Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 356 от 20.06.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 724/2024
Вид
Решение № 356
Подписан
20.06.2025
Състав
Даниела Дончева, Капка Павлова, Величка Борилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20241001000724 по описа за 2024 година

Производството по делото е по чл. 258 и сл. ГПК и чл.294, ал.1 от ГПК и е образувано след като с решение № 50027 от 07.07.2023г., постановено по т.д.№ 1979/2021г. на ВКС е отменено решение №310/25.05.2021г. от 23.04.2020г. по в.т.д. 2227/2020г. на САС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Предвид нормата на чл.294 ГПК съдът, на който е изпратено делото след постановена отмяна от ВКС, го разглежда от етапа, на който е извършено процесуалното действие, послужило за отмяна, като указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който делото е върнато.

В конкретния случай с отменителното решение на ВКС е прието, че подадената искова молба е нередовна такава и на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните от касационната инстанция противоречия между обстоятелствена част на същата и заявения петитум.

Поради това, с определение №599/20.09.2024г. на ищцовото дружество са дадени указания да уточни дали твърди, че е действителен притежател на процесната марка, поради фактическото реално използване на сходен знак при търговската си дейност към момента на подаване на заявката или твърди, че е извършвал търговската си дейност под по-ранни международни регистрации на марки.

С молба вх.№27829 от 30.10.2024г. ищецът изрично е посочил, че е действителен 1 притежател на марка с рег.№ 51245

(комбинирана), заявена на 27.06.2003г. под вх. № 65510 и регистрирана на 20.04.2005г. от ответника „Резон“ ООД за услуги в класове 35, 39 и 42 от Ницската класификация по смисъла на чл.12, ал.5 от сега действащия ЗМГО и чл.26, ал.1, т.4 от ЗМГО /отм./ . Mobile.deGmbH използвало този незащитен от него на територията на Република България знак в търговската си дейност, основно изразяваща се в предлагане на идентични със заявените от марката класове 35, 39 и 42 от Ницската класификация услуги, включително към момента на подаване на заявлението за регистрация на процесната марка.

Изрично се заявява, че мобиле.де ГмбХ (mobile.de GmbH) не твърди, че е извършвал търговската си дейност под по-ранни международни регистрации на сходни марки като дружеството не разполагало с по-ранни регистрации, които да са противопоставими на ответника.

Излага доводи, че твърденията за осъществяване на търговска дейност под регистрирана по-ранна сходна марка, за която се търси защита не са в противоречие с факта, че ищецът е притежател на по-ранни марки, тъй като те не са регистрирани на територията на България. Наличието на по-ранни регистрирани марки на територията на Германия, както и на регистрирана международна марка не било основание за липса на правен интерес от търсената защита поради факта, че регистрираните по-ранни марки,на които е титуляр мобиле.де ГмбХ (mobile.de GmbH) не били идентични с нерегистрираната търговска марка, за която се търси защита по реда на чл.26, ал.3, т.3 от ЗМГО, а и към момента на регистрацията на марката на ответника ищецът е имал регистрирана една търговска мрака комбинирана, но за стоки и услуги в други класове по МКСУ. Посочва също,че правният му интерес произтича от това, че след успешното провеждане на иска ще може да постигне заличаване на марка с рег.№51245 .

Така направените уточнения са допуснати с определение №79/07.02.2025г.

При настоящото разглеждане на делото апелативният съд съобрази следното:

С решение № 260223 от 28.03.22 г., постановено по т.дело № 793/2019 г. Софийски градски съд, ТО, VІ – 6 състав е отхвърлен искът с правно основание чл. 26 ал. 3 т. 4 от ЗМГО /отм./, предявен от мобиле.де ГмбХ (mobile.de GmbH), търговско дружество, учредено в съответствие със законите на Германия под № HBR 1851ТР на Районен съд – Потсдам, срещу „Резон“ ООД, ЕИК 121184622 за установяване на обстоятелството, че при регистрацията пред Патентното ведомство на Република България на своята марка рег.№ 51245

(комбинирана), заявена на 27.06.2003 г. под вх.№ 6551 и регистрирана на 20.04. 2005 г. / за услуги в класове 35, 39 и 42 от Ницската класификация, ответникът е бил недобросъвестен.

Присъдени са разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в 2 производството мобиле.де ГмбХ (mobile.de GmbH), с която се моли обжалваното решение да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да уважи предявения иск.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения и е постановил решение, което противоречи на приложимото материално право.

Въззивникът счита за необоснован извода на съда, че ищцовото дружество не е извършвало дейност на територията на България под името „mobile“ , поради което на ответника не е било известно обстоятелството, че ищецът се явява притежател на марката.

Прави се довод за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните норми, тъй като при направения анализ не са били взети предвид всички направени от ищеца твърдения и възражения. Съдът се опирал само на избрани моменти от две от назначените по делото съдебни експертизи без да коментира възраженията на ищеца против тези заключения и без да взема предвид някои обосновани заключения на тройната съдебно-маркова експертиза.

