Решение № 13938 от 15.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13938 гр. .., 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20231110138236 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от „Топлофикация ..” ЕАД срещу Д. К. П., Б. Р. П. и непълнолетната О. А. П., действаща лично и със съгласието на нейната майка Б. Р. П. – разделно отговорни длъжници, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД за сумите от 553,75 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в .................., аб.№ ......, за сумата от 136,33 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2020 г. – 22.06.2023 г., 20,75 лв. – главница за цената на услугата дялово разпределение, предоставена за периода от м.05.2020г. до м.

04.2021г., и 5,53 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределние за периода от 16.07.2020г. до 22.06.2023г., ведно със законната лихва върху двете главници от депозиране на исковата молба до плащането.

Конкретните претендирани суми срещу всеки един ответник са конкретизирани с уточнителна молба с вх. на СРС № 212055 от 26.07.2023 г., както следва:

1. от Д. К. П. се претендират 6/12 от общия размер на съдебно предявените вземания, а именно: 276,87 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2019 г. - м. 04.2021 г., 68,17 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 22.06.2023г., както и сума за дялово разпределение в размер на 10,37 лв. главница за периода от м.05.2020г. до м. 04.2021г. и 2,77 лв.- лихва за забава от 16.07.2020г. д о 22.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;

2. от Б. Р. П. се претендират 1/12 от общия размер на съдебно предявените вземания, а именно: 46,15 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2019 г. - м. 04.2021 г., 11,36 лв. - мораторна лихва за забава от 1

15.09.2020г. до 22.06.2023г., както и сума за дялово разпределение в размер на 1,73 лв. главница за периода от м.05.2020г. до м. 04.2021г. и 0,46 лв.- лихва за забава от 16.07.2020г. д о 22.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;

3. от О. А. П., действаща чрез нейната майка и законен представител Б. Р. П. се претендират се претендират 5/12 от общия размер на съдебно предявените вземания, а именно: 230,72 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2019 г. - м. 04.2021 г., 56,80 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 22.06.2023г., както и сума за дялово разпределение в размер на 8,65 лв. главница за периода от м.05.2020г. до м. 04.2021г. и 2,30 лв.- лихва за забава от 16.07.2020г. д о 22.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;

Ищецът твърди, че между него и В. К. К. и К. П. К., чийто наследници по закон са ответниците, е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са осъществили насрещната парична престация – да заплатят установената покупна цена, обективирана в представените по делото фактури. Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл. 30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна енергия ежемесечно – в последния ден от месеца. Претендира законна лихва и разноски направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответника Д. К. М. е постъпил отговор на исковата молба, с който същата признава предявените искове. Излага, че доколкото О. А. П. не е навършила пълнолетие и живее в гр. .., не следвало да се ангажира отговотността й за разходите, свързани с имота. Твърди, че върху трудовото й възнаграждение били наложени запори по две изпълнителни дела, поради което можела да заплаща в полза на ищеца до 100 лв. месечно в погашение на съдебно предявените вземания, с което мотивира искане за разсрочване на дълга. Прави възражение за изтекла погасиелна давност.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците Б. Р. П. и О. А. П., действаща лично и със съгласието на нейната майка и законен представител Б. Р. П., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Правят възражение за погасителна давност. Развиват съображения за недължимост на лихви върху прогнозни стойности.

Оспорват изчисленията на стойността на дължимата се топлинна енергия.

Третото лице-помагач на страната на ищеца “Директ” ООД заявява становище за основателност на исковете.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 150 ЗЕ:

За основателността на иска следва ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия с наследодателя на ответниците, по силата на което ищецът е престирал – доставил е топлинна енергия за отопление и подгряване на вода в претендирания обем и на уговорената цена за процесния имот през процесния период, както и дължимата цена за ползваната топлинна енергия за процесния период.

В тежест на ответниците е при доказване на горните факти да установи положителния факт на плащане.

2

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете срещу ответника Д. К. П. са частично основателени, а спрямо останалите двама ответници Б. Р. П. и О. А. П. - изцяло неоснователни. Съображенията за тези изводи са следните:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна

/купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 от ДР ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение N 2/17 г. по т. д. N 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

В случая от приетия като доказателство по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти /на л. 182,183/ е видно, че на 09.07.1990г. В. К. К. е придобила собствеността върху следния недвижим имот: ап. ..........“ находящ се в гр. .., ж.к. „....... IV“. Същата е декларирала пред Столична община дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП-......./....“, че е единствен титуляр на правото на собственост върху имота, видно от представената по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. №13Ж05-1241/20.02.1998г.

От съвкупния анализ на изготвените по делото справки в НБДН /на л. 39, 40 и 43/ се 3 установява, че В. К. К. е била в граждански брак с К. П. К., починал на 04.10.1987г., както и че от брака им са родени две деца – Д. К. П. и А.. К.ов П., който е починал на 16.05.2017г. и е оставил за свои наследници по закон Б. Р. П. /съпруга/, и О. А. П. /дъщеря/. В. К. К. е починала на 03.09.2019г., при което е наследена от дъщеря й Д. К. П. и по правно на заместване на основание чл. 10 ЗН от малолетната към момента на откриване на наследството О. А. П..

От съвкупната преценка на посочените по – горе писмени доказателства и по арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН съдът приема за доказано по делото, че за процесния период след 03.09.2019г.

Д. К. П... и О. А. П. се легитимират като наследници с дял от по 1/2 ид. ч. на В. К. К.. Тъй като последната е придобила правото на собственост върху имота след смъртта на съпруга й, не се установяват права на К. П. К. върху жилището. Не се установяват такива и на ответника Б. Р. П., тъй като преживелият съпруг не наследява по право на заместване. Ето защо Б. Р. П. не е пасивно материално легитимирана и предявените искове срещу нея се отхвърлят като неоснователни.

По арг. от разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН ответникът Д. К. П. в качеството й на наследник по закон на В. К. К. отговарят за задълженията на наследодателя й до размера на дела, който получават от наследството му, т.е. за ½ ид.ч. На основание чл. 30, ал. 3 ЗС в качеството й на съсобственик по наследсвто същата отговаря за ½ част и от тежестите на общата вещ, в т.ч. разходите, свързани с позлването й.

По делото, обаче, не се установява задължението и собствеността върху процесния имот да е преминала върху ответника О. П., която е била малолетна към момента на откриване на наследството на В. К. К.. Съгласно чл. 48 от ЗН наследството се придобива с приемането му, като приемането произвежда действие от откриване на наследството.