Решение № 1161 от 18.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1161 гр. Варна, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20233100501323 по описа за 2023 година

Производството е образувано по:

1. Въззивна жалба № 19151/13.03.2023г. на Д. С. Д., ЕГН:********** с адрес гр.****,чрез процесуален представител против Решение № 616 от 27.02.2023г., постановено по гр.д. № 6248/2022г. на ВРС,49 св.В ЧАСТТА , с което Е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника против В. Е. Х., ЕГН:********** и Х. Р. Х., ЕГН:********** и двамата с адрес ****, иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, да бъде прието за установено в отношенията между Д. С. Д. и останалите наследници на Г.П.Д., починал на 27.11.1948г., от една страна и ответниците от друга страна, че В. Е. Х. ЕГН ********** и Х. Р. Х. ЕГН ********** не са собственици на 229/599 идеални части от реална част с площ 229 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, кв.Вл.Варненчик", СО „Ментеше", целият с площ 571 кв.м., с номер по предходен план ***, която реална част е очертана със зелен цвят на скицата на л.151 от гр.д. №8271/2006г. на ВРС X състав и по скица № 15- 471795/03.05.2022г. на Служба по ГКК Варна.

В жалбата са изложени аргументи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че от фактическа страна съда правилно е установил релевантните по делото факти, но неправилно е приложил закона , като е приел , че придобивна давност в полза на ответниците е започнала да тече от заповедта на Зам. Кмета от 21.12.2004г. по параграф 4а ал.7 ЗСПЗЗ, която е била прекъсната с предявяване на иска по който е образувано гр.дело № 8271/2006г. по описа на ВРС. Изложени са аргументи, че давност в полза на ответниците не само не е изтекла, а и не е започвала да тече доколкото процедурата по възстановяването на собствеността не е приключила. Претендират отмяна 1 на решението и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен, както и присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещните по жалбата страни, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.Твърди се,че земеделската реституция е приключила. Има влязъл ПНИ за имота, както и заповед по 4к ЗСППЗЗ в тяхна полза , в която имота е индивидуализиран.Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.

2. Въззивна жалба № 19897/15.03.2023г. на В. Е. Х., ЕГН:********** и Х. Р. Х., ЕГН:********** и двамата с адрес ****,чрез процесуален представител против Решение № 616 от 27.02.2023г., постановено по гр.д. № 6248/2022г. на ВРС,49 св.В ЧАСТТА, с което по искане на Д. С. Д., ЕГН:**********, гр.**** с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, Е ОТМЕНЕН нотариален акт №34, том I, рег.№2150, дело №131/31.05.2017г. на нотариус Веселин Петров №205 на нотариалната камера, с №125 том XXXI дело № 6685/2017г. вх.рег.

№ 13571/01.06.2017г. на Служба по вписванията при ВРС, с който е признато право на собственост въз основа на давностно владение на В. Е. Х. ЕГН ********** и Х. Р. Х. ЕГН ********** на 229/599 идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, кв.Вл.Варненчик", СО „Ментеше" №198, с номер по предходен план ***, целият с площ 599 кв.м., при граници: ***; ***;

***; *** и ***.

В жалбата са изложени аргументи,че решението е недопустимо, доколкото отмяната на КНА е последица от съдебно признато право на собственост, т.е. от уважаване на предявения от ищеца иск. В конкретната хипотеза иска на ищеца е отхвърлен , като в мотивите си съда е приел , че именно ответниците са собственици на имота. Претендира са обезсилване на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна.

В съдебно заседание Д. С. Д., чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, претендира същата да бъде уважена.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание В. Е. Х. и Х. Р. Х., чрез процесуалния си представител поддържат депозирания отговор на жалбата на Д. Д., претендира отхвърлянето й и потвърждаване на решението в обжалваната част. Поддържат депозираната от тях жалба, претендират уважаването й и отмяна на решението в обжалваната част. Претендират присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от Д. С. Д. против В. Е. Х. и Х.

