Решение № 260036 от 06.04.2021, Районен съд - Средец

Р Е Ш Е Н И Е № 260036

06.04.2021г., град Средец

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след проведено открито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

Районен съдия: Сирануш Артинян

При участието на секретаря Маринка

Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 616 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Шандор Петьофи“, № 10, представлявано от управителя Р.Х.В., чрез пълномощника юрисконсулт П.Т., против К.Ж.Б., ЕГН **********, с адрес: ***.

Ищецът твърди, че на

05.12.2016г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и К.Ж.Б. бил сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл.6 от ЗПФУР – т.е. договорът е за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен между доставчик и потребител. В процесния случай на 05.12.2016г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № **********, като в заявката Б. заявила желание да ѝ бъде отпусната сумата в размер на 1000 лева, като заявила и незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатурата. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни с падежна дата 04.01.2017г. Съобразно заявката на кредитополучателя и условията по договора, сумата била отпусната от кредитодателя чрез паричен превод посредством „Изипей“ АД на 05.12.2016г. Към дата на падежа – 04.01.2017г. ответникът следвало да плати сумата в общ размер на 1035,75 лева, от които 1000 лева главница, 2,06 лева – такса за експресно разглеждане и 33,69 лева – договорна лихва за периода на отпускане на кредита. С настъпването на падежа на договора – 04.01.2017г., кредитодателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съобразно клаузите на договора и т.13.2 от Общите условия от 05.01.2017г. „4финанс“ ЕООД започнало да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основания лихвен процент, определен от БНБ – 10,00% към договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за периода на просрочието.

От „Вивус“ били изпратени няколко броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за кредит, в които се съдържала информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва, като писмата съобразно чл.13.4 от Общите условия към Договора за кредит № ********** били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател.

В периода от 20.01.2017г. до 01.08.2017г. Б. извършила 15 броя плащания в общ размер 870 лева, с които била погасена таксата за експресно разглеждане, договорната лихва за периода на отпускане на кредита, част от стойността на изпратените до този момент писма по т.13.4 от Общите условия, натрупаната до този момент наказателна лихва, както и част от главницата до размера на 318,25 лева. Въпреки поканите обаче длъжникът не престирал останалото задължение.

На 23.11.2018г.

„4финанс“ в качеството си на цедент сключва с „Кредитреформ България“ ЕООД в качеството му на цесионер Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., с който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор за кредит № ********** в общ размер на 619,05 лева, от които главница – 318,25 лева, наказателна лихва – 280,80 лева и отписани такси за събиране – 20 лева. Цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърляне на неговите задължения, като в тази връзка било изпратено уведомление за извършената цесия чрез препоръчана писмова пратка посредством „Български пощи“ ЕООД, която се върнала като неполучена. В изпълнение на договора за цесия „4финанс“ ЕООД предоставило на „Кредитреформ България“ ООД потвърждение за прехвърляне на вземания. От сключване на договора до подаване на исковата молба забавата на ответника продължавала.

Отправя искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 318,25 лева – главница по Договор за кредит № **********, както и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски.

В хода на производството ищецът се представлява от адв.Н.Ш, който представя становище, с което релевира подробни съображения относно основателността на исковата претенция. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника К.Ж.Б., чрез процесуалния представител адв.Е.Т.. С представения отговор ответникът оспорва изцяло по основание и размер предявените от ищеца искове, като оспорва изложените в исковата молба твърдения. Счита, че предявения иск е неоснователен и като такъв отправя искане да бъде отхвърлен. Твърди, че между страните не била налице валидна облигационна връзка, тъй като не били спазени изискванията на ЗПФУР, ЗПК, ЗЕДЕУУ по отношение на договора за кредит. Излага се, че представените по делото договор, общи условия и разписка не били подписани от Б., като тя не била дала съгласието си като потребител за сключване на договор за кредит, който разкривал характеристиките на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ответницата нито потвърдила съдържанието на договора за кредит, нито била положила електронен подпис под този договор. Б. заявява, че кредиторът „4финанс“ ЕООД не изпълнил задълженията си към нея като потребител за предоставяне на информация, както и че кредиторът не ѝ предал сумата, не била уведомена и за прехвърлянето на вземанията, тъй като не ѝ било изпратено уведомление за цесията. Излага се, че ако на Б. въобще било изпратено писмо с обратна разписка, съдържанието на същото не било въпросното уведомление за прехвърляне на вземанията. Ответницата релевира, че не е давала съгласие за заплащане на таксата за експресно разглеждане, нито била давала съгласие за начисляване на наказателна лихва. Б. счита, че приложения към исковата молба неподписан договор от нея представлявал частен документ, удостоверяващ само изгодни за ищцовото дружество обстоятелства, поради което същият не следвало да се ползва с противопоставима на ответника доказателствена сила. Релевира се и възражение за погасяване по давност на част от претендираното задължение за лихва. Прави се и възражение за нищожност на предвидената в порцесния договор наказателна лихва. Заявява се, че търговското дружество „4финанс“ ЕООД не било вписано в съответния регистър като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ, не притежавало удостоверение за дейността си от БНБ, не притежавало удостоверение за Администратор на лични данни, воден към регистъра на Комисията за защита на личните данни и в този смисъл нямал право да извършва сделки като тези предмет на настоящото производство. Твърди, че нямало валидно извършена цесия между „4финанс“ ЕООД и дружеството ищец. Излага се, че с личните данни на Б. кредитодателят и ищецът разполагали тъй като тя вече преди време имала правоотношения с кредитодателя и в тази връзка била предоставила личните си данни. Отделно от тези съображения, ответницата счита, че процесният договор е нищожен, тъй като била нарушена норма, която била предвидена в закона в обществен интерес, налице била и неравноправна клауза и противоречие на договора с добрите нрави.

