Решение № 199 от 29.07.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Дупница, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Деа Д. Иванова като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20241510200262 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателката Е. Б. А., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. С........,жк .М......... бл......., вх....,ет.......,ап......, е обжалвала Наказателно постановление № 24-5310000065/05.03.2023 г., издадено от Началник група в ОД на МВР-Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., с което на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и по чл. 175, ал.3, пр.1-во от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лв. (двеста лева) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 (шест) месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Жалбоподателката навежда доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. В процеса се представлява от адв. В. С., който поддържа жалбата. Не претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, както и представеното по делото заявление от юрк. Б., е взето становище за неоснователност на жалбата, като моли да бъде потвърдено атакуваното наказателно постановление. Направено е възражение да не бъде присъждано адвокатското възнаграждение, в слбучай, че НП бъде отменено. Не претендира деловодни разноски.

Съдът като взе предвид становището на жалбоподателят и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:

1

На 28.01.2024 г., актосъставителят К. К., на длъжност – мл. автоконтрольор в ОД на МВР-Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил е съставил АУАН с бл. № 1089037/28.01.2024 г. и свидетелят при съставянето на акта и установяване на нарушението – Н. Т., са констатирали, че жалбоподателят на 28.01.2024 г. около 14:15 ч., по път 2-62, при км. 34. 200, ПВ Дупница Юг, в посока към гр. Дупница, управлява лек автомобил, марка и модел „........... с регистрационен номер ..........., собственост на М. М. М. с ЕГН **********, от гр. София, като автомобила е с прекратена регистрация от 07.11.2023 г., пътна полиция СДВР, поради липса на задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобила, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с което виновно е нарушила чл.140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Жалбоподателката подписала съставения й АУАН, като е написала в графата за обяснения и възражения, че няма такива.

АНО е прекратил административнонаказателното производство на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и изпратил административноказателната преписка на РП гр. Кюстендил, ТОДупница по компетентност относно съмнение за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление на РП гр. Дупница е отказано да се образуваното ДП. В мотивите на постановлението е прието, че жалбоподателката формално е осъществила състава на престъплението по 345, ал. 2 от НК, но поради ниската степен на обществена опасност на деянието и обстоятелството, че не е осъждана, е счел, че следва да й бъде потърсена административнонаказателна отговорност, доколкото за същото такова деяние е предвидена както наказателна, така и администативнонаказателна отговорност.

На 05.03.2024 г. АНО е издал атакуваното наказателно постановление, в което АНО е възприел същите фактическа обстановка и правна квалификация, описана в АУАН.

Приложена е и Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. издадена от Министъра на вътрешните работи, от която е видно, че АНО е разполагал с необходимите правомощия за издаване на НП за констатирани нарушения по ЗДвП. С материална компетентност да съставя АУАН за констатирани нарушения по ЗДвП разполага и актосъставителят.

Разпитаният в хода на съдебното следствие свидетел поддържа изцяло установеното в АУАН фактическа обстановка, като заявява, че нарушението е установено с РСОД (таблет), както и че водачът на МПС не е знаела за това, че автомобила е с прекратена регистрация по служебен път.

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото доказателства:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес се явява допустима. С оглед на така установеното, съдът счита, че жалбата е основателна, поради което следва наказателното постановление да бъде отменено. Съображенията за това се следните:

В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административните наказания са допуснати съществени нарушения.

В НП е налице противоречие между мотиви, правна квалификация на деянието и 2 наложената санкция, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тоест материалния закон.

Няма спор по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателката е управлявала процесния, описан по-горе лек автомобил, който не е нейна собственост.

Установи се категорично и това, че този автомобил бил с автоматично прекратена на 07.11.2023 г. регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП вр. чл. 18б ал. 1, т. 8 вр. чл. 18, т.

2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Това е видно от приложената по делото справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд. На 21.03.2023 г., поради сключен договор за задължителна застраховка „ГО“ на процесния автомобил е възстановена регистрацията му служебното й прекратяване. По делото липсват доказателства да е изпратено писмо, от което да е видно, че съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ при прекратяване на сключения застрахователен договор, Гаранционен фонд следва да изпрати уведомление до собственика на процесния автомобил. След изтичане на срокът по ал. 10, на основание ал. 11, изр. второ от същата разпоредба Гаранционен фонд уведомява по електронен път Дирекция „КИС“- МВР да прекрати регистрацията на процесното МПС.

