Определение № 1989 от 28.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1989 гр. София, 28.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501875 по описа за 2025 година Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във вр. с чл.631 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Н. Н. чрез пълномощника й адв.Д. М. против определение №562 от 07.05.2025 г. на СОС, II въззивен граждански състав, постановено по в.ч.гр.д. № 327/2025 г., с което на основание чл.229,ал.1,т.7 ГПК, във вр. с чл.633, ал.1, изр.1 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на дело № С-744/2023 г. на СЕС.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, а искането - за неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за даване по нататъшен ход на производството.Частната жалба е подробно мотивирана, като основните твърдения и доводи са, че производството всъщност е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК поради наличието на преюдициално друго дело пред СЕС, а в случая не е налице преюдициалност.

Подробно жалбоподателят излага доводи за същността на тази преюдициалност, в какво се изразява тя и че по това дело, с оглед образуваното дело пред СЕС, преюдициалност не е налице.

Препис от частната жалба е връчен на другата страна – ищеца „Макроадванс“-АД, който в законния срок чрез пълномощника си юрк.Т. В. е депозирал писмен отговор с развити в него подробни доводи за недопустимост на частната жалба, позовавайки се на разпоредбата на чл.631,ал.1, изр.2 ГПК, като се сочи обилна съдебна практика в този смисъл, 1 като е прието, че в случай на отправено от друг съд преюдициално запитване до СЕС, касаещо предмета на спора, производството се спира, предвид разпоредбата на чл.633, като и това определение не подлежи на обжалване, по аргумент от чл.631,ал.1,изр.2 ГПК. Моли за прекратяване на частното производство като недопустимо.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и провери обжалваното определение във връзка със законовите изисквания, приема следното:

Частната жалба е недопустима за разглеждане.

С нея се атакува неподлежащ на обжалване съдебен акт – определение на Софийски окръжен съд, въззивен състав, с което е спряно производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.7, във вр. с чл.631,ал.1,пр.2 ГПК - поради отправено преюдициално запитване от друг национален съд по въпроси, имащи значение за висящото пред СОС въззивно производство по ч.гр.д. №327/2025г. и до произнасяне на СЕС по дело № С744/2023г. Поради това неоснователно е оплакването в частната жалба, че производството е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК.

Според разпоредбата на чл.631,ал.1 ГПК, с отправянето на запитването съдът спира производството по делото. Определението не подлежи на обжалване.

В настоящия случай е без значение обстоятелството, че преюдициалното запитване е отправено от друг национален съд по друго дело, а не от настоящия състав по настоящото дело, доколкото последният ще следва да се съобрази при решаване на спора с даденото задължително разрешение на СЕС по въпросите, имащи значение за конкретния материалноправен спор.

Невъзможността за инстанционен контрол на определението по чл.631, ал.1, изр.1 ГПК е изрично регламентирана в изр.2 на чл.631, ал.1 ГПК, без разграничаване на хипотезите, когато вече е отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз.

Неточното указание на СОС за обжалваемост пред САС на постановеното определение по чл.631, ал.1, изр.1 ГПК не би могло да създаде за страните по 2 делото процесуални права, каквито не са предвидени в ГПК.

В същия смисъл са Опр.№587 от 24.09.2019 г. - II т.о. на ВКС по ч.т.д.

№ 2075/2019 г., Опр.№452 от 24.10.2019 г. - III г.о на ВКС по ч.гр.д. № 3759/2019 г., Опр. №42/21.01.2020 г. на ВКС - III г.о по ч.гр.д. №94/2020 г., Опр. №138/21.03.2019 г. на IV г.о. на ВКС по ч.гр.д. № 631/2019 г., Опр.

№55/10.02.2022 на ВКС по ч.гр.д № 155/2022 - ГК, Опр. №535 от 08.03.2024г. на ВКС по ч.т.д №205/2024 и др.

