Решение № 1015 от 28.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1015 гр. Б., 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100500568 по описа за 2024 година

С Решение № 152/12.01.2024г., постановено по гр. дело № 8298/2022г. по описа на Районен съд - Бургас е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата П. К. П. за пътувания до навършване на пълнолетие на В. П. П. до страни извън територията на Р. Б., а именно държавите - членки на Е. с., А., Ш., И., Н., Л., Ч. г., Б. и Х., А, Т., С. М., С., С**, К., К., Я., А., Б., М., А., ОАЕ, И., като пътува придружавана от своята майка С. Я. А., ЕГН **********, без ограничение на броя пътувания, но за не повече от 15 дни за всяко пътуване, както и за издаване на необходимите за това документи по реда на ЗБЛД, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК.

С горецитираното решение, съдът е отхвърлил искането в частта, с която се иска да бъде дадено заместващо съгласие, въз основа на което детето В. П. П. да пътува до Р. Ф. и Е., на основание чл. 127а, ал. 2 от СК.

С цитираното решение, съдът е допуснал, на основание чл. 127а, ал.

4 от СК, предварително изпълнение на решението.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от П.

1

К. П., с която се претендира решението да бъде изменено в смисъл, че следва да бъде предоставено разрешение за напускане на страната по отношение на детето, но само за държави, които са ратифицирали Хагската конвенция от 1980г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца – по начин, че да е налице възможност за контрол на действията на родителя, комуто са предоставени родителските права чрез юридически защитени механизми за въздействие при изпълнение на съдебните си решения.

Претендира се атакуваното решение да бъде отменено и по отношение на сроковете и времето за пътуване на детето в чужбина, които не трябва да са в колизия с времето на бащата за личните му контакти.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения за неправилност и необоснованост.

Жалбоподателят твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като към него не е отправено искане за даване на съгласие, малолетното дете да пътува в чужбина. Навежда доводи, че постановения съдебен акт не бил съобразен с определения режим на лични контакти на бащата с детето.

Отбелязва се, че въззивникът инициирал образуването на наказателно дело от частен характер, поради неизпълнение на съдебно решение от страна на въззиваемата, като на последната било наложено наказание по реда на чл.78А от НК. Подчертава се, че с поведението си, майката осъществявала действия по реализиране на родителско отчуждение, което обстоятелство, съдът не е обсъдил при формиране на крайните си изводи за даване разрешение детето да напуска страната. С жалбата се навеждат доводи, че районният съд е постановил атакувания съдебен акт в противоречие със задължителната практика на ВКС. Посочва се, че при даване разрешение за пътуване, изначално е следвало да се изключи възможността детето да бъде отведено в място на размирици или в място, където не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия. Заявява се, че в първоинстанционното производство не са се събрали доказателства относно ратифицирането на Хагската конвенция от 1980г. от всички изброени в диспозитива на решението държави, както и тези, с които България не е сключила договор за правна помощ. Отправя се искане по делото да бъде приложено като доказателство НЧХД № 518/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.

В съдебно заседание въззивникът лично и чрез своя процесуален 2 представител поддържа въззивната жалба, като изразява своето изрично становище, че не е против детето да пътува, но счита, че кръгът от държави следва да бъде ограничен до тези държави, в които Р. Б. може да има контрол върху собствените си съдебни решения, както и да бъдат ограничени пътуванията на детето в чужбина в дните и в периодите, в които ответната страна има право на личен контакт по силата на постановеното съдебно решение.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от В. П. П. – **** действаща чрез своята майка и законен представител С. Я. А. чрез адв. Н. Божилова - Арабова, с който същата се оспорва изцяло. Излагат се аргументи във връзка с твърденията на въззивника, че с поведението си не е дал основание за завеждане на делото.

Сочи се, че образуваното наказателно дело срещу въззиваемата се явява ирелевантно към настоящото производство. С писмения отговор се посочва, че съдът е дал разрешение, заместващо съгласието на бащата за пътувания на малолетното дете за не повече от 15 дни, което не нарушава реализирането на определения режим на лични контакти, както и че в диспозитива на решението подробно се изброявали държавите, до които се допуска пътуване.

Подчертава се, че при постановяване на решението, съдът е анализирал индекса на риска във всяка държава, като при определяне продължителността на пътуванията е съобразил и учебните занятия на детето. В писмения отговор се излага становище относно искането на въззивника, разрешението за пътуване да бъде само за държави, ратифицирали Хагската конвенция от 1980г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца.

Оспорва се изложеното във въззивната жалба, че с поведението си, майката осъществявала действия по реализиране на родителско отчуждение. Развиват се подробни съображения досежно ,,синдрома на родителско отчуждение“, като се цитират абзаци от различни източници в тази област.

Претендира се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира се да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Изрично в съдебно заседание се посочва, че първоинстанционното решение вече се 3 изпълнява, тъй като детето вече е пътувало извън страната по повод на състезание и не е бил нарушен по никакъв начин режима на лични контакти с бащата. Изразява се и становище, че не е възможно детето да пътува само в дните, в които няма определен режим на лични контакти с нейния баща.

