Решение № 705 от 23.07.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 705 гр. Сливен, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20262230101314 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от В. С. Н. срещу Т. К. Г., с която са предявени осъдителни искове.

Ищцата твърди, че e собственик на недвижими имоти, които са отдадени под наем с Договор за наем от 12.02.2018 год. на „АНАНИЙ” ЕООД. Всяка стопанска година с едногодишни договори за пренаемане, имотите се преотдават от „АНАНИЙ” ЕООД на неговия управител и едноличен собственик на капитала - ответницата Т. К. Г., в качеството й на физическо лице, земеделски производител, включително за стопанската 2023/2024 год. с Договор за пренаемане на земеделска земя от 21.07.2023 год. Пренаемателят Т.

Г. е поела солидарна отговорност, заедно с пренаемодателя, за всички задължения спрямо наемодателите във връзка с договорите за наем на земеделска земя, но не е изпълнила задължението си в общ размер на 4476,67 евро в уговорения срок до 30.04.2024 г. На 23.06.2025 год. между ищцата и ответницата е подписано Споразумение с нотариална заверка на подписите, с което ответницата е декларирала, че от 12.02.2018 год. ползва подробно описаните по-горе имоти с №№№ ***, *** и ***, находящи се в землището на с. Гергевец, общ. Сливен и е поела ангажимент да заплати наемната цена за стопанската 2023/2024 год. в срок до 31.07.2025 г. За обезпечаване изпълнението на задължението, страните са уговорили неустойка в размер на 30 % от стойността на всяко закъсняло плащане. След 1 датата на падежа - 31.07.2025 г., ответницата е изпаднала в забава и дължи и договорената за неизпълнение неустойка. На изложените основания ищцата моли за уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата е подала отговор на исковата молба в срок, с който изразява становище за допустимост на исковете. Не оспорва сключените договори и споразумение, както и дължимостта на претендираната наемна цена, но твърди, че причината за забавата й е измръзване на земеделската продукция.

Оспорва предявения иск за неустойка с твърдения за неговата неоснователност и недоказаност, като моли неустойката да бъде намалена поради прекомерност. Изразява готовност за доброволно уреждане на спора с ищцата.

В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява лично.

Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който изразява становище за основателност и доказаност на исковете и моли да бъдат уважени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който моли за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 234, ал. 3 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 4476,67 € /8755,60 лева/, представляваща наемно плащане за Поземлени имоти с идентификатори № ***, № *** и № ***, находящи се в землището на с. Гергевец, общ. Сливен, за стопанската 2023/2024 год. по Договор за пренаемане на земеделска земя от 21.07.2023 г. и Споразумение от 23.06.2025 г. с рег. № 2721/2025 по служебния архив на нотариус Надя Вълчева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 14.04.2026 г. до окончателното й изплащане, както и с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 1343,00 € /2626,68 лева/ представляваща договорена между страните неустойка за неизпълнение, съгласно параграф 2, чл. 5, ал. 2 от 2

Споразумение от 23.06.2025 г. с рег. № 2721/2025 г. по служебния архив на нотариус Надя Вълчева.

Предявените искове са процесуално допустими, а разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и доказани.

Безспорни са между страните, а се установяват и от приетите писмени доказателства по делото обстоятелствата, че поземлени имоти с идентификатори № ***, № *** и № ***, находящи се в землището на с. Гергевец, общ. Сливен, са собственост на ищцата; че са отдадени под наем на „АНАНИЙ” ЕООД и преотдадени от него на ответницата за стопанската 2023/2024 год. с Договор за пренаемане на земеделска земя от 21.07.2023 год., че между страните е сключено Споразумение от 23.06.2025 г. с нотариална заверка на подписите, както и че ответницата е изпаднала в забава да заплати наемната цена в размер на 4476,67 евро.

Неоснователно е възражението на ответницата, че поради измръзване на земеделската продукция не е разполагала с достатъчно средства, за да изпълни задълженията си по Договора за пренаемане и споразумението. Съгласно чл.

81, ал. 2 ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

Неоснователно е и възражението на ответницата, че същата е подписала споразумението като солидарен длъжник и не следва да носи отговорност по предявен иск с правно основание чл. 234, ал. 3 ЗЗД.

Видно от приетите по делото Договор за наем на земеделска земя и Договор за пренаемане на земеделска земя, ответницата безспорно има качеството на пренаемател на процесните недвижими имоти, поради което същата отговаря по предявения срещу нея иск по чл. 234, ал. 3 ЗЗД. Нещо повече, видно от Споразумението между страните от 23.06.2025 г., от което произтичат процесните вземания, претендирани от ищцата, ответницата е подписала споразумението именно в качеството си на главен длъжник, като е декларирала, че именно тя обработва и ползва отдадените под наем имоти.

