Решение № 472 от 09.10.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Разлог, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240101390 по описа за 2024 година

Производството е образувано по ИМ, депозирана от Ф.А.Б., ЕГН*, с адрес *, ч/з адв. П.С.П.

– САК, против „И.Ф.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: *, с Б.И.Н..

В ИМ се твърди, че на 25.03.2024 г. м/у страните е сключен договор за потреб. кредит №*, по силата на който на ищцата е предоставена сума от 700.00 лв., със срок за погасяване 30 дни.

Посочва се, че договорът предвижда договорна лихва и неустойка при непредоставяне на договореното обезпечение. Според ищцата общото задължение по погасителния план възлиза на 805.00 лв., включващи главница, договорна лихва и неустойка.

Ищцата поддържа, че договорът е недействителен поради нарушения на императивни разпоредби на ЗПК, включително относно формата на договора, съдържанието му и год. процент на разходите. Твърди също, че клаузата за неустойка представлява прикрито възнаграждение за кредитора и противоречи на изискванията за защита на потребителите.

С оглед изложеното моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50.00 лв. като частичен иск от 105.00 лв. - недължимо платени суми вр. с договор за потреб. кредит, ведно със законната лихва в/у нея, считано от датата на депозиране на ИМ до датата на окончателно й заплащане.

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

На основание чл.214 от ГПК, въз основа на уточняваща молба от 03.09.2026 г. съдът допусна изменение на иска досежно неговия размер, а именно за сумата от 39.37 €, съответстващи на 77.00 лв. - разликата м/у платените по кредита 777.00 лв. и получената главница от 700.00 лв.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор, с който оспорва претенциите на ищцата за недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗКП, ЗЗП и ЗЗД, визирайки конкретни фактически и правни твърдения в тази насока.

Признава сключването на договора и предоставянето на сумата от 700.00 лв., но оспорва изводите на ищцата относно недействителността на договора като цяло. Поддържа, че евентуалната недействителност на клаузата за неустойка не води автоматично до недействителност на целия договор. Сочи, че неустойката е част от факултативното съдържание на договора и че следва да се приложи чл.26, ал.4 от ЗЗД.

1

Ответникът оспорва и твърденията относно недействителността на договорната лихва поради противоречие с добрите нрави.

В хода на производството ответникът “И.Ф.“ЕООД, предявява и насрещен иск, с който моли съда да установи по отношение на Б., че общият размер на недължимите суми по Договор за кредит №* от 25.03.2024 г. е от 77.00 лева, а не претендираните 100.00 лева.

В отговора на насрещната ИМ ищцата оспорва допустимостта на този иск поради липса на правен интерес. Поддържа, че с произнасянето по първоначалния иск ще бъде разрешен спорът м/у страните относно недължимите суми по договора.

Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото док-ства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:

По делото е представен и приет като док-ство Договор за паричен заем №* от 25.03.2024 г., сключен м/у страните, по силата на който кредиторът „И.Ф.“ЕООД, е предоставил на ищцата Ф.Б. сумата от 700.00 лв. За срок от 30 дни, при лихвен процент за срока на кредита от 40.15% и ГПР от 48.44%.

СЕФ съдържа 2 размера на сумата за връщане: 723,10 лв. при изпълнение на условието за обезпечение и 805.00 лв. при непредставянето му и изплащане на погасителните вноски в срок. Разликата е 81,90 лв. В част ІІ, т.8 на формуляра е предвидено обезпечението да бъде предоставено до пет дни от сключването на договора. Допустимите варианти са банкова гаранция за общия размер на плащанията, валидна до 30 дни след крайния срок, или двама поръчители. За последните са поставени кумулативни условия относно доход над 1`000.00 лв., безсрочен трудов договор, липса на определени други кредитни ангажименти, редовна кредитна история и липса на неплатени осигуровки за предходните 2 г..

Формулярът посочва, че ГПР е изчислен при усвояване на кредита на датата на сключването му, изпълнение на изискването за обезпечение и плащане без закъснение. В частта за другите разходи се сочи неустойка при неизпълнение на чл.3 от договора. От тези данни следва, че обявеният ГПР не включва доп. 81,90 лв.

По делото са представени общи условия, предвиждащи кандидатстване ч/з интернет страница, изпращане на преддоговорна информация и общи условия по ел. поща, достъп до проект на договор ч/з профил и потвърждаване ч/з цифров код. Тези правила описват общата процедура на кредитора. Те не са равнозначни на док-ство, че всяко предвидено действие е извършено по конкретното кредитно отношение, нито заместват индивидуалния договор като ел. документ. Самостоятелен пълен екземпляр от индивидуалния договор не е представен сред приобщените документи, а ищцата изрично е поискала представянето му и в молбата от 03.09.2026 г.

Представеното извлечение от „БДСК“АД е за сметка на Ф.Б. и за операции п/з март 2024 г.

То не обхваща датата 16.04.2024 г., на която е отразено процесното погасително плащане.

Затова съдът не го ползва като пряко док-ство за нареждането на априлския превод. Освен това изводът за предоставянето на кредитната главница не се извежда единствено от банковото извлечение, а преди всичко от изричното признание на кредитора и съвпадащите данни за размера на усвоената сума.

Справката, представена от самото дружество с насрещната ИМ, отразява плащане на 16.04.2024 г. в общ размер 777.00 лв. От него 700.00 лв. са отнесени за главница, 16.94 лв. – за договорна лихва, и 60.06 лв. – за неустойка. Не са посочени други плащания, такси или разходи за събиране. Това плащане предхожда крайния падеж 24.04.2024 г. и съответства на погасяване преди изтичането на целия уговорен срок.

