Решение № 129 от 08.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 08.01.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-в с-в, в публичното заседание на десети октомври през 2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА А.АНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА

ЗЛАТКА ЧОЛЕВА при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия А.андрова гр.д.№ 16767 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение от 17.08.2018 г. СРС, 82 с-в, по гр.д.№ 28967/16 г. е отхвърлил исковете по чл.213, ал.1, изр.3 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД на „Д.з.“ ЕАД против З. „О.” АД за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска „Гражданска отговорност” на виновния водач на МПС за сумата от 1 560,38 лв., представляваща регресно вземане по заведена при ищеца шета № 44010411501234 за заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с имуществените вреди по товарен автомибил марка „Фолксваген Транспортер Т5“ с ДК № *******, настъпили от ПТП на 27.02.2015 в гр.Велико Търново със законната лихва от 31.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 145,86 лв.-мораторна лихва за периода 30.06.2015 г.-30.05.2016 г., както и евентуално предявените искове на „Д.з.“ ЕАД с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на С.Л.Б. да заплати на ищеца сумата от 1 560,38 лв.-регресно вземане по заведена при ищеца претенция щета № 44010411501234 за заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с имуществените вреди по товарен автомибил марка „Фолксваген Транспортер Т5“ с ДК № *******, настъпили от ПТП на 27.02.2015 в гр.Велико Търново със законната лихва от 31.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 145,86 лв.-мораторна лихва за периода 30.06.2015 г.-30.05.2016 г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Д.з.“ ЕАД в частта, с която е отхвърлен иск срещу главния ответник с оплаквания, че в тази част същото е постановено в нарушение на процесуалния закон.Въззивникът твърди, че изводът на първоинстанционния съд, че не са доказани елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, противоречи на разпоредбата на чл.217 ГПК.Излага оплаквания, че съдът не е коментирал в мотивите направеното от евентуалния ответник признание в отговора на исковата молба относно механизма на ПТП.Въззивникът излага доводи, че главният и евентуалният ответник са обикновени другари в процеса, но нормата на чл.217 ГПК изрично указва, че когато фактическите твърдения на другарите относно общите факти си противоречат, какъвто е настоящият случай, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото.Съдът не е обсъдил и приложената по делото декларация от Б.Б., в която описанието на механизма на ПТП кореспондира с останалите писмени доказателства и с приетата по делото авто-техническа експертиза /АТЕ/.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените искове срещу главния ответник.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- З. „О.”

АД оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, и че съдът е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства.Твърди, че от събраните гласни доказателства е установено, че Б.Б. е бил свидетел на ПТП, а не участник, и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение без основание.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с евентуално съединени искове с правно основание чл.213, ал.1