Решение № 9828 от 28.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9828 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20211110142064 по описа за 2021 година

Предявен са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 229 ЗЕС вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК вр. чл. 345 ТЗ.

Ищецът “Й.Б.” ЕАД твърди, че на 18.01.2021г. е подал против Г. П. Р. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 149,89 лева, представляваща месечни абонаментни такси и цена на електронни съобщителни услуги, съгласно Договор за мобилни услуги от 03.10.2016г., за предпочетен мобилен номер 359893627719, изменен с Допълнително споразумение от 04.02.2019г., за периода 15.01.2019г. до 14.03.2019г., сумата 27,98 лева, представляваща месечни абонаментни такси, съгласно Договор за мобилни услуги от 26.06.2018г., за мобилен номер 359896246581, за периода 15.01.2019г. до 14.03.2019г., сумата 51,16 лева, съгласно Договор за мобилни услуги от 10.09.2018г., за мобилен номер 359899627351, за периода 15.01.2019г. до 14.03.2019г., сумата 233,44 лева, представляваща лизингови вноски, съгласно договор за лизинг от 10.09.2018г., с предмет мобилно устройство Nokia, модел 3.1. Blue, за периода м. май 2019г.м. август 2020г., сумата 9,96 лева, представляваща лизингови вноски, съгласно договор за лизинг от 04.09.2017г., с предмет мобилно устройство Telenor smart 4G Black, за периода м. май 2019г.- м. август 2020г. Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело № 9783/ 2021г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е подал възражения срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът “Й.Б.” ЕАД извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на следните договори: Договор за мобилни услуги от 03.10.2016г., за предпочетен мобилен 1 номер 359893627719, изменен с Допълнително споразумение от 04.02.2019г., Договор за мобилни услуги от 26.06.2018г., за мобилен номер 359896246581, Договор за мобилни услуги от 10.09.2018г., за мобилен номер 359899627351. Същият навежда твърдения, че в изпълнение на произтичащите от договорите за доставка на мобилни услуги предоставил на ответника достъп до мобилната мрежа и доставил мобилни услуги, като последният не престирал насрещно и не платил дължимите абонаментни такси и цена на доставени мобилни услуги.

В исковата молба са релевирани твърдения, че ищецът предоставил на ищеца ползването на устройствата, предмет на договорите за лизинг, като последният не изпълнил задължението си да плати дължимите лизингови вноски. С оглед това, според ищеца, договорите за лизинг били прекратени и всички вноски станали изискуеми.

При изложените твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му за сумата 149,89 лева, представляваща месечни абонаментни такси и цена на електронни съобщителни услуги, съгласно Договор за мобилни услуги от 03.10.2016г., за предпочетен мобилен номер 359893627719, изменен с Допълнително споразумение от 04.02.2019г., за периода 15.01.2019г. до 14.03.2019г., сумата 27,98 лева, представляваща месечни абонаментни такси, съгласно Договор за мобилни услуги от 26.06.2018г., за мобилен номер 359896246581, за периода 15.01.2019г. до 14.03.2019г., сумата 51,16 лева, съгласно Договор за мобилни услуги от 10.09.2018г., за мобилен номер 359899627351, за периода 15.01.2019г. до 14.03.2019г., сумата 233,44 лева, представляваща лизингови вноски, съгласно договор за лизинг от 10.09.2018г., с предмет мобилно устройство Nokia, модел 3.1. Blue, за периода м. май 2019г.м. август 2020г., сумата 9,96 лева, представляваща лизингови вноски, съгласно договор за лизинг от 04.09.2017г., с предмет мобилно устройство Telenor smart 4G Black, за периода м. май 2019г.- м. август 2020г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. дело № 9783 по описа за 2021г., 170 състав.

В срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в което се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните. В отговора на исковата молба са наведени съображения, с които се оспорва, че ищецът е доставил електронни съобщителни услуги, съответстващи на претендираната цена. Ответникът релевира възражение за нищожност на клаузата на т. 12, ал. 2 от Общите условия, предвиждаща възможност при прекратяване на договора, дължимите лизингови вноски за предоставените на абоната мобилни устройства да се обявяват за предсрочно изискуеми, да е била индивидуално договорена. В отговора на исковата молба се развиват съображения, че оспорената клауза е неравноправна, тъй като не е договорена индивидуално. Сочи се, че договорът при общи условия е изготвен предварително, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени.

2

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 229 ЗЕ:

Релевантните към предмета на делото факти са наличието на възникнало валидно правоотношение по договор за мобилни услуги, по силата на който ищецът е доставил на ответника електронни съобщителни услуги на претендираната стойност за посочения период. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, доказването на посочените факти е в тежест на доставчика на електронни съобщителни услуги.

