Решение № 6750 от 18.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6750 гр. С., 18.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.Р.Д. при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20221110102735 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред първата инстанция“.

Ищецът „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД е предявил срещу Д. СТ. Г. установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 865.95 лв. – главница, представляваща потребена топлинна енергия, доставена до имот с аб. номер .. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 116.30 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 18.08.2021 г., както и сумите за дялово разпределение – главница в размер на 26.89 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 5.51 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.08.2018 г. до 18.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /07.09.2021 г./ до окончателното плащане, които суми представляват 1/2 от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52198/2021 г. по описа на СРС, 145 състав. Срещу другия длъжник по издадената заповед за изпълнение – М.К.Д., е разпоредено издаване на изпълнителен лист, поради неподаване на възражение в законоустановения срок.

Ищецът „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за 1 процесния имот се начисляват от „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „ФИРМА “ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №.. от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, чрез адв. Й.А., с който се оспорват предявените искове. Твърди, че липсвал договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот. Релевира възражение за погасяване по давност на част от претенциите на ищеца. Счита, че ищецът не представя доказателства за реално доставена до имота топлинна енергия, както и не сочи доказателства за това как е изчислена претендираната от него сума. Нямало и доказателства за сключен между ищеца и изпълнителя договор, по силата на който да се предоставя услугата дялово разпределение за процесния период. Неоснователността на главния иск, обосновавала неоснователност и на акцесорния за заплащане на лихва за забава. Моли съда да извърши служебна проверка на неравноправни клаузи в приложените договори и общи условия. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „ФИРМА“ ЕООД не оспорва предявените искове, а счита същият за основателен и доказан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящият съд намира, че предявените искове са допустими. Видно от приложеното ч. гр. д. № 52198/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, която е валидна и действителна. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.

415, ал. 1 ГПК. Съобразно т. 5б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, след като е подадено възражение по утвърден образец, съдът е длъжен да приложи последиците на чл. 415 ГПК, дори и заявените възражения от длъжника да са неясни в частта относно оспореното основание или размера на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. По делото не е спорно, а това се установява и от представените писмени документи, че ответникът има качеството „потребител на топлинна енергия“ за процесния имот като собственик на 1/2 ид.ч. от имота – това обстоятелство е обявено за безспорно с доклада по делото.

2

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Предвид изложеното съдът достига до извод, че ответникът се явява материалноправно легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот именно в качеството си на собственик на топлоснабдения имот.

Същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия, предоставени като извадка от публикация във вестник „М.“. По делото не е установено и ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на трето лице – „ФИРМА“ ЕООД.

Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на съставени от него частни документи – извлечения от сметки и съобщения към фактури, които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено. От посоченото заключение се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата в режим на етажна собственост, в 3 която се намира процесният имот, се измерва чрез монтиран в абонатната станция топломер, който съответства на одобрения тип и е преминал през изискуемите метрологични проверки.

Вещото лице сочи, че технологичните разходи са отчитани за сметка на топлопреносното предприятие. През процесния период топлинен счетоводител в СЕС е „ФИРМА“ ЕООД, който е издал изравнителните сметки за всеки от отоплителните сезони, включени в процесния период. Договорът с „ФИРМА“ ЕООД е сключен на 13.11.2001 г., като договорът е със срок от две години и се продължава автоматично с още една календарна година, ако никоя от страните не го прекрати с писмено едномесечно предизвестие. От заключението, както и от приложените писмени документи – главни отчети и изравнителни сметки, се установява, че в имота за процесния период е имало четири броя радиатори с индивидуални разпределители на разход за отопление /ИРРО/ по номенклатура на „ФИРМА“ ЕООД, като абонатът практически не ползва топлинна енергия за отопление на имот. ТЕ за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ се начислява по показанията на един брой водомер за топла вода в имота. Абонатът заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Според главния отчет и изравнителните сметки на ФДР за процесния период абонатът е осигурил достъп до имота за отчет и главните отчети от 11.05.2019 г. и 24.06.2020 г. са подписани /л. 69 и л. 70 от делото/. Вещото лице е достигнало до извод, че сумите са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба и не се е натъкнал на нарушения от страна на ФДР.

Установява се, че размерът на потребената топлоенергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е 1696.92 лв. при отчитане на изготвените изравнителни сметки за процесния период – за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. резултатът от изравнението е сума за получаване в размер на 14.50 лв., а за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. – сума за доплащане в размер на 171.14 лв., която е съобразена с Решение Ц-24 на КЕВР. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършвало дялово разпределение. С последната изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се уреждат според реално потребеното и по този начин абонатът заплаща действително изразходваната от него енергия за целия отчетен период.

Разпечатката съдържа 25 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7649614e-3bb3-460a-8caf-43c56f147fba