Определение № 20151 от 15.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20151 гр. София, 15.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20221110144841 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Е. Д. М. ЕГН ********** с адрес град София, ж.к.Дружба 2, блок 507, вход А, етаж2, ап.5, против Прокуратура на република България за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушение правото на Европейския съюз във връзка с подадена от ищеца жалба № 52944/04.09.2020г. на ГП ПРБ, с която се иска възобновяване на к.н.о.х.д.№ 1018/2019 г. по описа на ВКС, по което е осъден незаконосъобразно по непредявено обвинение, твърди, че поради това, че делото не е възобновено, ищецът твърди вреди от незаконно осъждане, поради това, че жалбата за възобновяване не била разгледана.

Сочи се, че в жалбата са изложени данни за извършени престъпления от свидетели и магистрати по делото. Според ищеца, при това положение, за ответникъ т е съществувало задължение да разгледа искането му за възобновяване, което не е сторил. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил това свое задължение и към момента, с което е нарушил правата му по посочените международни, общностни и национални актове, както и му е причинил вреди. Последните определя като нарушени правни очаквания, психически тормоз, отчаяние, страх, безизходица, безнадеждност, безпомощност, унижение, ужас, нарушаване на вярата в правосъдието и държавата.

При така наведените доводи, съдът намира, че настоящето производство е недопустимо поради наличието на по-рано образувани такива между същите страни и със същото искане. В тази насока следва да се отбележи, че след служебна справка съдът констатира, че във връзка с отправени от ищеца искания за възобновяване на наказателното производство, приключило пред ВКС под № 1018 от 2019 г., са образувани още гр. д № 44829/2022г. и гр. Д № 44833/2022г. СРС, които са по - ранно образувани от настоящото.

Делата са между същите страни, а именно Е. Д. М. като ищец и ПРБ като ответник и със идентично искане, а именно присъждане на обезщетение за причинени вреди от бездействие за възобновявания на наказателно производство, а именно процесното цитирано такова НОХД № 1018/2019 г.

1

Сам по себе си фактът, че исканията са отправени с различни жалби, не променя обстоятелството че се касае за едно и също искане, което не е удовлетворено от страна на адресата ПРБ Т.е. касае се за бездействие, за което са образувани настоящото производство и другите такива пред СРС през последните две и повече години и което е въведено като противоправно деяние, от което ищеца черпи права. В определение на ВКС по ч.гр.дело № 1929/2023 г. се изтъква, че конкретното съдържание на всяка една жалба и искане, които ищецът е отправил към ВКС е въпрос от съществото на спора. Преценката относно това какъв е предмета на делото следва да се извърши въз основа на изложените твърдения в исковата молба а те са идентични в отправената искова молба по настоящето дело, както и в предходно образуваните дела с номера: гр. д № 44829/2022г. (образувано по искова молба с вх. № № 172974/18.08.22г. срещу жалба № 6768/28.09.2020г. на ГППРБ, в която е обективирано искане за възобновяване на процесното к.н.о.х.д. № 1018/2019г. ВКС .) и 44833/2022г. СРС , образувано по искова молба с вх. № 172976/2022г. с претенция за обезщетение на причинени неимуществени вреди, претърпени от бездействие на ответника по администриране – мълчалив отказ по жалба за възобновяване с вх. № 86175/2020г ГППРБ на процесното кнохд № 1018/2019г. ВКС.

Тук за пълнота на изложението следва да се посочи, че с решение № 204/12.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 7046/2014 г. IV-то ГО, се приема, че когато са причинени неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани помежду си и са осъществени в непродължителен период от време обезщетението се определя глобално, като това още в по-голяма степен важи за деликт, причинен с бездействие. Ето защо съдът като прецени конкретните обстоятелства и задължителната съдебна практика по реда на чл.290 ГПК, намира, че са налице предпоставките по чл.126 от ГПК като настоящето дело се явява по - късно образувано спрямо гр. д № 44829/2022г. и гр. Д № 44833/2022г. СРС .

От така установените факти, съдът прави извод, че са налице няколко образувани и висящи към момента дела, по които страни са едни и същи субекти - Е. Д. М. иПрокуратура на Република България, и които имат един и същи предмет, а именно разглеждане от съда на въпроса за възникване в полза на лицето Е. М. на вземане за получаване на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от това, че в постановения акт по к.н.о.х.д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС е налице произнасяне по непредявено спрямо него обвинение, с което е нарушено правото на ЕС. Произнасянето по неповдигнато спрямо ищеца Е. М. обвинение от състав на Върховен касационен съд по едно и също наказателно дело е посочен като правопораждащ факт на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди и по двете образувани и висящи пред съда искови производства. В исковите молби, за разглеждане на които са образувани тези дела, се сочи в какво се изразяват конкретните разминавания между повдигнатото обвинение и фактите, които са приети за доказани от Върховния касационен съд и въз основа на които съдът е постановил решение,именно това е фактът, от който се твърди да са произтекли вредите по всяко от тях - произнасянето от Върховния касационен съд по неповдигнато спрямо ищеца обвинение по конкретно наказателно производство и този факт се сочи като правопораждащ и по двете дела.