Р. Х., иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК и искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК, да бъде прието за установено в отношенията между Д. С. Д. и останалите наследници на Г.П.Д., починал на 27.11.1948г., от една страна, и ответниците, от друга , че В. Е. Х. ЕГН ********** и Х. Р. Х. ЕГН ********** не са собственици на 229/599 идеални части от реална част с площ 229 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, кв.Вл.Варненчик", СО „Ментеше", целият с площ 571 кв.м., с номер по предходен план ***, която реална част е очертана със зелен цвят на скицата на л.151 от гр.д.

№8271/2006г. на ВРС X състав и по скица № 15- 471795/03.05.2022г. на Служба по ГКК Варна.

В исковата молба ищецът излага, че като един от наследниците на Г.П.Д., бивш жител на гр.Варна, починал на 27.11.1948г., притежава права в размер на 1/8 от наследството му и по-конкретно лозе с площ 8.000 дка в местност „Под Ментешето" в земището на с. Владиславово, сега кв."Владислав Варненчик" гр.Варна, Излага , че с 2

Решение №745/11.10.2000г. ПК Варна е признала на наследниците на Г.П.Д. правото на собственост в стари реални граници върху лозе от 8.000 дка в терен по пар.4 от ЗСПЗЗ в местност „Под Ментешето", представляващо имот № 78 по КП/1997г. и по Плана на стари имотни граници на местност „Ментеше". За същото не е налице Заповед на кмета по пар.4к ал.7 ЗСПЗЗ,доколкото решението е постановено след изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/30 юли 1999г.

Твърди, че в очертанията на ПИ 78 по КП/1977г. и по Плана на стари имотни граници на м."Ментеше" попадат няколко различни имоти по ПНИ на същата местност, одобрен със Заповед № РД-1- 7706/432/15.12.2003г. на Областен управител - Варна, включително и реална част с площ 229 кв.м. от новообразуван имот № 198 в кадастрален район 501, целият с площ 599 кв.м.; идентичен с ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, ж.к."Вл.Варненчик", СО „Ментеше".

За територията е бил одобрен ПУП по чл.16 от ЗУТ, като за ПИ 198 е отреден УПИ VII-198 в кв.22 по плана на СО „Ментеше". Урегулираният имот е заснет с идентификатор *** с площ 571 кв.м. и в него се включва реална част с площ 229 кв.м. от ПИ 78 по КП/1997г., правото на собственост върху който е признато на наследниците на Георги Димов с решението на ПК Варна от 11.10.2000г. Върху приложената скица №15471795/03.05.2022г. на Служба по ГКК Варна, тази реална част е очертана със син цвят.

Наследниците на Георги Димов са предприели действия по снабдяването им със заповед на кмета на общината по пар.4к ал.7 ЗСПЗЗ,. с която да им бъде възстановено правото на собственост върху реална част с площ 229 кв.м. от ПИ 198 по ПНИ = ПИ *** по КККР. Видно от приложеното писмо от 12.01.2022г. на Община Варна, комисията по пар.4к ал.12от ЗСПЗЗ е отказала да се произнесе, докато не бъде представено съдебно решение за отмяна на нот. акт 125 том ХХХ1/2017г. , от което произтича и правния им интерес от предявяване на настоящия иск. Производството по издаване на заповедта е прекратено с указания от Община Варна да се представи съдебно решение, с което се отменя нот. акт № 125/2017г., тъй като той е издаден след решението на ВРС по гр.д.

№8271/2006г.

Твърди, че ответниците упражняват фактическа власт върху новообразуван имот №198 по ПНИ, идентичен с ПИ *** по ККР, с площ 599 кв.м.