Съдът не споделя и възражението на ответницата за недължимост, евентуално за прекомерност на претендираната от ищцата неустойка.

Съгласно разпоредбата на параграф 2, чл. 5, ал. 2 от Споразумението от 3

23.06.2025 г. с рег. № 2721/2025 г. по служебния архив на нотариус Надя Вълчева, при неизпълнение на задълженията, посочени в чл. 5, ал. 1 и при забава с повече от 60 календарни дни, длъжникът дължи неустойка за забава в размер на 30 % от всяко закъсняло плащане. Ответницата не оспорва размера на претендираната главница, нито изпадането си в забава, поради което съдът намира, че клаузата за неустойка, договорена между страните в параграф 2, чл.

5, ал. 2 от Споразумението е валидна и действителна и неустойка се дължи.

Уговорената неустойка не може да се прецени и за прекомерна.

Съгласно Решение № 65 от 14.04.2009 г. по т. д. № 589/2008 г. по описа на ВКС на РБ, Т. К. , II т. о., когато следва да се приложи правилото на чл. 92, ал. 2 ЗЗД преценката следва да се прави при всеки конкретен случай, като намаляването трябва да става с оглед съотношението на действителния размер на дължимата неустойка с претърпените вреди, но във всички случай неустойката не трябва да се свежда до размера на вредите. Съгласно чл. 92, ал.

1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Освен обезпечителна и обезщетителна функция, не на последно място неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. Следователно в този случай кредиторът не се обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, а длъжникът ще заплати неустойка и тя ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Размерът на неустойката, намален поради прекомерност, не трябва да се редуцира до размера на вредите, и поради това, че при приравняване на неустойката до размера на доказаните вреди би се ингорирала наказателната функция на неустойката, а това би обезсмислило съществуването на самата неустойка защото вредите могат да бъдат реализирани и по общия исков ред и без клауза за неустойка, макар и това да е свързано с по-големи трудности при доказването. Ето защо, при намаляване на неустойката поради прекомерност не трябва да се изпуска санкционният елемент, както и това, че трябва да се търси границата, от която започва прекомерността, а тя не може да бъде друго освен резултативна величина между действителния размер на неустойката и претърпените вреди. Липсва общовалиден критерии за прекомерност, но при прилагане на чл. 92, ал. 2 ЗЗД съдът трябва да прецени какво е превишението на неустойката спрямо вредата, съотношението й с цената на договора, 4 абсолютният й размер, дали кредиторът е могъл да избегне вредите като положи грижата на добър стопанин, както и да съобрази обичайната практика за уговаряне на неустойка при договори от същия вид.

В случая се касае до неизпълнение на парично задължение, като вредата от неизпълнението му е съизмерима с размера на законната лихва. Изчислена върху претендираната главница и от първоначалната дата на забавата по Договора за пренаемане от 21.07.2023 г. - 01.05.2024 г. до датата на исковата молба - 14.04.2026 г., размерът на законната лихва възлиза на 1134,47 €.

Превишението на претендираната от ищцата неустойка в размер на 30 % от закъснялото плащане или 1343,00 € и размерът на действително претърпените от ищцата вреди - 1134,47 € е несъществено, като се отчете обстоятелството, че уговорената неустойка следва да изпълни и санкционната си функция.

Ето защо, в случая претендираният размер на неустойката не е прекомерен и не следва да бъде намален от съда.

Предвид изложеното, предявените осъдителни искове следва да бъдат уважени изцяло.

Относно разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 232,79 € - заплатена държавна такса.

На следващо място, видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ.

Размерът на адвокатското възнаграждение в случая, определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възлиза на 728,29 €.

Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101, параграф 2 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални 5 размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Ето защо, след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат, настоящият съдебен състав се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, цената на предявените искове, броя на проведените о. с. з., вида и характера на събраните доказателства и действително извършената от пълномощника работа. Следва да се отчетат в случая обстоятелствата, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а разглеждането му по същество е приключило в едно открито съдебно заседание.

Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на пълномощника на ищцата сумата от 700,00 € - адвокатско възнаграждение по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. К. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Сливен, ................. ДА ЗАПЛАТИ н а В. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Сливен, .................. на основание чл. 234, ал. 3 ЗЗД сумата от 4476,67 € /четири хиляди четиристотин седемдесет и шест евро и шестдесет и седем евроцента/, представляваща наемно плащане за Поземлени имоти с идентификатори № ***, № *** и № ***, находящи се в землището на с. Гергевец, общ.