За пълнота на изложението съдът следва да отбележи, че във връзка с присъждането на ДДС върху адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата е налице противоречива съдебна практиката, с оглед и на което е направено преюдициално запитване по гражданско дело пред Софийски районен съд, а в настоящия случай един от въпросите, предмет на спора е именно относно присъждане на ДДС. Доколкото отговорът на поставените с отправеното преюдициално запитване въпроси е от значение и за настоящото дело, същото следва да бъде спряно на основание чл. 631 ГПК до приключване на производството по дело С-744/23 г. на СЕС. В тази насока е Определение № 2135 от 29.07.2024 г. по ч. т. т, № 1060/2024 т., Т. К., II т.о на ВКС, Определение №161/16.01.2025 шп ч.к.т.д. 16/2025г.

Съгласно цитиранияте определения, невъзможността за инстанционен контрол на определението по чл.631, ал.1, изр.1 ГПК произтича от императивната разпоредба на чл.631, ал.1, изр.2 ГПК, съгласно която определението, с което се отправя преюдициално запитване до СЕС и се спира производството по делото, не подлежи на обжалване. В хипотезата на вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд на същата държава членка или от национален съд на друга държава членка по същите преюдициални въпроси до СЕС, съдът, разглеждащ правен спор, по отношение на който същите са относими, следва да спре производството предвид задължителната сила на решението на СЕС за всички съдилища в Република България съгласно чл.267 ДФЕС и чл.633 от ГПК. По същите съображения се приема, че разпоредбата на чл.631, ал.1, изр.2 ГПК е относима и към определението за спиране на производството поради отправено от друг национален съд преюдициално запитване до СЕС, което ще бъде от значение за решаване на съответния правен спор.

С оглед правомощието на СЕС да преценява допустимостта на отправените преюдициални запитвания, следва да се изключи възможността за обжалване на акта, както когато съд е установил наличието на предпоставки за отправяне на преюдициално запитване и отправя такова, така и когато е преценил, че вече е отправено преюдициално запитване от друг съд в същата или друга държава членка, по отношение на същите правни въпроси, които се 3 поставят по спора, който той разглежда. Преценката относно допустимостта на отправените въпроси до СЕС относно тълкуването и действителността на актове на ЕС, е от компетентност само на СЕС, което изключва преценка на национална юрисдикция относно законосъобразността, по реда на обжалването, на акта за спиране и отправяне на преюдициално запитване. Да се допусне по реда на инстанционния контрол да бъде изследван въпросът за необходимостта от отправяне на преюдициално запитване по конкретното дело, означава, че е възможно да се засегнат компетентностите на СЕС и съответно задължителното тълкуване, което е длъжен да даде СЕС с оглед правомощието му съгласно чл.267 от ДФЕС. Основанието и необходимостта от спиране и в двете хипотези са идентични - гарантиране еднаквото прилагане на правото на ЕС, а целта на спирането на производството и в двете хипотези е възприемане на тълкуване, което е в унисон с правото на ЕС.

Поради това следва да се приеме, че идентичността на процесуалното действие предпоставя и еднакъв режим на необжалваемост на постановения акт.

След като преюдициалното запитване на СРС е прието за допустимо от СЕС и е образувано дело по поставените правни въпроси, същото се явява от преюдициално значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. В подобна хипотеза е ненужно и безпредметно и от другия съд да се изисква също да отправи преюдициално запитване със същите въпроси, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за неговото дело въпроси. Решението на СЕС ще бъде задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България /чл. 633 ГПК/. Ето защо всеки съд е оправомощен да спре висящо пред него производство на основание чл.631, ал. 1, вр. чл.633 ГПК.

Изложеното сочи на извод, че частната жалба е недопустима за разглеждане, което налага прекратяване на настоящото производство.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба на Н. Н. Н. против определение №562 от 07.05.2025 г. на Софийски окръжен съд, II въззивен граждански състав, постановено по в.ч.гр.д. № 327/2025 г., с което на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК, във вр. с чл.633, ал.1, изр.1 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на дело № С-744/2023 г. на СЕС.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№1875/2025 г. на САС.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5