Решение № 1189 от 17.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1189 гр. Пловдив, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20245300502139 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 8502/13.06.2024г. на Н. Д. Д., ЕГН ********** чрез адв. К. Т. против решение № 299/28.05.2024г., постановено по гр. д. № 425/2023г. на РС Асеновград, с което се отхвърлят предявените от Н. Д. Д., ЕГН ********** против П. Д. Ч., ЕГН ********** обективно съединени искове за прогласяване за нищожна на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с рег. № *** от ***г. за заверка на подписа и № ***, том ***, акт № ***/***г. – за заверка на съдържание, заверено от кмета на с. ***, на основание чл. 26, ал. 2, пр. второ от ЗЗД във вр. с чл. 576 във вр. с чл. 589, ал. 2 от ГПК, както и за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, дело № ***/***. на нотариус А. П., поради липса на съгласие на продавача Д. Ч. във вр. с чл. 42, ал. 2 от ЗЗД , въз основа на които Д. П. Ч. е продал на П. Д.

Ч. собствените си 4/6 ид. ч. от дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 1 050 кв. м., представляващо УПИ *** в кв. *** по ПУП на с. ***, одобрен със заповед № ***от ***г., находящ се в с. ***, Община ***, ведно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 86 кв. м. и паянтова стопанска постройка със застроена площ от 35 кв. м., при граници на УПИ: улици: УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, ведно с подобрения и приращения в имота. С решението се признава за установено по отношение на ответника Н. Д. Д., ЕГН **********, че ищеца П. Д. Ч., ЕГН 1

**********, е собственик на 5/6 ид. ч. от следния недвижим имот: УПИ *** в кв. *** по ПУП на с. ***, одобрен със заповед № ***от ***г., находящ се в с. ***, Община ***, с площ от 1050 кв. м., при граници на УПИ: улици: УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, ведно с построените в този имот масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 86 кв. м. и стопанска постройка със застроена площ от 35 кв. м. и подобренията в имота (от които 4/6 ид. ч. придобити чрез покупко-продажба през 2017г. и 1/6 ид. ч. придобити по наследство).Осъжда Н. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на П. Д. Ч., ЕГН ********** сумата от 1677 лева направени в производството разноски.

С въззивната жалба решението се обжалва като неправилно, необосновано, постановено при невнимателна и грешна преценка на доказателствата по делото и при съществени процесуални нарушения. Оспорва се извода на решаващия съд, че процесното пълномощно не е било подписано от наследодателя. Счита се също, че пълномощното неправилно е било изключено от доказателствата по делото по подробно изложени съображения. Оспорва се и извода за липса на пълномощно.Жалбоподателката счита, че независимо дали процесното пълномощно не е съставено в изискуемата законова форма или въобще пълномощно липсва, във всички случаи е налице нищожност на основание чл. 26, ал. 2, пр. второ от ЗЗД.Неправилно според жалбоподателката бил уважен и предявения насрещен иск. Счита, че по отношение на насрещния иск има разминаване между обстоятелствена част и петитум, не ставало ясно и в какво съотношение е предявен същия спрямо главния иск.По същество този иск бил неоснователен, тъй като собственост на недвижим имот не можело да се придобива на повече от едно основание, а освен това владението на ищеца по насрещния иск не е било необезпокоявано и не било за период от пет години.Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени главните искове, а насрещния иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира направите по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

С отговора на въззиваемата страна по чл. 263 от ГПК въззивната жалба се оспорва като неоснователна.Моли се същата да бъде оставена без уважение, а оспорваното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.Претендират се разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение.Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

Относно валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.Първоинстанционният съд обаче не се е произнесъл по предмета, с който е сезиран, поради което постановеното решение е недопустимо.