Реливира, че не била спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК доколкото не били упоменати условията за прилагане на лихвения процент, индекс или референтен лихвен процент, не бил регламентиран и размерът на печалбата на кредиторът – възнаградителна лихва, като не било посочено каква част от подлежащата на връщане сума представлявала главница и каква лихва, не било ясно и по какъв начин бил определен общо дължимият размер по кредита и какви вземания конкретно се включвали в този размер. Нямало и информация за последователността на разпределение на дължимата сума между различните задължения, като не отговаряла на изискването да е разбираема и недвусмислена, не била обективирана и в съдържанието на договора.

Счита за недействителна и клаузата за наказателна лихва и за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит.

При проведените открити съдебни заседание ответницата Б. не се явява лично, но се представлява от процесуалния представител адв.Е.Т., която взема становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, като в тази връзка отправя искане за неговото отхвърляне. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото Договор за кредит №

**********/05.12.2016г., сключен между „4Финанс” ЕООД, опериращо с търговска марка „Вивус“ и К.Ж.Б., е налице постигнато съгласие между страните чрез договаряне, осъществено посредством средство за комуникация от разстояние, като същият е подписан електронно. Съобразно договора кредитодателя „4финанс“ ЕООД е предоставило в заем на ответника сумата от 1000 лева, като е уговорен лихвен процент от 40,99%, ГПР в размер на 49,70%, срок на договора от 30 дни, като датата на получаване на заемната сума е 05.12.2016г., а датата на връщане на заемната сума е 04.01.2017г. Със сключването на процесния договор ответникът е декларирал, че е получил Общите условия на договора за кредит, съгласява се с тях и ги приема като обвързващи, приложими и представляващи неразделна част от договора за кредит. В Общите условия е посочен редът за сключване на процесния договор – кредитополучателят подава искане за кредит, в съответствие с формуляра, предоставен на началната страница на кредитодателя – www.vivus.bg, при партньор на кредитора или по телефон, като за да завърши регистрацията на профила на кредитополучателя, той трябва да се запознае и приеме Общите условия на договора за кредит на началната страница.

Посочено е, че бланката на Стандартния европейски формуляр за предварителната договорна информация е налична на началната страница на кредитора, като и във всеки един от офисите на партньорите на кредитора и е част от документите, които се предоставят, след като кредитополучателят избере конкретна сума и срок за връщане на кредита. Също така е предвидена възможност при изрична молба на кредитополучателя, кредиторът да предостави бланката на Стандартния европейски формуляр и на хартиен или друг траен носител. След извършване на регистрацията на интернет сайта на кредитодателя, проект на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на началната страница или на хартиен носител, като ако го приеме, трябва да го подпише електронно, като натисне бутон „Подпиши”, като при натискане на въпросния бутон се счита, че е подписана всяка страница на договора за кредит, както и Общите условия, доколкото същите са представени на траен носител, в подсигурен PDF формат и който не позволява да бъдат изменяни. С подписването на договора, кредитополучателят е потвърдил, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитора и се съгласява кредиторът да преведе сумата на кредита по описаната банкова сметка ***.

В Общите условия е посочено също така, че договора за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронната поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната страница или подписал на хартиен носител. В настоящото производство е прието като доказателство и Разписка № 07000513535543 от 05.12.2016г., издадена от „Изи Пей“ АД, видно от която чрез системата за парични преводи на дружеството „Изи Пей“ АД е извършен превод на сумата от 1000 лева от наредителят Вивус на получателя К.Ж.Б., като основание за плащане е посочен номера на договора за заем, а именно – ************* и ЕГН на ответника.

От представените по делото Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г. и

Приложение № 1 към него, се установява, че „4Финанс“ ЕООД е прехвърлило на „Кредитреформ България“ ЕООД дължимите суми по Договор № **********/05.12.2016г., сключен с К.Ж.Б.. Видно от приобщеното в доказателствената съвкупност Потвърждение за прехвърляне на вземания – Приложение № 5 към Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., става ясно, че „4финанс“ ЕООД потвърждава изрично, че вземанията, описани в Приложение № 1 към Договора са прехвърлени на „Кредитреформ България“ ЕООД, както и че цесионерът е упълномощен от цедента за своя сметка и от името на цедента да уведомява длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания срещу тях. Наличието на представителна власт по отношение на ищеца за уведомяване факта на извършената цесия от името на кредитора „4финнас“ ЕООД се установява и от представеното пълномощно, нотариално заверено на дата 23.11.2018г. В тази връзка, с огледа въпросното упълномощаване „Кредитреформ България“ ЕООД е изпратило уведомление за прехвърляне на вземания до К.Ж.Б., но известието за доставяне, с което е изпратено, се е върнало като непотърсено. Препис от уведомлението за прехвърляне на вземания е връчено на ответницата като приложение към исковата молба.