Решение № 366 от 13.12.2018, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 366

В ИМЕТО НА

НАРОДА гр. ПЛОВДИВ 13.12.2018 г .

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 09. 11. 2018 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА ЧОЛАКОВА с участието на секретаря К. Митева, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ, т. дело № 528 описа на ПАС за 2018 г., установи следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е започнало по изходяща от „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. С., ул. „Г.И.” № ** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 127/ 2017 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение № 125 от 08.05.2018 г., с което е отхвърлен предявеният от „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. С., ул. „Г.И.” № ** против „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. П.б., ул. „И.в.” № * и „Е.А.Д.“ ЕАД,

*** иск за установяване несъществуването на вземане на „Е.А.Д.“ ЕАД към „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/ за неустойка в размер на 1 799 363,60 лв. по предварителен договор от **********г. предявено и прието по т. 10 в обявения на 13.07.2016г. списък в ТР при АВ, а

„К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. С., ул. „Г.И.” № ** е осъдена да заплати от масата на несъстоятелността на „Е.А.Д.“ ЕАД, ***, направените по делото разноски в общ размер на 347 лв., а по сметка на Старозагорския окръжен съд 17 993, 64 лв. държавна такса.

В жалбата е направено подробно изложение за незаконосъобразност и неправилност на решението, поискана отмяната му и уважаване на иска.

Въззиваемите страни намират жалбата за неоснователна.

Синдикът на „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/ изразява същото становище.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 15.05.2017 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/ искова молба.

В обстоятелствената част на същата става реч, че Банката е кредитор в производството по несъстоятелност на „Ф.“ ЕООД и на това основание с оглед разпоредбата на чл. 649, ал.1 от ТЗ имала право да предяви иск за недействителността на прието от синдика на „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/ с обявения в ТР на 13.07.2016 г. списък на приети вземания под № 10 такова на „Е.А.Д.“ ЕАД, *** в размер на 1 799 363,60 лв., представляващо неустойка по предварителен договор от **********г.

Във връзка с изложеното е споменато, че с молба вх. № 12 535 от 01.10.2015 г. „Е.А.Д.“ ЕАД е посочило, че вземането му към несъстоятелния длъжник произтичало от сключен с него предварителен договор за продажба на недвижим имот, по който „Ф.“ ЕООД е продавач. Договорената продажна цена по същия била 4 600 000 евро. В него основно условие за сключване на окончателен договор било изискването имотът да е чист от тежести и описаните в същия договорни ипотеки да бъдат заличени. По тази причина дружеството продавач се задължило до 15.10.2014 г. да предприеме необходимите действия за заличаване на същите. Уговорили се, че то следвало да предостави на купувача „Е.А.Д.“ ЕАД до 30.11.2014 г. всички необходими за изповядване на сделката по нотариален ред документи вкл. и оригинално удостоверение за липса на тежести. Споменава се, че страните се договорили, че при забава от страна на продавача да предостави тези документи повече от 15 дни била предвидена възможност купувачът да развали договора на основание чл. 87 от ЗЗД и с оглед на това да претендира неустойка в размер на 20 % от продажната цена т.е. сумата от 920 000 евро.

По повод на така изложената фактическа обстановка в молбата от 01.10.2015 г. било посочено, че „Ф.“ ЕООД не изпълнило споменатите ангажименти и на 01.12.2014 г. „Е.А.Д.“ ЕАД изпратило нотариална покана да му предостави в 10 дневен срок от получаване на същата оригинално удостоверение за липса на тежести върху имота. Със същата било отправено и едностранно изявление за развяване на договора считано от 17.12.2014 г. ако в дадения 10 дневен срок не се представят доказателства за липса на тежести. Сочи се, че поканата била получена на 05.12.2014 г. и дадения срок задължението на продавача не било изпълнено. На това основание според „Е.А.Д.“ ЕАД предварителният договор бил развален от 16.12.2014 г. и в патримониума му възникнало вземане за неустойка в размер на 920

000 евро.

По повод на така приетото вземане от страна на ищеца е посочено, че предварителния договор не бил търговска сделка по отношение на продавача при условие, че дейността му по занятие не включвала продажба на имоти.

