. Твърди, че не съществуват облигационни отношения между него и дружеството. Освен това оспорва начисленията направени от топлинния ****. Счита исковете за неоснователни, поради доводи, които излага подробно в писмения отговор.

Съдът намери за установено следното:

Ответникът Г. А. има открита в дружеството партида с клиентски номер **** за 1 обект за потребление № **** с административен адрес гр. П., ул. С. №**, вх. *, ап. */** /лист 9/ . Установява се от представените по делото нот. акт №***, том **, дело ***/****г. и удостоверението на Община П. от 11.07.2019г. / лист 69 и 71/ , че ответникът е собственик на описания в исковата молба апартамент, за който е открита клиентската партида. Сградата в която се намира жилището на ответника е присъединена към топлопреносната мрежа, което е видно от точка първа от заключението на в. л. /лист 89/.

На 24.03.2022г. „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД подало против ответника заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК за начислени за обекта суми, както следва: 2752,70 лева, представляващи стойност на топлинна енергия за периода 01.05.2020г. - 30.09.2021г.; 270,69 лева обезщетение за забавено плащане от 02.07.2020г. до 23.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното заплащане. По заявлението било образувано приложеното гр. дело №4222/2022г. на Пловдивския районен съд и издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, ведно с деловодни разноски, възлизащи на 110,77 лева. Тъй като ответникът възразил, бил заведен настоящия иск за вземането.

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че през процесния период м. май 2020г. - м. септември 2021г. от абонатната станция към сградата е подавана топлоенергия. През това време в жилището на ответника са били присъединени към топлопреносната мрежа пет отоплителни тела, които са с монтирани индивидуални средства за начисляване на потребената топлоенергия. През имота преминава и щраглира с мощност 697W. В имота има монтирани и два водомера за отчитане на топла вода, въз основа на показанията на които са правени начисленията за изразходваната за подгряване на вода топлоенергия. За процесния период за имота е разпределена енергия в общ размер 25,27084 MWh от които: 1,93305 MWh отдадена от сградната инсталация; 10,30104 MWh за отопление и 13, 03675 MWh за битова гореща вода. В. л. установява, че начинът на разпределяне и начисляване на топлинната енергия съответствува на утвърдената за това методика / лист 90/.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, отразените във фактурите количества и стойности на потребената в имота топлинна енергия са правилно начислени. Дължимата за периода главница е 2752,70 лв., а лихвата за забава върху нея е 270,69 лв. / лист 115/ .

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Безспорно е, че ищецът е дружество, извършващо топлофикационни услуги, чийто абонат за посочения в исковата молба имот е ответникът по делото. Доставките на топлинна енергия за процесния период съдът намира за установени по силата на заключението на изслушаната експертиза.

2

Неоснователни са доводите на особения представител, че така осъществените доставки са непоискани от потребителя по смисъла на чл.62 ЗЗП и Директива 2011/83/ ЕС. Видно е от експертизата, че ответникът не е отсъединил отоплителните тела в жилището си от топлопреносната система, като те са снабдени с уреди за индивидуален отчет. Монтаж на такива уреди в жилището, няма как да бъде осъществена при противопоставяне на собственика и при негово нежелание да ползва централно отопление. Следователно поведението на ответника сочи на съгласие да се получават услугите на дружеството ищец.

Ответникът не е доказал, че е заплатил дължимите суми в установените в общите условия на дружеството срокове, поради което се намира в забава. Ето защо дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Предвид това съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

Съобразно изхода на делото ответникът дължи на ищеца деловодни разноски по настоящото исково дело в размер на 1177 лв., както и на 110,77 лв. за заповедното производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.

Данов“ № 37 против Г. Т. А. ЕГН:**********, с адрес: гр. П., ул. С. №**, вх. *, ап. *** за сумите: 2752,70 лв. /две хиляди седемстотин петдесет и два лева и 70 ст./ стойност на доставена за периода 01.05.2020г. - 30.09.2021г. топлинна енергия, както и 270,69 лв./двеста и седемдесет лева и 69ст./ - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода 02.07.2020г. – 23.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.03.2022г. до окончателното заплащане, за което вземане е издадена заповед №2269/2022г. по ч.гр. дело №4222/2022г. на Пловдивски районен съд.

ОСЪЖДА Г. Т. А. ЕГН:********** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: 115016602 на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1177 лв./хиляда сто седемдесет и седем лева/ деловодни разноски по настоящото исково производство, както и сумата 110,77 лв./сто и десет лева и 77ст./, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело №4222/2022г. по описа на Пловдивския районен съд.

3

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4