От заключението на приетата по делото ССчЕ, се установява, че по процесния договор за паричен заем №* от 25.03.2024 г. „И.Ф.“ЕООД, е отпуснало в заем на Ф.А.Б. сумата от 700.00 лева, при фиксиран лихвен процент 40,15% и ГПР 48,44%. Общата сума по заема, включваща главница и лихва възлиза на 723.10 лева. В договора е предвидена неустойка от 81.90 лева. Според ВЛ, общо погасената сума, която е заплатена от Ф.Б. на „И.Ф.“ЕООД, по 2

Договор за паричен заем №* от 25.03.2024 г. е 777.008 лева. С тази сума, според ВЛ, са погасени главница от 700.00 лева, лихва от 16.94 лева и неустойка от 60,06 лева.

Съдът кредитира заключението на ССчЕ, като компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

При така приетата фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

Настоящият състав приема, че отношението попада в приложното поле на ЗПК. Ищцата е физ. лице, получило сумата извън професионална или търг. дейност, а ответникът е кредитор по занятие. Краткият срок от 30 дни не изключва приложението на ЗПК, тъй като кредитът не е безлихвен и предвижда съществено оскъпяване. Преценката за действителност се извършва по материалния закон, приложим към сключването на договора на 25.03.2024 г.

При иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ищцата следва да установи предоставянето на сумата на ответника, а той – правното основание, което му позволява да я задържи. При твърдяна недействителност на потреб. кредит съдът проверява относимите императивни изисквания и неравноправността на клаузите съобразно чл.7, ал.3 от ГПК, и чл.24 от ЗПК. В случая основанията относно неустойката, ГПР и формата са въведени още с ИМ и по тях ответникът е имал възможност да се защити.

Изискването за обезпечение е допустимо. Както поръчителството, така и банковата гаранция могат да обезпечават кредитно задължение. Следователно не се споделя доводът на ищцата, че тези способи поначало нямат обезпечителен хар-ер. Порокът е в конкретната връзка м/у условията за осигуряването им, краткия срок след усвояването на кредита и предварително предвиденото допълнително възнаграждение при непредоставянето им.

При кредит от 700.00 лв. за 30 дни от потребителя се изисква в петдневен срок да осигури банкова гаранция или двама поръчители с подробно определени финансови и трудови харстики. Банковата гаранция предполага участие на друга финансова институция и обичайно собствена процедура и разходи. Осигуряването на двама поръчители зависи и от волята на трети лица. Кредиторът въпреки това отпуска сумата преди представяне на обезпечението и предварително определя алтернативна, по-висока сума за връщане.

Особено значение в настоящия случай има, че допълнителният разход се заплаща и при връщане на кредита в срок. Той не е обусловен от забава на главницата, от предприети действия по събиране или от конкретно настъпило затруднение при изпълнението. В разглеждания случай кредитът е погасен преди крайния падеж, но ответникът е отнесъл 60,06 лв. за неустойка. Предварително заложените 81,90 лв. над главницата и възнаградителната лихва, както и редуцирането им при по-ранно погасяване, разкриват икономическа функция на доп. цена за ползването на кредита.

Съобразени заедно, тези обстоятелства обосновават извод, че неустоечният механизъм създава значително неравновесие във вреда на потребителя. Той превръща непредоставянето на обезпечение в източник на предварително планиран допълнителен приход, без да съществува съразмерна връзка м/у този приход и защитата на изпълнението. Няма док-ства условието да е резултат от индивидуално договаряне. Изборът на размер и срок на кредита и приемането на общи условия не доказват възможност потребителят да влияе в/у съдържанието на спорната клауза. Прилагат се чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1, 2 и 4 от ЗЗП.

Самото признаване от ответника на неравноправността не прави излишна тази преценка. То подкрепя, но не замества извода на съда. Съдът не възприема и тезата, че след като потребителят е изпълнил договора, той е потвърдил недействителното условие.

Извършеното плащане не санира нищожна клауза и не лишава потребителя от правото да иска връщане на даденото без основание.

Последиците не се изчерпват с отпадане на неустойката. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК, договорът трябва да представи действителната обща финансова тежест за потребителя. Изключението на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК, за разходи при неизпълнение не може да се приложи единствено въз основа на наименованието „неустойка“. Необходимо е да се изследва действителната функция на разхода. Когато ч/з санкционно обозначение се 3 прикрива част от цената на кредита, тя не се изключва от ГПР само защото е поставена в раздел за последиците от неизпълнението.

В случая икономическият хар-ер на допълнителната цена се установява от условията за обезпечение, отпускането на кредита без него, предварително определените 2 суми за връщане и начисляването на неустойка въпреки предсрочното погасяване. Именно тази конкретна съвкупност, а не общо предположение, че всяка неустойка участва в ГПР, обосновава включването на разхода от 81.90 лв. в общата цена при уговорения 30-дневен срок.

При включването му финансовото изчисление дава приблизително 447,63%, докато оповестеният ГПР е 48,44%. Разликата е съществена и лишава потребителя от възможност да сравни реалното оскъпяване с други предложения. Посочването на алтернативна сума за връщане не поправя неточното представяне на ГПР, тъй като законът изисква и двата показателя да бъдат верни и съгласувани. Порокът се отнася до задължителен елемент от съдържанието на договора.

В Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, С.Р.Г. с/у „П.К.Б.“ЕООД, 9-ти с-в, ECLI:EU:C:2024:263, Съдът на ЕС приема, че разходи, прикриващи действителната цена на кредита, могат да попаднат в общия разход за потребителя. При ГПР, който не включва всички релевантни разходи, правото на Съюза допуска национална последица, при която кредитополучателят връща само предоставената главница. Макар делото да разглежда доп. услуги, разрешението относно реалното съдържание на общия разход е относимо и към преценката за прикрито оскъпяване.