Излагат се доводи за съмнителност на сделката поради липса на капаро, с което същата се отличавала от обичайните сделки от този тип. В тази връзка е направен и извод за безвъзмездност на същата.

Изложени са и твърдения, че всички представени с молбата от 01.10.2015 г. документи за установяване на вземането били частни.

Направено е и заключение, че приетото вземане е такова за неустойка, за чието установяване по основание и размер е нужно провеждане на исково производство, в което да се разгледат възражения за действителността на договора, за давност, за противоречие на уговорката за неустойка с добрите нрави и т.н.

В тази връзка е посочено и че вземането в изготвения от синдика списък на приетите вземания не било конкретизирано относно момент на възникване и период на начисляване на неустойката. Споменава се, че то било прието без от страна на дружеството претендиращо съществуването му да са представени доказателства за платена цена по сделката. В тази връзка е направено и твърдение, че синдикът не притежавал правомощия да приема вземания, по които липсвали доказателства за извършена насрещна престация, а такива за унищожение на договори от този тип.

На база така изложеното е отправено искане до съда да се признае за НЕДЕЙСТВИТЕЛНО приетото от синдика със списъка обявен в ТР на 13.07.2016 г. под № 10 вземане на „Е.А.Д.“

ЕАД за неустойка в размер на 920 000 лв. дължима по предварителен договор от **********г.

По повод на тази искова молба Сз ОС е приел, че не са посочени ответници и адресите им, че няма цена на иска, а и че има противоречия между обстоятелствена част и петитум. По тази причина с разпореждане от 23.05.2017 г. тя е била оставена без движение за отстраняване на тези нередовности.

С молба от

09.06.2017 г. те са били отстранени.

В нея изрично е посочено, че исковата претенция е насочена против „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********* и „Е.А.Д.“ ЕАД, ***. Споменато е също, че цената на иска е стойността на приетото от синдика вземане. Уточнено е, че предявеният иск е установителен по чл. 694 от ТЗ, като се твърди, че приетото вземане на „Е.А.Д.“ ЕАД несъществува и не може да бъде предмет на принудително събиране в производството по несъстоятелност по изложените в първоначалната искова молба причини. Съответно е направено и преповтаряне на някои от тях.

Така отново е споменато, че вземането не съществува поради това, че предварителния договор не е търговска сделка и няма достоверна дата. Посочено е също, че дори той да е действителен то не било ясно как е начислена неустойката и не е отговорено на въпроса дали не е прекомерна.

Изложени са и факти обуславящи наличието на интерес от предявяване на иск по чл. 694 от ТЗ.

Посочено, че списъкът е обявен на 13.07.2016 г. в ТР, в предвидения в ТЗ срок е подадено възражение срещу приетото вземане на „Е.А.Д.“ ЕАД , а с определение от 28.04.2017 г. то е оставено без уважение.

С оглед на това уточнение е заявено, че искането към съда е да се признае за несъществуващо вземането на „Е.А.Д.“ ЕАД.

Съдът е приел, че с това уточнение нередовностите на исковата молба се отстраняват, на основание чл. 694, ал.4 от ТЗ е конституирал като участник в производството, синдикът на несъстоятелното дружество и е разпоредил препис от исковата молба и уточнението към нея да се връчат на синдика и другите двама ответници за отговори в двуседмичен срок.

Такива са постъпили в срок.

В отговора на синдика не се оспорва факта, че съдът е сезиран с иск по чл. 694 от ТЗ. В тази връзка се сочи, че спорът предмет на тази искова претенция следва по принцип да се разреши между кредиторите и самия длъжник, но с оглед вмененото му от закона задължение дава становище по същия.

В него е посочено, че „Е.А.Д.“ ЕАД на основание чл. 629, ал. 4 от ТЗ се е присъединил като кредитор в производството по молба с основание чл. 625 от ТЗ. По тази причина по въпроса за съществуване на предявеното от него вземане са събирани доказателства в рамките на процеса по откриване на производството по несъстоятелност на „Ф. ЕООД, а и има положително произнасяне в Решение № 152 от 12.05.2016 г. по т. дело № 269/2015г. на Ст ОС.

