Определение № 296 от 30.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. София, 30.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20258002901699 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответницата Л. П. П. чрез процесуален представител адвокат Д. Д. срещу решение № 517 от 24.04.2025 г. по в. гр. д. № 268/2025 г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено решение № 5874 от 30.10.2024 г. по гр. д. № 6690/2023 г. на Софийски градски съд, 1-18 състав в частта, в която Л. П. П. е осъдена да заплати на „Юробанк България“АД на основание чл. 430 ТЗ във връзка с чл.

79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 86 ЗЗД следните суми по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36678/16.04.2008 г., сключен между страните по делото, както следва: 29 497,31 швейцарски франка, представляваща невърната главница след извършена компенсация с платените от ответника суми за погасяване на кредита, преизчислени в евро по приложения от банката курс на швейцарския франк към датата на всяко плащане, респективно по курс на БНБ за внесените на каса швейцарски франкове, както и след преизчисление при използван курс за превалутиране швейцарски франк/евро = 1,648301, използван към датата на сключване на договора; 5 592,22 швейцарски франка, представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.04.2020 г. до 07.06.2023 г., след извършена компенсация с платените от ответника суми за погасяване на кредита, преизчислени в евро по приложения от банката курс на швейцарския франк към датата на всяко 1 плащане, респективно по курс на БНБ за внесените на каса швейцарски франкове, както и след преизчисление при използван курс за превалутиране швейцарски франк/евро = 1,648301, използван към датата на сключване на договора; 356,33 швейцарски франка, представляваща такси по процесния договор, след извършена компенсация с платените от ответника суми за погасяване на кредита, преизчислени в евро по приложения от банката курс на швейцарския франк към датата на всяко плащане, респективно по курс на БНБ за внесените на каса швейцарски франкове, както и след след преизчисление при използван курс за превалутиране швейцарски франк/евро = 1,648301, използван към датата на сключване на договора, както и в частта за разноските.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените павила. Поддържа, че решението е неправилно относно въпроса за обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение от 26.04.2023 г. по в. гр. д. № 8163/2019 г. на СГС, III-В състав, с което е потвърдено решение № 4456 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 58497/2016 г. на СРС, 118 състав, както и относно неравноправността на клаузите за валутния риск и недействителността на целия договор за кредит.

В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като решението е очевидно неправилно и въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси в протИ.речие с практиката на ВКС и практиката на СЕС:

1. Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на решение, с което са уважени предявените установителен иск за неравноправност на клауза и кондикционен иск на потребител срещу търговец, относно констатации на съда в мотивите на решението за действителност на неоспорени договорни клаузи и на целия договор в друг исков процес по иск на банката срещу потребителя за изпълнение на парично задължение по договора и може ли потребителят да оспори тези клаузи и целия договор в последващото производство срещу него? – протИ.речие с практиката на ВКС, обективирана в т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. гр. д.

2

№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 1199/09.05.2024 г. по ч. т. д.

1304/2023 г. на ВКС, II т. о. и определение № 2122/26.07.2024 г. по ч. т. д.

356/2024 г. на ВКС, II т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; протИ.речие с практиката на СЕС, обективирана в решение по дело С-582/21, т. 39 и т. 40, решение по дело С-421/14, т. 47, решение по съединени дела С-154/15, С-307/15 и С308/15, т. 68, решение по дело С-600/19, т. 42, решение по дело С-693/19, т. 58, решение по дело С-511/17, т. 39, решение по дело С-178/23, т. 41 /чл. 280, ал.

1, т. 2 ГПК/.

2. Как следва да процедира съдът, когато със сила на пресъдено нещо е установена неравноправността на клауза от договор за банков кредит в чуждестранна валута /швейцарски франкове/, в която е уговорено задължението на кредитополучателя да погасява кредита в тази чуждестранна валута, и той е релевирал възражение за нищожност на целия договор за кредит - може ли да запази действието на договора, като неутрализира неравноправния характер на клаузата и я адаптира/измени посредством промяна на обменния курс на валутата към конкретен времеви момент, или следва да прогласи целия договор за нищожен? – протИ.речие с практиката на СЕС, обективирана в определение по дело С-117/23, т. 54, 55, 71, 57, 66; решение по дело С-19/20, т. 43 - 44, 50 - 52, 82, 84, т. 66, 67, 70 и т. 2) от диспозитива; решение по дело С-472/20, т. 50 – т. 60; решение по съединени дела С-80/21 - С-82/21, т. 58, 59, 79, 80, 83, т. 1) и т. 3) от диспозитива; решение по дело С-212/20, т. 57, 68, 70, 71, 73, т. 2) от диспозитива; решение по дело С-260/18, т. 44, т. 65 - т. 68, т. 1), т. 2) и т. 4) от диспозитива; решение по дело С-118/17, т. 41, 52; решение по дело С-6/22, т. 41, 53, т. 2) от диспозитива; решение по дело С-705/21 и др., т. 38, 41 и т. 1) от диспозитива /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/; протИ.речие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 50011/26.11.2024 г. по т. д. № 1060/2022 г. на ВКС, I т. о. и решение № 50008/05.03.2025 г. по т. д. № 1367/2021 г. ВКС, II т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

Ответникът „Юробанк България“АД /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат Д. М. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че решението е правилно. Прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, тъй като е съобразена практиката на СЕС и ВКС по 3 цитираните въпроси и съдебният акт не е очевидно неправилен. Подробни съображения са изложени в подадения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в осъдителната му част, въззивният съд е приел, че възражението на ответницата за недействителност на договора за банков кредит в неговата цялост поради нищожност на клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 22 е неоснователно. Съдебният състав е аргументирал извода си за неоснователност на посоченото възражение със силата на пресъдено нещо на решение № 4456 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 58497/2016 г. на СРС, Първо ГО, 118 състав, потвърдено с решение от 26.04.2023 г. по в. гр. д. № 8163/2019 г. на СГС, ГО, III-В състав. С влязлото в сила решение по предявени от Лилия П. П. срещу „Юробанк България“ АД искове на основание чл. 212 ГПК връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД връзка с чл. 146, ал.

1 и чл. 143 ЗЗП и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит № HL 36678 от 16.04.2008 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД връзка с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП като неравноправна, „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на Лилия П. сумата 7 392,22 евро, представляваща завишената стойност на погасителните вноски по договора, събрана от банката въз основа на нищожно неравноправно договаряне за поемане на валутен риск от потребителя за периода от 10.11.2011 г. до 10.10.2016 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 18.10.2016 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 7 587,87 евро претенцията е отхвърлена, както и е отхвърлен изцяло иска по чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Посочил е, че с влязлото в сила въззивно решение е прието следното:

1/ В хипотезата на банков кредит, по който цялата сума фактически е 4 предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранна валута /швейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не се счита за сключен в резервната валута на страната /евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /швейцарски франкове/.

2/ Изрично е прието, че клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3 и чл. 2, ал. 1 и ал. 3 относно валутата, в която се договаря кредитьт, касаят основния предмет на договора и са ясни и разбираеми, поради което и сьгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП вьпросьт относно тяхната неравноправност не може да бьде разглеждан.

3/ Прието е още, че съгласно чл. 146, ал. 5 ЗЗП наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. С разпоредбата на чл. 146, ал. 5 ЗЗП била транспонирана разпоредбата на чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО, сьгласно която договорът продьлжавал да обвьрзва страните в останалата си част, ако може да продьлжи да се изпьлнява и без неравноправните клаузи. Целяло се не обявяване на недействителността на целия договор, съдържащ неравноправни клаузи, а замяна на формалното равновесие, което договорът установявал между правата и задьлженията на сьдоговорителите, с действително равновесие, което можело да вьзстанови равенството между тях. Според вьззивния съд случаят позволявал да се възстанови правното и фактическото положение на потребителя, каквото би било без наличието на неравноправната клауза на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит, т. е. договорът можел да се прилага и изпълнява и без клаузата на чл.

6, ал. 2, предвид разпоредбата на чл. 430 ТЗ. Кредитът следвало да бьде вьрнат в уговорения размер и валута - равностойността в швейцарски франкове на 43 460 евро по първоначално определеният курс, т. е. по курс „купува“ за швейцарски франк кьм евро на банката в деня на усвояване на кредита, без това да води до изменение на основния предмет на договора. Въззивният съд е счел, че запазването на действието на договора без неравноправната клауза на чл. 6, ал. 2 не протИ.речи на интересите на кредитополучателя - потребител.

4/ Въззивният съд е приел също, че не е налице нищожност на уговорката за заплащане от кредитополучателя на договорната лихва в размер, 5 формиран като сбор от БЛП с точно определен кьм датата на сключване на договора размер в проценти и посочената договорна надбавка като също се е позовал на съдебна практика на ВКС.

В настоящото въззивно решение – предмет на касационната жалба, въззивната инстанция е изложила съображения, че във влязлото в сила решение е налице изрично произнасяне, че договорът за кредит може да продължи действието си и без обявената за неравноправна клауза на чл. 6, ал.

2, както и че ищцата /вьззивник в производството пред Апелативен съд – София и настоящ касатор/ иска да бъде преразгледано вече приетото от съда по предходното съдебно производство становище досежно действителността на договора за банков кредит, приключило с влязло в сила решение и ползващо се сьс сила на пресьдено нещо /СПН/. Посочила е, че по аргумент от чл. 297 ГПК всеки съд, разглеждащ спор между същите страни, основан на същото правоотношение, е категорично и императивно обвързан от признатата с влязлото в сила съдебно решение. Съдебният състав се е позовал на определение от 18.12.2023 г. по дело С-231/23, съгласно което е допустимо в национално законодателство да се предвижда забрана за преразглеждане на въпроси, които вече са разгледани в едно предходно производство и по които съдът се е произнесъл дори само в мотивите, както на Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на частичния иск относно силата на пресъдено нещо на правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.