В исковата молба, с която е сезиран районния съд ищцата Н. Д. твърди, че ответника е неин брат. Твърди, че родителите им са били собственици на дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 1050 кв. м., представляващо УПИ *** в кв. *** по ПУП на с. ***, 2 одобрен със заповед № ***от ***г., находящ се в с. ***, Община ***, Област ***, ведно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 86 кв. м. и паянтова стопанска постройка със застроена площ от 35 кв. м., при граници: УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, ведно с подобренията и приращенията в имота.В полза на праводателите им бил издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка № ***, том ***, дело № ***/***г. След смъртта на майка им М. В. Ч., починала на ***г., по наследство ищцата и ответника придобили по 1/6 ид. част от процесния имот, а баща им Д. Ч. бил собственик на 4/6 ид. ч. от него.Същият починал на ***г. като оставил ищцата и ответника за свои наследници. Приживе на ***г. наследодателят им Д. Ч. бил упълномощил трето лице – Т.Г.А. да продаде от негово име и за негова сметка собствените му 4/6 ид. ч. от процесния имот на сина му П. Д. Ч., при цени и условия, които упълномощения намери за добре, както и да получи паричната сума по сделката.За тази цел било съставено и подписано пълномощно с рег. № ***/***г. за заверка на подпис и рег. № ***, том ***, акт № ***/***г. за заверка на съдържание, заверени от кмета на кметство с. ***. Впоследствие на ***.2017г. била извършена продажба на тези 4/6 ид. ч. от имота чрез пълномощника в полза на П. Д. Ч., за сумата от 6 140 лева, която сума според отразеното в нотариалния акт била платена изцяло и в брой на продавача от купувача преди подписване на недвижим имот № ***, том ***, дело № ***/***г. В съставеното пълномощно, заверено от кмета на кметство с. *** било отразено, че подписа и изписаните три имена на упълномощителя са положени/изпълнени от Д. П. Ч..Ищцата твърди, че наследодателят им - упълномощител, не е изписал лично и собственоръчно трите си имена в пълномощното, поради което счита, че пълномощното е нищожно.Преди да почине през 2018г. баща им сключвал и други сделки – 3 на брой, в които бил полагал отпечатък от десния си палец, като в един от тях положил и подпис, но отново без изписване на трите имена.През 2015г. наследодателят им също бил сключвал сделки чрез пълномощник, отново заверени от кмета на кметство с. ***, а именно: пълномощно № ***и № ***, том ***, № ***, пълномощно рег. № ***и № ***, том ***, № ***от ***г. и пълномощно № ***/***г.Оригиналите от тези пълномощни се пазели в кметство с. ***.Ищцата твърди, че поради нищожността на процесното пълномощно, сключеният въз основа на него договор за покупко-продажба също е нищожен, като сключен от лице без представителна власт, което според ищцата е равнозначно на липса на съгласие по см. на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Поради липса на съгласие била нищожна и упълномощителната сделка. В случая били нарушени императивните разпоредби на чл. 579 във вр. с чл. 589, ал. 2 от ГПК при издаване на пълномощното и същото било нищожно, поради липса на форма. Формулиран е петитум за признаване нищожността на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с рег. № ***/***г. за заверка на подписа и № ***, том ***, акт № ***/***г. за заверка на съдържание, както и за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, дело № ***/***г. на нотариус А. П., поради липса на съгласие.

При тези данни правната квалификация на предявените главни искове е по чл. 26, ал. 3 във вр. с чл. 576 във вр. с чл. 589, ал. 2 от ГПК и във вр. с чл. 37 от ЗЗД за установяване нищожност на нотариалното удостоверяване на пълномощно с рег. № ***/***г. със заверка 3 на подписа и № ***, том ***, акт № ***/***г. със заверка на съдържание и по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 37 от ЗЗД за недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради липса на представителна власт, като петитумът на исковата молба следва да се разглежда не само с оглед на формалното му заявяване, а предвид неговото съответствие с изложението на обстоятелствата и доколкото правната квалификация на иска се определя от съда.

Във връзка с правната квалификация на исковете следва да се има предвид, че с иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, каквато правна квалификация е дал районния съд в случая на втория от предявените главни искове, съдебна защита може да търси само лице, което е сключило договора лично и което твърди в исковата си молба, че неговото волеизявление за сключването на договора е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ (изтръгнато с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни).Когато обаче договорът е сключен чрез представител, правната квалификация на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е невъзможна именно поради това, че при сключването на договора ищецът не е действал лично, а чрез мним представител, който от негово име е направил волеизявлението (формирал е и е изразил воля) за сключването на договора, но без да е разполагал с представителна власт за това. В тези случаи правната квалификация на иска е винаги чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. В този см. са задължителните разяснения в т. 2 на Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. на ВКС по т. д. № 5/2014г. на ОСГТК. В същото е разяснено още, че когато се сключва договор чрез представител, последният формира и изразява воля, т. е. прави волеизявление, изразява съгласие от името на представлявания и съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗЗД правните последици от договора настъпват направо за представлявания.Поради това, липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания.Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД сочат, че тя е установена изключително в интерес на мнимо представлявания.Единствено той разполага с правото, както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.Процесуалното му право на иск, включващо предявяването на установителния иск и заявяването на правоизключващото процесуално възражение с правна квалификация по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, са неделими (освен в случаите, когато недействителният договор има за предмет незаместими престации, свързани с неговата личност) и могат да бъдат упражнени от всеки от наследниците му – съразмерно дела му от наследството.

Районният съд в случая не се е съобразил с посочената задължителна съдебна практика, като е квалифицирал предявените главни искове по чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 44 от ЗЗД.Изключил е пълномощното от доказателствата по делото, поради непредставянето му в оригинал или заверен препис и поради това не е изследвал и не се е произнесъл по фактическите твърдения на ищцата за наличие на порок във формата на упълномощаването.

Приел е, че липсата на пълномощно обуславя друго правно основание за недействителност на договора, което не е въведено с исковата молба.

4

Следователно районният съд не само е дал грешна правна квалификация на втория иск, но изобщо не се е произнесъл по фактическите твърдения в исковата молба, обуславящи липса на представителна власт на пълномощника за сключване на договора за покупкопродажба, поради порок във формата за упълномощаване, а вместо това е отхвърлил иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за признаване нищожност на договора, поради липса на съгласие.Твърдения, че процесният договор за продажба е сключен лично от продавача и че неговото волеизявление е направено при обстоятелства, обуславящи т. нар. „съзнавана липса на съгласие“, не са въведени в предмета на делото и произнасяйки се по такъв иск, районният съд е излязъл извън предметната му рамка.Поради това настоящият състав намира, че е налице произнасяне по непредявен иск и постановеното решение е недопустимо.