Изложено е становище за неоснователност на доводите на ищеца, че предварителният договор за покупко-продажба не е търговска сделка. В подкрепа на това е споменато, че и двете страни по същия са търговски дружества по смисъла на ТЗ, а в предмета на дейност на „Е.А.Д." ЕАД се включва и дейността по покупко-продажба на имоти с цел продажба. По тази причина според синдика на основание чл.286 и чл.287 от ТЗ предварителният договор е търговска сделка по смисъла на ТЗ.

Изразено е и мнение, че тази сделка не е безвъзмездна. Това твърдение се извежда от становището , че естеството на търговските сделки изключвало техният безвъзмезден характер. Наред с това е споменато, че от съдържанието на договора било видно, че има размяна на насрещни престации и разместване на имуществени облаги. В тази връзка е посочено, че липсата на платено капаро не променя възмездния характер на сделката.

Споменато е също, че договорената в предварителния договор неустойка се равнява на 20 % от продажната цена и е лесно определяема. Наред с това с оглед правопораждащите същата факти е споменато, че няма как да бъде определен срок, в който тя да се дължи. На тази база е изразено становище за неоснователност на доводите за противоречие на същата с добрите нрави.

По отношение доводите за липса на достоверна дата е споменато, че в исковата молба и уточнението към нея не било посочено, за кои документи се отнася това твърдение и по тази причина не е взето конкретно становище по този въпрос.

На база изложеното синдикът е изразил мнение за неоснователност на иска.

В отговора на исковата молба ответникът “Е.А.Д.” ЕАД на първо место споменава, че предявеният с първоначалната искова молба иск бил такъв по чл.649, ал.1, във вр. с чл.647 и сл. от ТЗ. На тази база е направено заключение, че с подадената по повод разпореждане №1101/23.05.2017г. молба-уточнение били наведени нови обстоятелства и нов петитум, което било недопустимо. В тази връзка е споменато, че чл.214, ал.1 от ГПК не предвижда възможност да се премине от конститутивен към установителен. Направено заключение, че с молбата-уточнение от 08.06.2017 г. е предявен нов иск, това съотнесено с факта, че определението на съда за одобряване на сипсъка с приети взмания било публикувано по партидата на „Ф.“ ЕООД /н./ в ТР на 28.04.2017г правело искът на КТБ предявен извън срока по чл.

694, ал. 6 от ТЗ.

На тази база е отправено искане за оставянето му без разглеждане и прекратяване на делото.

Изложени са и съображения по същество на спора.

В тях на първо место се споменава, че „Е.А.Д.“ ЕАД е присъединен кредитор в производството по несъстоятелност по смисъла на чл.629, ал.4 от ТЗ, т.е. въпросът за това е ли не е налице изискуемо парично вземане към „Ф.“ ЕООД по търговска сделка / предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между „Е.А.Д.“ ЕАД - купувач и „Ф.“ ЕООД – продавач/ е разгледан в решенето по чл. 630 от ТЗ.

Сочи се и че с този договор, „Ф.“ ЕООД се е задължило да прехвърли собствеността върху свой собствен недвижим имот на „Е.А.Д.“ ЕАД, срещу цена от 4 600 000 евро. Редът и начинът за заплащане на същата били уговорени в чл.4 от сделката, като 40% от продажната цена следвало да се плати в тридневен срок от момента, в който продавача представи удостоверение за липса на тежести върху имота. Остатъкът от 60% бил платим в деня на нотариалното изповядване на сделката.

Според „Е.А.Д.“

ЕАД основно условие за прехвърляне на собствеността върху недвижимият имот била липсата на всякакви тежести и заличаване на договорните ипотеки учредени върху него. С оглед на това, „Ф.“ ЕООД се е задължил в срок до 15.10.2014г. да предприеме всички необходими фактически и правни действия за заличаване на учредените върху имота договорни ипотеки. Съгласно чл.12, т .2, 3 и 4 от договора до 30.11.2014 г. дружеството продавач следвало да представи на „Е.А.Д.“

Разпечатката съдържа 52 от 165 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76439671-9110-4b11-8bb2-286808e4cba7