Решение № 21 от 04.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Ловеч, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Търговско дело № 20214300900070 по описа за 2021 година

Производство по чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховане.

Постъпила е искова молба вх.№3368/19.09.21 г. от Н. С. И., ЕГН: **********, живуща в с. Ч.В., общ. Т, обл. Л, ул. *** чрез своя процесуален представител адв. В. Н. САК, със съдебен адрес: гр. С, ул. *** срещу ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. .,Симеоновско шосе" № 67А, представлявано от М. С. М.-Г., Павел Валериев Димитров, София Н.а Антонова, Валентин Валентинов Илиев с посочена цена на иска 150 000 лева.

Излага, че на 15.08.2021 г. на второкласен път 11-37. км 8, е настъпило ПТП с участието на л. а. „БМВ ХЗ" с per. № СО 5461 СК, управляван от С.Й.М., и л. а. „Ситроен СЗ" с per. № СО 1619 СН, управляван от И.А.М., в резултат на което по непредпазливост била причинена смъртта на последния.

Уточнява обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, при което е починал на място И.М., като във връзка с настъпилото събитие било образувано ДП № 88/15.08.2021 по описа на РУП -Етрополе, пр. пр. № 2536/2021 г. по описа на ОП - София Излага твърдения за огромната загуба в осиротялото семейство на И.М., както и, че ищцата Н. И. е негова майка, като до момента на неговата смърт те са поддържали изключително близки и топли отношения на взаимно разбирателство, обич и поради което към настоящия момент тя все още не може да приеме внезапната загуба на своя син и скръбта й е несравнима и неутешима.

Изтъква, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, какъвто е и настоящия случай, че смъртта на единия от 1 родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, е справедливо да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди и на преживелия родственик. В този смисъл цитира практика на ВКС и Директива 2012/29/EU на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамковото решение (2001/220/ПВР) на Съвета. Счита, че човешкият живот не може да бъде измерен в пари, но на репарация подлежат всички претърпени от увредените лица вреди, включително неимуществените, и обезщетението следва да е съотносимо с болките и страданията, като при определяне на обезщетението следва да се вземе предвид принципът на чл. 52 от ЗЗД, в който е залегнала Справедливостта като субективно правило. Посочва лимитите на отговорността на застрахователите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" и в тази връзка и § 4 от ДР, касаещ чл. 492 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ и минималната застрахователна сума по тази застраховка, която към момента за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.

Заявява, че тя е майка на починалия И.М., поради което попада в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за претърпените –вреди, тъй като му е пряка и непосредствена последица от получените от процесното ПТП увреждания.

Изтъква, че водачът на л. а. „БМВ ХЗ" с per. № СО 5461 СК - С.Й.М., попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица със срок на валидност от 30.09.2020 г. до 30.09.2021 г., издадена от ЗК „Лев Инс" АД.

Твърди, че тя със Заявление вх. № 10075/27.08.2021 г., депозирано до ЗК „Лев Инс" АД е предявила претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение, като представила всички изискуеми и относими писмени доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетение по основание и размер, образувана е щета, по която ответното дружество не се е произнесло окончателно.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Симеоновско шосе" № 67А, представлявано от М. С. М.-Г., Павел Валериев Димитров.

София Н.а Антонова, Валентин Валентинов Илиев, да заплати на Н. С. И., ЕГН: **********, живуща в с. Ч.В., общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул. "Васил Левски" № 119: Сумата в размер на 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя й И.А.М., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на смъртта му -15.08.2021 г. до окончателното й изплащане и направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Посочва банкова сметка, по които да бъдат преведени присъдените суми, включително адвокатско възнаграждение, а именно БАНКА: „Интернешънъл Асет Банк" АД 2

IB AN: BG02 IABG 8098 5000 4253 01 BIC: IABGBGSF с титуляр: Адвокат В. Н., чл. 39 от ЗАдв.

Прилага писмени доказателства и прави доказателствени искания.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67 А, представлявано от Валентин Валентинов Илиев и Владислав Василев Милев Изпълнителни директори, чрез адвокат Д. Т., в който оспорва предявените искове по основание и размер.

Заявява, че по отношение на посоченото МПС в ЗК "ЛЕВ ИНС" АД е сключена полица № BG/22/120002757044 за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, със срок от 30.09.2020 г. до 30.09.2021 г., валидна към датата на ПТП.

Преповтаря исковата претенция и правя възражение за съпричиняване от страна на пострадалия И.А.М., който е управлявал лек автомобил марка "Ситроен", модел "СЗ", с per.

№ СО 1619 СН, без поставен обезопасителен колан по време на произшестието, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от Закона за движението по пътищата.

Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва от 15.08.2021 г., тъй като е погасена по давност по аргумент на чл, 111 б."в" от ЗЗД.

Прави доказателствените искания:

Постъпила е допълнителна искова молба от от Н. С. И. чрез своя процесуален представител адв. В. Н., с която поддържа предявените искове и направените доказателствени искания с исковата молба.