Окръжен съд – Бургас като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от С. Я. А. в качеството си на майка и законен представител на своето малолетно дете – В. П. П. против П. К. П., с който се претендира да бъде постановено решение, по силата на което да се замести съгласието на ответника П. К. П. детето да пътува извън пределите на Р. Б., придружавано от своята майка С. Я. А. неограничен брой пъти до навършване на пълнолетие, както и иск, с който се претендира да бъде заместено съгласието на бащата да се издаде паспорт на детето. В исковата молба се посочва, че с развитието на обществото необходимостта от пътуването на детето става ежедневие, а не необходимост. Посочва се, че детето участва в международни състезания и следва да й бъде дадена възможност да води детето си на тези състезания, както и на екскурзии и почивки с цел разходка и отдих, които биха се отразили изключително благоприятно на детето.

Ответната страна по предявения иск – П. К. П. депозира писмен отговор на предявения иск, като изразява становище, че е дал своето съгласие детето да пътува извън страната за периода от 2017г. до 2018г. а след този период такова съгласие не му е искано от страна на майката на В.. Посочва.

Посочва, че комуникацията му с майката на детето е много трудна, като той контактува единствено с нейния съпруг и единствено чрез платформата Вайбър.

В писмения отговор се посочва, че е недопустимо да се даде съгласие детето да напуска страната в посочения в исковата молба списък от държави и то в дълъг период от време – до навършване пълнолетие на детето, тъй като Българската държава не би могла да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване на лични контакти на родителите и децата.

Посочва се, че дълги години не се спазва определения му от страна на съда режим на лични контакти.

4

За да уважи предявената претенция, първоинстанционният съд е приел, че пътуванията извън страната за детето, придружено от неговата майка е в неин интерес и това би осигурило реализиране на правото на свободното й придвижване и би задоволило нейните потребности от обогатяване на общата култура, вкл. с познания за традициите и бита на други народи, което в крайна сметка би се отразило благоприятно на цялостното й развитие и оформяне като личност.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

По отношенията на възраженията за неправилност на първоинстанционното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, БОС намира следното:

По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че С. Я. А. и П. К. П. са родители на детето В. П. П., родена на ****г. – понастоящем на ** години. По делото не се спори и относно обстоятелството, че по силата на Решение № 28 от 06.01.2017г., постановено по гр. дело № 5088/2016г. по описа на Районен съд – Бургас, потвърдено с Решение № ІІІ-89 от 20.10.2017г., постановено по въззивно гр. дело № 280/2017г. по описа на Окръжен съд – Бургас (влязло в законна сила на 01.12.2017г.) упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В. П. П. е предоставено на майката – С. Я. А., като на бащата – П. К. П. е определен подробен режим на лични отношения.

По делото не се спори и относно обстоятелството, че детето със своята майка живее в гр. Б., а бащата на детето живее в гр. Е..

От събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството, че детето В. П. посещава уроци по ** в Спортен клуб „Черен дракон“ и в тази връзка участва в състезания, които се провеждат включително и извън пределите на страната, а това от своя страна е безспорно, че предполага напускане на страната, но само след изразено 5 изрично съгласие за това и на двамата й родители.

Пред първоинстанционния съд по делото са представени копия от Пълномощно от П. К. П., от което е видно, че същият упълномощава трето лице – С. К. К. да го представлява пред органите на МВР с право от негово име да подаде искане за издаване на международен паспорт на неговата дъщеря – В. П. П., както и да получи паспорта. Пълномощното е писмено с нотариална заверка на подписа на П. К. П. от дата – 21.08.2017г. от Нотариус с район на действие – Районен съд – Елхово.

По делото е представено и копие от изразено Съгласие от страна на П. К. П., от което е видно, че същият е декларирал съгласието си дъщеря му – В. П. П. да пътува и пребивава в чужбина (без ограничение на държавите), придружена от своята майка С. Я. А. за времето до края на 2018г. Съгласието е изразено писмено, като подписът на П. К. П. е заверен по нотариален ред на дата – 21.08.2017г. от Нотариус с район на действие – Районен съд – Елхово.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция е изслушано детето В. П., която споделя, че тренира бойно изкуство – ** и печели златни медали в състезанията, в които участва. Посочва, че желае да пътува извън страната, но не винаги получава разрешение от своя баща и в тези случаи нейната майка и съпругът на майка й – С. пътуват самостоятелно.

На основание чл. 127а, ал. 1 от ГПК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Предвид липсата на конкретна нормативна регламентация, съдебната практика в Тълкувателно решение № 1/2016г. от 3.07.2017г., постановено по тълкувателно дело № 1/2016г. на ОСГК на ВКС, т. 1 изяснява въпроса при какви ограничения, с оглед интересите на детето, съдът следва да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването му в чужбина без съгласието на другия родител, като изрично е прието, че това може да стане само за пътувания за определен период от време и/ или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем.