Решение № 1134 от 23.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1134 гр. Пловдив, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно Д. № 20235330201579 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 677156-F674559 от 21.11.2022г. на Мария Кръстева Лалева - Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на основание чл.53, ал.2, във връзка с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.179, ал.1, предл.трето от ЗДДС, в редакцията на Д.В бр.105 от 2014г., в сила от 01.01.2015г. на Д. С. С. от гр.Пловдив, ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС.

С жалба от 27.02.202г. чрез Директора на Дирекция „Обслужване“ ТД на НАП гр.Пловдив до Районен съд гр.Пловдив, от името на жалбоподателя Д. С. се обжалва издаденото НП, както и съставеният АУАН. Прави се искане за отмяна на НП поради неговата незаконосъобразност и неправилност, както и постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Представят се и основания по същество на искането.

Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адвА.В. – процесуален представител съгласно представено пълномощно, която поддържа жалбата и искането за отмяна на НП.

Пледоарията си представи основания в подкрепа искане за отмяна на НП.

Направи искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив редовно уведомена, представлява се от ст.юрк.М.М., която представя становище за 1 неоснователност на жалбата и писмени доказателства. В пледоарията си представи доводи в подкрепа на искането за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Направи искане съда да измени НП на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗАНН и наложи наказание за същото еднакво, по – леко наказуемо нарушение, без съществени изменения в обстоятелствената част на нарушението. Направи се искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по Д.то доказателства по реда на съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят Д. С. е регистрирано по ЗДДС и е задължено съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС да подава справки-декларации за съответните данъчни периоди в законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период. Съгласно разпоредбата на ал.3 на чл.125 от ЗДДС заедно със справка-декларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период.

На 16.08.2022г. при служебна проверка от служители на ТД на НАП Пловдив било установено че жалбоподателят С. като регистрирано по ЗДДС лице не е подало в срока – до 15.08.2022г. включително справка – декларация и отчетните регистри за данъчен период 01.07.2022г. – 31.07.2022г.

До жалбоподателя била изпратена покана, получена на 01.09.2022г. От жалбоподателят на 02.09.2022г. са били подадени отчетни регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС по електронен път с вх.№

16005164418/02.09.2022г.

05.09.2022г. против жалбоподателя С., от свидетелката А. Д. К. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F674559 за извършено нарушение на разпоредбите на чл.125, ал.5, във вр. с чл.125, ал.3 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който го е подписал след запознаване със съдържанието му, без вписване на възражения или обяснения. Актът е подписан и от другите посочени в него лица. В законоустановения срок пред АНО е била подадена молба-възражение от жалбоподателя С., с която класифициране на случая като маловажен.

На основание констатациите в акта, приемайки възражението като неоснователно, АНО на 21.11.2022г. е издал атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя С. за извършено нарушение по смисъла на ЗДДС, налагайки му имуществена санкция в размер на 500 лева. В издаденото НП по идентичен с акта начин е описано нарушението и е посочена нарушената правна норма.

Съгласно издаденото НП нарушението е за първи път.

Издадено НП е връчено на Д. С. на 15.02.2023г. удостоверено с разписката за получаване на НП, неразделна част от издаденото НП. Поради 2 не съгласие с посоченото като нарушение и наложената имуществена санкция в срок пред РС Пловдив е било обжалвано издаденото НП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по Д.то писмени доказателства, включително и от показанията на свидетелката А. К.дадени в хода на съдебното следствие и които съдът кредитира, тъй като се потвърждават от другите доказателства по Д.то. Съдът не констатира наличие на противоречия в събраните писмени доказателства досежно правно релевантните факти, които да налага нарочен коментар и изключване на част от доказателствените източници.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения 3 на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е осъществил визираното в акта и в наказателното постановление нарушение, по следните правни съображения:

Д. С. е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС и е било задължено съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС да подаде справкадекларация в законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Съгласно разпоредбата на ал.3 на чл.125 от ЗДДС заедно със справка-декларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период. Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност декларациите по ал.1 и отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице. Безспорно установено по Д.то е, а и не се 4 оспорва от данъчно задълженото лице, че същото не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация и отчетните регистри за данъчен период 01.07.2022г. – 31.07.2022г. в компетентната териториална дирекция на НАП, която в настоящия случай се явява ТД на НАП Пловдив до 15.08.2022г. включително.

При така установеното от фактическа страна съдът счита, че се касае за едно формално административно нарушение, което се осъществява чрез бездействие и с изтичането на предвидения в закона срок за подаване на отчетните регистри то е напълно довършено от обективна и субективна страна. При формалните нарушения, законодателят „изтегля” защитата на обществените отношения напред, защото нарушението е съставомерно с осъществяване на изпълнителното му деяние – без значение дали са настъпили или не обществено - опасни последици.

Но издаденото НП следва да бъде отменено поради следните основания:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на

05.09.2022г. против жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл.125, ал.5, вр. чл.123, ал.3 от ЗДДС.

За нарушението констатирано с

АУАН, АНО е наложил на жалбоподателя С. на основание чл.179, ал.1, предл.трето от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500 лева. Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗДДС „Лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията п о чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2, отчетните регистри по чл.124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

Видно е, че за субектите на административното нарушение – физически лица е предвидена самостоятелна специална разпоредба като основание за ангажиране на административно наказателната им отговорност.