Счита, че предявените искове са основателни, тъй като са налице всички необходими предвидени предпоставки за възникване и ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Предвид изявлението на ЗК „Лев Инс" АД относно наличието и валидността на застрахователен договор за процесния автомобил към датата на настъпване на ПТП, моли съда да отдели тези обстоятелства по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване.

Моли също така да бъдат отделени като безспорни по делото обстоятелствата, че смъртта на И.А.М. е настъпила на 15.08.2021 г. вследствие на процесното ПТП, както и това, че вината за настъпване на последното принадлежи на водача на л. а. „БМВ ХЗ" с per. № СО 5461 СК -С.Й.М., като се позовава на разпоредбите на чл. 413 от НПК и чл. 300 от ГПК.

С оглед на горното оттегля направените с депозираната искова молба доказателствени искания за допускането на САТЕ и СМЕ предвид разпоредбите на чл. 413 от НПК и чл. 300 от ГПК.

Твърди, че процесното ПТП е настъпило по описания в исковата молба механизъм, като счита възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на починалия И.А.М. за изцяло неоснователно.

3

Изтъква, че правната доктрина и последователната и трайна практика на ВКС е категорична, че съпричиняване е налице единствено когато пострадалият поради противоправното си поведение допринесе за настъпване на вредоносния резултат, а И.А.М. с поведението си не е станал причина за настъпване на ПТП. Твърди, че И.А.М. е получил процесните увреждания, довели до неговата смърт, въпреки и независимо от наличието на поставен предпазен колан.

Твърди, че ищцата попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие смъртта на праводателя й И.А.М., като са налице всички предпоставки, посочени в Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС, Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС и в Тълкувателно решение № 1/2016 г.. постановено по т. д. № 1/2016 г., по описа на ОСНГТК на ВКС, тъй като тя е майка на починалия И.М., като до момента на неговата смърт те са поддържали изключително близки и топли отношения на взаимно разбирателство, обич и подкрепа. Твърди, че тя е претърпяла всички неимуществени вреди, описани в исковата молба, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на нейния син и в тази връзка с исковата молба е направено искане да бъдат допуснати до разпит на свидетели при режим на довеждане, с показанията на които ще докаже търпените болки, страдания и изключително близката връзка с починалия приживе.

Моли съда да остави без уважение и направеното възражение за прекомерност на исковата претенция за неимуществени вреди като неоснователно.

Отново цитира лимитите на отговорността на застрахователите по задължителната застраховка „.Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Твърди, че отговорността на застрахователя за лихви е акцесорна и следва главния иск. Тъй като законната лихва в случая е компенсаторна, тя се дължи от датата на деликта и предвид обстоятелството, че делинквентът би я дължал, ако главният иск беше насочен към него, то и застрахователят я дължи per argumentum чл. 429. ал. 2, т. 2. вр. ал. 3. вр. чл. 432, ал.

2, изр. първо от КЗ.

Изтъква, че застрахователят дължи на пострадалия застрахователно обезщетение, което включва главница за имуществени вреди, главница за неимуществени вреди, законна лихва, пропуснати ползи и др, като в случай че застрахователят не се произнесе в срок, той дължи и законна лихва върху застрахователното обезщетение, в което се включва и законната лихва, дължима от делинквента от датата на деликта.

Счита направеното възражение за изтекла погасителна давност на предявената претенция за присъждане на законна лихва, считано от 15.08.2021 г., за изцяло неоснователно, тъй като настоящото съдебно производство е образувано по повод искова молба, депозирана в съда с вх. № 3368/10.09.2021 г., тоест преди изтичането на законоустановения три годишен давностен срок по смисъла на чл. 111, б. „В" от ЗЗД. В тази връзка на основание чл. 115, б. „ж" от ЗЗД давностният срок не тече докато трае именно съдебният процес относно вземането.

4

Заявява, че ще се ползва от всички представени писмени доказателства, включително, както и от всички направени доказателствени искания, като оттегля исканията за допускането на САТЕ и СМЕ поради наличието на влязла в сила присъда на наказателния съд, носеща последиците по чл. 413 от НПК и чл. 300 от ГПК, а предвид изявлението на ответното дружество оттегля и искането си по чл. 190 от ГПК.

Възразява срещу искането за допускане на КСМАТЕ с поставените въпроси от ответното дружество, тъй като счита същите за безпредметни, предвид наличието на влязла в сила присъда на наказателния съд, която носи последиците на чл. 300 от ГПК, а от друга страна поставените въпроси са некоректно зададени и презюмират вина, от страна на праводателят й, каквато не е налице в настоящия случай, като счита, че доказателственото искане на ЗК „Лев Инс" АД за допускане на КСМАТЕ не отговаря на изискванията на чл.

156, ал. 4 от ГПК

Възразява срещу искането за служебно изискване и приобщаване на всички материали по воденото НОХД № 259/2022 г. по описа на ОС София, тъй като всички релевантни и допустими писмени доказателства вече са представени по настоящото производство.

В случай че ЗК ,Лев Инс" АД представи пълномощно и договор за правна защита и съдействие, както и Списък на разноските по чл. 80 от ГПК, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение; моли да й се присъдят направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение; Не възразява производството по делото да се гледа в първото о.с.з/в негово отсъствие.