Решение № 366 от 03.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Пазарджик, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500464 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд рег№500 от 23.04.2026г. постановено по гр.д.№20255220102959 по описа на същия съд за 2025г. е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на Х. Г. П. с ЕГН ********** от село ****, че И. Г. В. с ЕГН ********** от град **** и К. Д. Т. с ЕГН ********** от град **** са собственици по наследство общо на 2/3 идеални части от следния недвижим имот: поземлен имот идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.****, одобрени със Заповед РД- 18-247/13.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот - няма данни за изменение, адрес на поземления имот - с.*****, с площ от 1189.00 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: ***, ***,

***, ***, ***, ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и

1 кадастралните регистри на с.****, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед РД18-247/13.07.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ о т 56.00 кв.м., брой етажи - 2, брой самостоятелни обекти - няма данни, предназначение - Жилищна сграда - еднофамилна. ОТМЕНЕН Е на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №166, том I, рег. №1964, дело №139 от 2024 г. по описа на нотариус В. Г., вписана под №612 в регистъра на Нотариалната камара , вписан под акт №182, том 15, дело №2527/2024 г., вх. Рег. № 4590 и дв.вх.рег. №4532 от 18.06.2024 г. по описа на CB-Пазарджик в частта досежно 2/3 идеални части от поземлен имот идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.****, одобрени със Заповед РД- 18-247/13.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот - няма данни за изменение, адрес на поземления имот - с.*****, с площ от 1189.00 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи:***,***,***,

***,***; ОТМЕНЕН Е на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот , придобит по давност №81, том II, рег. №3487, дело №252 от 2024 г. по описа на нотариус В. Г., вписана под №612 в регистъра на НК, вписан под акт №31, том 28, дело №4985/2024 г., вх. Рег. №8318 и дв. Вх. Рег. №8268 от 01.11.2024 г. по описа на СВПазарджик при АВ – София в частта досежно 2/3 идеални части от недвижим имот - сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.****, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-247/13.07.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК,с адрес на сградата село ****, община Пазарджик, със застроена площ от 56.00 кв.м., брой етажи - 2, брой самостоятелни обекти - няма данни, предназначение Жилищна сграда – еднофамилна с адрес село ****, община Пазарджик, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

Със същото решение е осъдена Х. Г. П. с ЕГН ********** от село **** да заплати на И. Г. В. с ЕГН ********** от град **** и К. Д. Т. с ЕГН ********** от град **** сумата от 833.40 евро разноски по делото.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответницата в производството пред първата инстанция Х. Г. П., ЕГН2 ********** чрез адв. Т. К. от АК-Пазарджик, с въззивна жалба с вх.№13018 от 05.05.2026г. с доводи за порочност по съществото му като неправилно, постановено при нарушаване на съществени процесуални правила и в противоречие с материалния закон. Позовава се на допуснато от исковия съд нарушение на чл.235 ал.1 т.2 и ал.2 от ГПК , като съдът не обсъдил възраженията на ответницата, съдържащи обстоятелства, че от 15-20 години ищците/нейни майка и сестра/, не са стъпвали в процесния имот, както и че тя е владяла имота повече от 20 години явно, безпрепятствено и необезпокоявано, като тези нейни възражения били изцяло подкрепени от разпитаните по делото свидетели А. М., П. Г. и Д. Д.. Както и че първоинстанционният съд е дал вяра на изцяло заинтересованите свидетели на ищцовата страна-В. Т.-син на ищцата И. В. и св. Б. Т.-бивш съпруг на същата ищца и баща на св. В. Т.. Акцентира се, че съдът като не е дал вяра на свидетелите на ответницата, а е кредитирал свидетелските показания на ищцовите свидетели е достигнал до необосновани изводи за основателност на исковите претенции. Допълва, че след постановяване на първоинстанционният акт, въззивницата е установила ново обстоятелство, касателно св. Д. Я., доведен от ищците и разпитан по делото, от лице от село ****, че този свидетел е осъждан за тежко умишлено престъпление, както и е видян да получава парична сума от ищцата И. В., дни преди заседанието по делото, в което е бил разпитан като свидетел. Счита, че районният съд е игнорирал факта, че ищцата И. В. е представила квитанции за внесен местен данък, който е заплатила накуп едва в средата на 2023г., моментът, в който е започнала да се подготвя за водене на дело. И че този факт кореспондира с частични св. показания на нейния син , който е заявил, че майка му е започнала да подготвя документи за подялба на наследството по равно и че в тази връзка през 2024 г. майка му е разбрала, че къщата е прехвърлена на леля му. Заключава ,че липсата на подробен анализ на всички свидетелски показания, както и на писмените доказателства, водело на извод, за необоснованост на постановеното съдебно решение. Акцентира, че районният съд изобщо не е обсъдил възражението на ответницата Х. П. в подадения от нея отговор на исковата молба, относно фактът, че ищците са получили закупеният от него апартамент в град Пловдив, както и че желанието на наследодателя е било за тях да остане апартамента, а за ответницата-имотът в село ****. Смята, че необоснованите изводи на РС-Пазарджик са довели до 3 постановяване на неправилно решение, постановено при съществени процесуални нарушения- чл. 235 от ГПК, както и нарушение на материалния закон-чл. 79, ал. I от ЗС, поради което , Моли да се уважи въззивна жалба, да се отмени обжалваното с нея първоинстанционно решение като неправилно, и по същество да се отхвърлят предявените с исковата молба искове като неоснователни и недоказани , ведно с присъждане на разноските и за двете инстанции.