Излага, че наследниците на Г.П.Д. са предявили отрицателен иск за собственост срещу ответниците и с Решение на ВРС по гр.д.№8271/2006г., влязло в сила на 01.11.2010г., е прието за установено по отношение на наследниците на Георги Димов, включително и ищеца по настоящото дело, че ответниците В. и Х. Х.и не са собственици на реална част с площ 229 кв.м. от ПИ 198, находящ се в гр.Варна, местност „Под Ментешето", при граници на реалната част: имот №36, имот №78, останалата част от имот №198 и път, повдигната в сив цвят на скицата на лист 151 от делото, която, приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението, на основание чл.97 ал.1 от ГПК /отм/. В приложено копие от скицата по делото със зелен цвят е очертан ПИ 198 по ПНИ, а със син цвят е очертана реалната част с площ 229 кв.м. от него, която попада в ПИ 78 по по КП/1997г., описан в решение №745/11.10.2000г. на ПК Варна. Излага , че в мотивите към решението, съдът е приел, че ответниците не са придобили реалната част с площ 229 кв.м. от ПИ 198 по реда на пар.4 ЗСПЗЗ, като и по давност.

Твърди, че въпреки постановеното решение, ответниците са се снабдили с нотариален акт №125 том ХХХ1/2017г. на СВ-Варна, в който е описано, че са собственици на основание давностно владение върху 229 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-30/19.06.2007г., с административен адрес гр.Варна, район „Владислав Варненчик" с.о. „Ментеше", целият с площ 599 кв.м., при граници: ПИ №№ ***, 201, 9522, 1118, 199.

3

Претендира уважаване на искова, отмяна на констативния нотериален акт и присъждане на сторените по делото разноски. и

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който предявените искове се оспорват като недопустими поради липса на правен интерес доколкото реална част от имота не съществува в чл.28. ал.7, изр. 2 от ППЗСПЗЗ не се допуска възстановяване на новообразувани имоти в съсобственост с бивши собственици и ползватели с трансформирани права, каквито са ответниците за 370/599 кв.м. от имота, както и поради това , че реална част от имота не съществува – ПНИ за имота е влязъл в сила от 2003г. и там няма отреден за ищеца имот. Излагат, че те са вписани като собственици на ид.ч. от имота на основание §4а от ЗСПЗЗ и в тяхна полза има издадена Заповед № 1982/21.12.2004г. на кмета по §4к АЛ.7 от ЗСПЗЗ, която също не е отменена. Посочват, че от 01.11.2010г. упражняват фактическа власт върху целия имот, като ищците никога не са владели процесния имот. Излагат, че с нот. акт от 2017 г. са признати за собственици на идеални части от на целия имот, а не на реална част от него, поради което не следва да се отменя същия.Правния интерес от водене на отрицателния установителен иск за ищеца не съществува и поради влязъл в сила на 07.09.2016г. ПУП –ПРЗ от 2016г. , с който площта на процесния имот от 599 кв.м. е редуцирана 571кв.м. на основание чл.16 от ЗУТ и за разликата от 18 кв.м. ид.ч. – собственост на Общината липсва правен интерес. След редуцирането не са налице изискванията на обособяване на самостоятелен имот съгласно чл.200 от ЗУТ, доколкото имота е в селищно образование.

Ако исковете се приемат за допустими същите се оспорват, като неоснователни Твърдят, че от 21.12.2004 г. - от влизане в сила на заповедта на кмета по §4к от ЗСПЗЗ, е започнала да тече придобивна давност в полза на ответниците по отношение на целия имот.

Евентуално прекъсване на давността при предявяване от страна на ищците иск през 2006г., води до нова придобивна давност, считало от влизане на решението в сила - 01.11.2010г., която е изтекла преди завеждане на настоящата искова молба- 17.05.2022г. Твърдят, че никой не е нарушавал тяхното владение през този период. Оспорва се размера на исковата претенция, като се изтъква, че съгласно влязъл в сила ПУР-ПРЗ от 07.09.2016г. площта на процесния имот е редуцирана от 599кв.м., на 571 кв.м.

Претендират отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъде разгледани по същество.

Разпечатката съдържа 38 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/764494e4-6b91-454d-a226-5425bca9cfdb