Установява от събраните по делото доказателства- Договор за мобилни услуги от 03.10.2016г., за предпочетен мобилен номер 359893627719, изменен с Допълнително споразумение от 04.02.2019г., Договор за мобилни услуги от 26.06.2018г., за мобилен номер 359896246581, Договор за мобилни услуги от 10.09.2018г., за мобилен номер 359899627351, че между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договори за мобилни услуги. Конкретиката на случая сочи, че договорите за мобилни услуги са подписани от страните, като при липсата на доказателства за тяхната неавтентичност, като частен диспозитивен документ, са доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица- чл. 180 ГПК.

От описаното съдържание на възникналите между страните облигационни правоотношения следва извод, че на претендираното от ищеца парично задължение на ответника за дължими месечни такси и стойност на потребление по договора кореспондира насрещното задължение на оператора на мобилни услуги да предоставя достъп до далекосъобщителна мрежа, с оглед извършването на телефонни разговори и пренос на текстови съобщения и да достави телекомуникационни услуги.

Договорът за предоставяне на мобилни услуги представлявала двустранен, консенсуален, възмезден, комутативен договор по силата на който за мобилният оператор се пораждат задължения да предостави „електронна съобщителна услуга и осигури безпрепятствена възможност на насрещната страна да ползва реално от предоставената услуга. Респективно, за насрещната страна по договора се поражда задължението да заплати ползваното количество електронни съобщителни услуги. Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 17 ДРЗЕС, електронна съобщителна услуга е услуга, включваща пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване.

В настоящия случай ищецът претендира заплащане на месечна абонаментна такса и цена на телекомуникационна услуга. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането срещу предоставен достъп до мрежата. Този аргумент черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в приложените и действащи между страните общи условия, съгласно които потребителят дължи цена за месечен абонамент, осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен индивидуален 3 договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер, съобразно избрания от потребителя абонаментен план. Следователно абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса. В настоящият случай между страните не е спорно, че след сключване на договора ищецът е предоставил достъп до мрежата на абоната. Предвид изложеното, настоящият състав приема за установено по делото, че ищецът е изпълнил задълженията си по процесните договори, като е предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването от последния, срещу което ответникът дължи заплащане на абонаментни такси.

По отношение на претендираната цена на действително потребени мобилни услуги (различни от предоставения достъп до мобилната мрежа), следва да се посочи следното:

Както се посочи, в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че през периода 15.01.2019г. до 14.03.2019г. е доставил на ответника телекомуникационни услуги. При оспорване от ответника, изцяло в тежест на ищеца, по общите правила на разпределение на доказателствената тежест, е да установи, че е предоставил реално услугите, за които е начислена цена на телекомуникационни услуги.

Относно доставените телекомуникационни услуги пред настоящата инстанция е назначена съдебно- техническа експертиза, съгласно заключението на която се установява количеството доставени телекомуникационни услуги на ответника.

Следователно, по делото е установено, че през периода 15.01.2019г.- 14.03.2019г. ищецът е доставил на ответника телекомуникационни услуги в обем, съответстващ на претендираната цена.

Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 345 ТЗ:

По предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че страните са обвързани от валидно сключен договор за лизинг, по който, в качеството си на лизингодател, се явява изправна страна, че е предал на лизингополучателя лизинговите вещи, като последният е поел задължение за заплащане на лизингови вноски, възлизащи на претендираната сума.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е бил изправен и е погасявал редово задълженията си за заплащане на лизинговите вноски или че е върнал вещта на лизингодателя.

В настоящият случай по делото не се спори и се установява от събраните по делото доказателства- договор за лизинг от 10.09.2018г., с предмет мобилно устройство Nokia, модел 3.1. Blue и договор за лизинг от 04.09.2017г., с предмет мобилно устройство Telenor smart 4G Black. Дговорите за мобилни услуги са подписани от страните, като при липсата на 4 доказателства за тяхната неавтентичност, като частен диспозитивен документ, са доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица- чл. 180 ГПК. Не се спори и, че мобилните устрокства, предмет на договорите за лизинг, са предадени на лизингопучателя- ответник, в уговорения в договора вид. Договорът съдържа погасителен план, сочещ падежите на задълженията на лизингополучателя за заплащането на лизинговите вноски, както и техния размер.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, породени от процесния договор за лизинг, с предмет предоставяне на посоченото в същото мобилно устройство за временно и възмездно ползване- срещу заплащане на цена за ползването съгласно погасителните планове, съдържащи се в договора.