Решение № 928 от 14.09.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 928

09.09.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

IIа състав

На 12.08.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев

Секретар: Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20203100501506 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 30799/26.05.2020 г., депозирана от ОДМВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, действащ чрез юрк. Б.Й., против Решение № 1258/09.03.2020 г., постановено по гр. д. № 18707 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, ХІІ-ти съдебен състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въззиникът е осъден да заплати на Р. И. С. , ЕГН **********, сумата от 257,17 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от ищеца в дневен с коефицент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 14.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР, както и 63,34 лв. обезщетение за забава върху главницата и разноски.

В жалбата се излага, че ВРС неправилно е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че не е взето предвид, че ищецът е държавен служител – полицейски орган съгласно чл. 142 ал.1, т. 1 от ЗМВР и неговите служебни правоотношения следва да се уреждат единствено от ЗМВР, като КТ и ЗДСл не намират субсидиарно приложение. Сочи, че е налице изрична норма, която 1 урежда заплащането на положения от ищеца нощен труд. Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ, тъй като в чл.187 ал.3 ЗМВР продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Сочи, че не е положен извънреден труд, тъй като не е работено извън установеното в ЗМВР работно време. Твърди се, че не е съобразена действаща правна уредба, предвиждаща по КТ максимум 35 часа нощен труд седмично, докато ЗМВР предвижда 40 такива. Твърди се, че полагането на нощен труд в рамките на установеното работно време не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен труд, а се заплаща като дневен. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на иска.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Р. И. С. , в който излага съображения за неоснователност на жалбата.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

Ищецът твърди, че е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с ответника, на длъжност мл. инспектор в Група „Общинска полиция“, която е на структурно подчинение на ОД на МВР-гр. Варна за периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г. Посочва се, че в този период ищецът е работил, при сумирано изчисляване на работното време, като работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се изчислявало сумирано за тримесечен период. Заявява, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В тази връзка се посочва, че положеният от ищеца нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч. за периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г. бил в размер на 32 часа, които след приравняването им на дневен труд с коефицент 1.143 – възлизали на 42,33 часа. Навеждат се доводи, че преизчисляването на нощен към дневен труд водило до извънреден труд от 42,33 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187, ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника към ищеца за 2 целия период възлизало на 348,78 лв. /след допуснато изменение претенцията за главницата е намалена на 2257,17 лв./ Изложена е подробна справка от ищеца за положения от него нощен труд по тримесечие и преобразуването му в дневен с коефициент 1.143, съответно размера на дължимата сума за положен извънреден труд за всяко тримесечие.

Молбата е за уважаване на исковата претенция за главница и лихви за забава в размер на 63,34 лв. /след допуснато изменение/ за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност на длъжност мл. инспектор в Група „Общинска полиция“ при ОД на МВР-гр. Варна.

Поддържа, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за процесното правоотношение, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази връзка излага, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е единица. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в специалната уредба, предвиждаща, че за всеки отработен час през нощта (между 22.00 ч. и 6.00 ч.) на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.

Поддържа, че положеният от ищеца в процесния период нощен труд е правилно отчетен и полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено, съобразно действащите специални правила, както и че същото е заплатено в пълен размер. В условията на евентуалност – в случай че се приеме за основателен предявения иск, оспорва направените в исковата молба изчисления на положените от ищеца часове нощен труд, доколкото същите не съответстват на представените доказателства.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

3

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

По делото се установява, че за периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г. ищецът е полагал труд в ответното държавно учреждение на длъжност „младши инспектор в Група „Общинска полиция“, която е на структурно подчинение на ОД на МВР-гр. Варна.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена въз основа на предоставени от ответника на вещото лице месечни графици за полагане на труд при сменен режим на работа, както и тримесечни и месечни протоколи за отчитане на положения от ищеца труд, в т.ч. и нощен за процесния период, се установява, че за процесния период ищецът е положил общо 296 часа нощен труд, който е заплатен от ответното учреждение по 0.25 лева на час дружество. Положеният нощен труд в размер на 296 часа, не е бил преизчисляван от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, респ. не е бил заплащан. Съобразно експертизата, нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143, се равнява на 338 часа (закръглени), като разликата в часовете между посочените две величини е 42 часа., положен извънреден труд, за които се дължи допълнително брутно възнаграждение в общ размер на 257,17 лева.

Посочено е от вещото лице, че мораторната лихва за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г. е 63,34 лв.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

4

Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл. 178 ал.1 т.3 ЗМВР.

Ищецът е държавен служител- младши инспектор в Група „Общинска полиция“, която е на структурно подчинение на ОД на МВР-гр. Варна“ при ОД на МВР-гр. Варна, поради което и намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията от 18.07.2017 г., доколкото в този закон не е предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл.

142, ал. 2 ЗМВР).

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд както през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

В чл.187 ал.1 ЗМВР е посочено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал.3 на цитираната разпоредба се предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното работно време до 280 годишно се компенсира със:

1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

В процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.

/в сила от 02.08.2016г./ за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното 5 работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. Само и единствено в нея изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва. В Наредба №8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба ,касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.) В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Възражението, че със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. работодателят е компенсирал положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение, поради което и не следва превръщането на нощните часове в дневни да се отразява на отчитането на извънреден труд, е неоснователно. Това е така, тъй 6 като посочената в чл.9 от наредбата методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.