Процедурата за уведомяването на незастрахованите МПС и на органите на МВР по чл. 574, ал. 11, изр. второ от КЗ, не е обвързано с получаването на уведомителното писмо.

По делото е видно, че контролния орган имащ задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика на ППС, че служебно е прекратена регистрацията му, поради получено уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, не е надлежно уведомил собственика на автомобила. Тоест за извършената в тази връзка на 08.11.2023 г. от органите на МВР автоматична служебна дерегистрация на лекия автомобил собственикът на същия не е бил изрично уведомен. Поради това на инкриминираната дата28.01.2024 г., жалбоподателкана управлявала МПС, собственост на трето лице, е нямала съзнанието, че същият е със служебно прекратена регистрация. Научила за това едва след като била спряна за проверка от служители на МВР, които констатирали това обстоятелство с РСОД.

При така установеното настоящият съдебен състав намира, че поведението на жалбоподателката не запълва от субективна страна административното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. признаците на състава на

На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който не изпълни задължението си за сключване на задължителна застраховка ГО е ситуирана в Глава ІІІ от ЗДвП, където са посочени изискванията към ППС за допускане движението им по пътищата на страната и изискванията за провеждане на периодични прегледи за проверка на техническата им изправност. В същото време, по своя характер и наименование, прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство е принудителна 3 административна мярка и като такава е нормативно уредена в глава VI на ЗДвП. В чл. 171, т.

2а от ЗДвП е посочено, че за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, като са изброени изчерпателно хипотезите, при които се предприема тази мярка. Сред последните не фигурира неизпълнение от страна на собственика на задължението да сключи задължителна застраховка ГО. Регламентирано е обаче задължение за уведомяване на собственика на ППС за осъщественото служебно прекратяване на регистрацията, съгласно чл. 18б ал. 2 вр. чл. 18б ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., каквото в настоящия случай не се събраха доказателства да е било направено. Напротив категорично ясно по делото стана, че собственика на автомобила не е бил уведомен за служебната дерегистрация на управлявания от жалбоподателката автомобил, за да не предоставя на жалбоподателкяата лекия си автомобил за управление преди да сключи гражданска отговорност, поради което няма как да се приеме, че от субективна страна именно пък жалбоподателката е осъществила състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците, както от обективна, така и от субективна страна, а липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието. В конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на жалбоподателя и е наложил наказание, без да е било установено категорично извършването на нарушението от субективна страна. Това пък обуславя неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършил. Съзнанието за липса на сключена застраховка „Гражаданска отговорност“ към момента на съставянето на акта е ирелевантно, доколкото то касае друго по вид административно нарушение. Съставът на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предполага от субективна страна наличие на пряк умисъл. От установената фактическа обстановка и обективираните действия на жалбоподателката се установява, че тя не е съзнавала общественоопасния характер на деянието –не е знаела и не съзнавала основни елементи от състава на административното нарушение, а именно, че е прекратена служебно регистрацията на МПС, което е ползвала към датата на проверката, а и от кога е прекратена. Незнанието на тези обстоятелства изключва умисъла и не може да се направи извод, че привлечената към административнонаказателна отговорност е предвиждала и е искала настъпването на общественоопасните последици. Същата не е била длъжна и не е могла да предвиди и предотврати общественоопасните последици. Не е имала никаква възможност да направи справка в информационните масиви на КАТ-ПП дали е прекратена регистрацията на МПС, на какво основание и кога. Това обстоятелство изключва и непредпазливостта като форма на вината. Няма никакво съмнение, че административнонаказателната отговорност на физическите лица, подобно на наказателната такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение такава не се носи.

4

В такава ситуация, да се ангажира административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, ще означава тя да се базира само и единствено на предположение, което е недопустимо. Нормата на чл. 303, ал. 1 от НПК императивно повелява, че присъдата не може да почива на предположение. Тази норма е субсидиарно приложима и в АНП по силата на чл. 84 от ЗАНН, още повече, че наказателното постановление в административнонаказателното производство има характера на присъдата в наказателното производство, доколкото съставлява санкционен властнически акт на държавна репресия за извършено виновно административно нарушение.