2

Съдът констатира и че в двете искови молби ищецът е посочил периоди, през които твърди да е претърпял неимуществените вреди, чието обезщетяване иска, които периоди са различни. Това разминаване обаче също не може да обоснове извод за това, че предметът по двете дела не съвпада, защото посочване на период, през който увреденото лице търпи неимуществени вреди, не е елемент от фактическия състав на която и да е отговорност за обезщетяване на неимуществени вреди, включително и тази, имаща за правопораждащ факт акт, постановен от съда. Неимуществените вреди представляват отрицателни преживявания на едно лице, които се пораждат от определено увреждане, като всички факти, свързани с това в какви точно преживявания се изразяват те, за какъв период от време се търпят, са от значение единствено за определяне по справедливост на размера на обезщетението, което се следва на увреденото лице за тяхното възмездяване. От фактите, изложени в посочените погоре искови молби се установява, че по нито едно от делата не е предявен частичен иск за присъждане на част от цялото вземане за обезщетение за претърпените от Е. М. неимуществени вреди. Това означава, че и по двете дела е предявено цялото вземане за обезщетение за претърпени вреди, а не отделни части от него. С оглед на това и предвид пълното съвпадение на правопораждащите факти по двете дела, трябва да се заключи, че предмет на тези производства е едно и също субективно материално право В нормата на чл. 126 ГПК е въведено правило, което цели да избегне възможността по един и същи правен спор да бъдат постановени повече от едно съдебни решения, включително и противоречиви такива. С нея е предвидено, че когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. За да е налице уредената в тази норма хипотеза, следва да се установи, че е налице пълна идентичност между двете висящи дела по страни и по предмет, т.е. предявените искове да се основават на едни и същи правопораждащи факти и да е заявен едно и също искане към съда. В случая, както се посочи, се констатира пълна идентичност от субективна и обективна страна между настоящото дело и гр. д № 44829/2022г. и гр. Д № 44833/2022г. СРС – между едни и същи лица са страни по двете дела, едно и също е и предявеното вземане за обезщетение вреди, което произтича от един и същи факт и всички е дела, като по всяко от тях предмет на разглеждане е съществуването на цялото вземане.

Настоящият съдебен състав намира, че делата, образувани по посочените искови молби, имат обективен и субективен идентитет. Разликата в номерата на жалбите, посочени в отделните искови молби, не променят този извод, доколкото съдебно предявеното право е за защита от неадминистриране на искане за възобновяване на едно и също дело, което е защитимият интерес, без значение колко пъти това искане е направено пред органа, който дължи действията по администрирането му. Фактическото основание на исковите молби е напълно идентично, идентична е и претенцията (петитума).

Тази практика е формирана във връзка с множество предявени искове на същия ищец срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение за неимуществени вреди от бездействието на Главния прокурор да поиска възобновяване на същото наказателно дело и 3 се съдържа в определения № 35 от 4.01.2024 г. по к. ч. гр. д. № 5350/2023 г. на IV ГО, № 4007 от 12.12.2023 г. по к. ч. гр. д. № 4952/2023 г. на III ГО, № 3343 от 2.11.2023 г.по ч. гр. д. № 4478/2023 г. на III ГО, № 2624 от 19.09.2023 г. по к. ч. гр. д. № 3168/2023 г. на III ГО, № 2128 от 13.07.2023 г. по к. ч. гр. д. № 2471/2023 г. на III ГО на ВКС и др. Съставите на ВКС са приели, че разликата във входящите номера на подадени от страната жалби с искания за възобновяване не променя извода за идентичност на делата, образувани въз основа на различни искови молби пред съда за присъждане на обезщетение за вреди от бездействието на държавния орган. Счели са, че се касае за дела със субективен и обективен идентитет, поради което прекратяването на по-късно заведените дела съответства на утвърдената практика на ВКС.

Настоящият състав споделя вече установената практика. В случая следва да се добави, че от решаващо значение за предмета на спора по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди е бездействието на съответния орган, което е мотивирано по отношение на всички жалби в един акт/разпореждане/ и с едни и същи съображения, независимо какви основания в своите искания е формулирал ищецът.

С оглед на това и доколкото към момента и двете образувани пред Софийски районен съд делата, описани по - горе са висящи, то трябва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК и по-късно заведеното което е това по гр.д. №44841/2022г. СРС 34 – ти състав, следва да се прекрати служебно от съда

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 44841/2022г. по описа на СРС, 34 – ти състав като образувано по недопустими искове.

Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4