Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 664 от 12.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 393/2024
Вид
Определение № 664
Подписан
12.03.2024
В сила
12.03.2024
Състав
Радослав Петков Радев, Иванка Петрова Гоцева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 664 гр. Пловдив, 11.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ - 2, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радослав П. Радев

Членове:

Недялка Д. Свиркова П.

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500393 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 262, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. Г. С. с ЕГН: ********** от гр. С., бул. „В.“ № ..., ап...., против разпореждане № 263034 от 06.07.2023 г., постановено по гр.д. № 18103/2017 г. по описа на РС - Пловдив, ІV гр.с., с което е върната, като просрочена, подадената от жалбоподателя въззивна жалба с вх.№ 263167/01.06.2023 г. против постановеното по делото Решение № 2915/10.07.2019 г. В жалбата се иска обжалваното разпореждане като неправилно и необосновано да бъде отменено, без да са релевирани възражения в тази насока.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „Йеттел България“ ЕАД гр. София.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл.

275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

1

С обжалваното разпореждане № 263034 от 06.07.2023 г., районният съд е върнал, като просрочена, подадената от ответника С. Г. С. въззивна жалба с вх.№ 263167/01.06.2023 г. против Решение № 2915/10.07.2019 г., постановено по гр.д. № 18103/2017 г. по описа на РС - Пловдив, ІV гр.с. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че препис от решението е редовно връчен на ответника С., чрез упълномощения от нея адвокат Д. М., на 18.07.2019 г., като двуседмичният срок за обжалване е изтекъл на 01.08.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 30.05.2023 г. /видно от датата на пощенското клеймо, с което жалбата е постъпила в съда/.

Разпореждането е правилно.

От данните по делото се установява, че постановеното от първоинстанционния съд решение е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя адв. Д. М. на 18.07.2019 г., като съобщението е получено от негов колега /адв. Р. Г./ със задължение да го предаде, в съответствие с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 изр. 2 от ГПК /в приложимата по време редакция преди изм. с ДВ, бр. 110 от 2020 г./. Въззивната жалба е постъпила в регистратурата на районния съд на 01.06.2023 г. На лист 52 от първоинстанционното дело е приложено и пълномощно, с което жалбоподателят С. С. упълномощава адвокат Д. М. да я представлява и защитава по гр.д. № 18103/2017 г. по описа на РС -Пловдив, ІV гр. с., до окончателното му приключване във всички инстанции.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ГПК общото пълномощно дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, а съгласно чл. 34, ал. 4 пълномощното има сила до завършване на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. Съобразно правилата за връчване на съобщения, залегнали в Глава VI на ГПК, когато страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на пълномощника /чл. 39, ал. 1 от ГПК/, като връчването на представител се смята за лично връчване /чл. 45, изр. 2 от ГПК/.

Установено е по делото, че преписът от решението е редовно връчен съобразно процесуалните правила, уреждащи връчването в ГПК, и се смята за лично връчване на страната.

Същият е изпратен на адвокат Д. М., посочен от жалбоподателя като съдебен адресат и е получен от друг адвокат от кантората със задължение да 2 му го предаде. Според разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ГПК /в приложимата по време редакция преди изм. с ДВ, бр. 110 от 2020 г./, връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката.

Връчването е извършено надлежно - на лицето Р. Г., което е намерено в кантората на адв. М. и е приело книжата, с отразяване на качеството й на адвокат, с което са спазени изискванията на чл. 51, ал. 1 ГПК /в приложимата по време редакция преди изм. с ДВ, бр. 110 от 2020 г./.

Така двуседмичният преклузивен срок за обжалване на решението е започнал да тече от деня на получаване на преписа от същото /18.07.2019 г. четвъртък/ и е изтекъл в съответния ден на последната седмица /01.08.2019 г.

- четвъртък/ съгл. чл. 60, ал. 4 от ГПК. Жалбата е подадена на 30.05.2023 г.

/видно от датата на пощенското клеймо/, заведена е в деловодството на съда на 01.06.2023 г., след като е изтекъл установеният срок за обжалване, поради което правилно в обжалваното разпореждане ПдРС е приел, че на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК, жалбата като просрочена следва да се върне.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 263034 от 06.07.2023 г. по гр.д. № 18103/2017 г. по описа на РС - Пловдив, ІV гр.с., с което е върната, като просрочена, подадената от С. Г. С., ЕГН: **********, чрез пълномощника адв. Д. М., въззивна жалба с вх.№ 263167/01.06.2023 г. против постановеното по делото Решение № 2915/10.07.2019 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3