На основание чл. 266, ал.2,т.1 от ГПК въззивникът моли да се да допусне до разпит един свидетел, при режим на довеждане във връзка с новото обстоятелство, сочено от него във въззивната жалба-контактът между ищцата И. В. и св. Д. Я., като не се сочи името на свидетеля, с цел неговата сигурност/. Моли да й бъде издадете съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с н.а. на името на наследодателя Г. И. В., ЕГН**********бивш жител на град Пазарджик, починал на 04.01.2012 г. от Агенция по вписванията град Пловдив, както и с документ, удостоверяващ движението по партидата на наследодателя.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна -въззиваемите И. Г. В., ЕГН********** и К. Д. Т. , ЕГН-**********, двете представлявани от адвокат С.

К.-Н. , с вх.№15338 от 27.05.2026г. в който въззивната жалба се квалифицира като допустима ,но неоснователна по същество. Твърди се, че . 1/ Районният съд е постановил решението си съгласно нормата на чл.235 и чл. 236 от ГПК, като в мотивите си е посочил исканията и възраженията на страните, направена е преценка на доказателствата, фактическите констатации и съответно правните изводи на съда. Като неоснователно се квалифицира възражението на жалбоподателката, че съдът не е обсъдил възраженията на ответницата, че ищците не са „стъпвали“ в процесния имот от 15-20 години, както и че е владяла имота повече от 20 години явно, безпрепятствено и необезпокоявано. Посочва се ,че от отговора по исковата молба, П. е твърдяла, че не е виждала сестра си от 15-20 години и не знаела как изглежда, и че в нито един от разпитите на посочените от ответницата свидетели - А. М., А. Г. и Д. Д. няма твърдение, че П. е владяла имота повече от 20 години, още повече, че за твърдения от нея период тя не е имала качеството на наследник, за да претендира право на собственост по отношение на имота нито на правно основание наследяване, нито на правно основание давностно владение. Освен това се акцентира и че, районният съд подробно е обсъдил в решението си всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, като от свидетелските показания на свидетелите Д. Д., П. Г. и А. М., посочени и ангажирани от ответницата, се е установило, че П. ползвала имота, като заедно със съпруга си е обработвала двора, посадила е дръвчета, отглеждала е зеленчуци и че от преди 5-6 години е започнала ремонтни дейности по къщата — измазване отвън, подмяна на керемиди и други ремонтни работи.

Допълва се още, че според свидетеля М., ответницата е имала намерение да 4 започне основен ремонт на къщата и че това намерение да завладее и осъществи фактическа власт върху идеалните части на останалите съсобственици е било обективирано и достигнало до знанието на ищците, като преди 4-5 години П. заключва имота и не ги допуска до него, и че снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2024 г., съдът е възприел като несъмнено доказателство за категорично отричане на правата на ищците. Поддържа се още, че правилно районният съд е приел в решението си, че имотът въпреки това не е загубил наследствения си характер, и че позовавайки се на постановките в Тълкувателно решение №1/06.08.2012 г. по тълк.д. №1/2012 г. на ОСГК на ВКС и на цитираната в решението съдебна практика, първоинстанционният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт. Въззиваемите страни смятат, че районния съд не е игнорирал факта, че ищците са заплатили дължимите от тях местни данъци по отношение на процесния имот. И че по делото са представени и приложени писмени доказателства в тази насока. Позовават се и на твърденията в исковата им молба както и на събраните по делото доказателства от което ставало ясно, че ищците са започнали действия за събиране на документи във връзка с предприемане на действия за снабдяването на всички наследници с акт за собственост, докато ответницата се е снабдила с актове по обстоятелствена проверка през м. Юни 2024 г. и м.

Ноември 2024г., поради което смятат, че твърденията във въззивната жалба, че още през 2023г. ищците са се подготвяли за водене на дело, са нелогични и нямат нищо общо с фактите по делото. Допълва, че от съда е обсъдено възражението на ответницата, „че ищците са получили закупеният от него апартамент в град Пловдив, както и желанието на наследодателя за тях да остане апартамента, а за ответницата-имотът в село ****“, но че по делото не са представени никакви писмени доказателства относно тези твърдения, както и не са направени доказателствени искания в тази връзка, а гласните такива, съдът е обсъдил подробно в решението си и се е позовал на съдебна практика.

В тази връзка се заключава, че е преклудирано и направеното във въззивната жалба доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Агенция по вписванията, както и с документ, удостоверяващ движението по партидата на наследодателя, поради което се моли да не бъде допуснато. Взето е отношение и по заявеното в жалбата „ново обстоятелство, касателно свидетеля Д. Я.“, за който жалбоподателката „ установила от лице от ****, че този свидетел е осъждан за тежко умишлено престъпление, както и е видян да получава парична сума от ищцата И. В., дни преди заседанието по делото, в което е бил разпитан като свидетел“. Смята се, че подобни твърдения, без конкретно посочени лица, свидетели на такава случка, без конкретизиране на време, място, час, сума, говорят само и единствено за внушения, което е недопустимо и че съгласно трайната съдебна практика, единственото престъпление, което би дискредитирало свидетел е престъплението по чл. 290 от НК за лъжесвидетелстване. Допълва се, че изрично преди разпитът на свидетеля Д. Я., същият е уточнил, че е осъждан, но не и за престъпление по чл. 290 от НК и че тъй като престъплението му не е за лъжесвидетелстване, неговата съдимост не влияе върху способността му да възприема факти. Заключава се, че от показанията му, той е съсед на имота и непосредствено е видял, когато ищцата В. е посещавала имота и какво е правила там и че тези показания са му напълно валидни, непротиворечиви и събрани в съответствие с нормите на ГПК. Смята се за преклудирано искането на жалбоподателя направеното във въззивната 5 жалба за допускане на свидетел при режим на довеждане, във връзка с т.нар. ново обстоятелство, и моли да не бъде допускано.