Страната счита, че в приетите съдебно- технически експертизи са налице редица неточности, а заключението на съдебно-маркетинговата експертиза не следвало да бъде кредитирано в голямата си част, тъй като не служело за изясняване на обстоятелствата по делото и по-голямата си част не касаело релевантния период.

Във връзка с оплакванията за нарушение на материалния закон са развити подробни доводи в подкрепа на твърдението на страната, че се явява действителен притежател на марката по смисъла на ЗМГО /отменен/. Поддържа, че дружеството е използвало марката в своята дейност в същия й вид, както и във вид, който не се различава съществено, като незащитен от него знак, в търговската си дейност по отношение на стоки и услуги идентични или сходни с тези, за които е регистрирана марката на ответника с рег.№ 51245.

Жалбоподателят използвал процесната нерегистрирана търговска марка в търговската си дейност на територията на Република България още от 1997 година чрез сайта си www.mobile.de посредством който продавачите на автомобили можели да публикуват обяви за продажби на МПС, а купувачите да търсят сред офертите по избрани от тях критерии.

Освен тези услуги, сайтът и мобилното му приложение предоставяли на потребителите информация под формата на бюлетини и други съобщения. Фактът, че той е познат на широката общественост бил общоизвестен и поради това не подлежал на доказване.

Използването на сайта от български автодилъри било доказано по несъмнен начин в процеса, а изводът, че представената по делото декларация от „Софавто“ ООД представлява писмено свидетелско показание и поради това на основание чл. 164 от ГПК се явява недопустимо доказателствено средство и не следва да бъде кредитирана бил в противоречие с процесуалните правила.

Жалбоподателят счита, че изводът, че не е осъществявал дейност на територията на страната противоречи и на естеството на дейността му, доколкото чрез използването на интернет сайта дружеството никога не влизало в директен контакт с крайните потребители, отношенията му със същите винаги били опосредени от български автодилъри. Поради това не можело да бъдат представени доказателства за отношения с тези потребители, а от друга 3 страна по делото имало и други доказателства, освен цитираната декларация, които съдът не изследвал. Счита, че установените от приетата съдебно- икономическа експертиза посещения на страниците на съответните автодилъри, които препращат съм собствени му сайт, следва да се считат за сигурен индикатор за популярността и достъпността на услугите, предлагани от неговия уебсайт. Поддържа, че уебсайтът на дружеството е бил винаги достъпен от територията на България, като наличието или липсата на меню не български език било напълно ирелевантно за неговата достъпност и възможност за използване, тъй като българският език не е сред най - популярните в Европа, респективно същият е станал общностен език едва през 2007г. Сочи, че услугите на неговият сайт са били достъпни за българският потребител още през 1997 година, а ответникът е навлязъл на същия пазар едва през месец юли 2001г. чрез сайта си www.avto.bg. Съдът основал изводите си на данни като пазарно сравнение на посещаемостта на двата уебсайта, данни за трафика, за популярността им в социалните мрежи, пазарните позиции на ответника и липсата на пазарно присъствие на ищеца без да вземе предвид възраженията на ищеца, че те са несъотносими в частите, в които разглеждат обстоятелства, настъпили след релевантните за делото периоди.

Изтъква,че погрешно изводите на съда са обосновани с изводите на вещото лице В. в изготвените от нея маркетингови експертизи, тъй като голяма част от изводите в тях касаят времеви период, който е извън релевантния за настоящия спор.

В жалбата се излагат твърдения, че за периода преди заявяването на марката на ответника в България не е съществувал конкурентен пазар на услуги, свързани с интернет портал за предлагане на нови и употребявани автомобили и че и най – незначителното присъствие на пазара е довело до категоричното асоцииране на марката „mobile“ именно с услугите, предлагани на българския пазар преди и към датата на заявяването на марката от ответника.

Жалбоподателят посочва, че за да бъде уважен иск с правно основание чл.26, ал.3, т.4 от ЗМГО е необходимо да бъде установено, че от обективна страна е налице идентичност или сходство по смисъла на същия текст, а от субективна заявителят да е знаел, че друго лице използва идентична марка или знак за означаване на предлагани от него стоки и услуги, чрез които се е наложило на пазара, но съзнателно да е заявил регистрация на сходна или идентична марка, нарушавайки по този начин честната търговска практика с цел извличане на лична изгода.

Първоинстанционният съд не изследвал тези две страни на фактическия състав, а директно приел, че след като ищецът не успял да докаже осъществяване на търговска дейност под процесната мрака на територията на страната, то липсва и недобросъвестност на ответника при нейното заявяване. Това представлявало сериозно процесуално нарушение, което довело да постановяване на неправилно съдебно решение.

Направен е подробен анализи на събраните в хода на процеса доказателства и са изложени аргументи защо ищецът счита, че от тях се установява знание на ответника за предшестващото използване на процесната марка от страна на mobile.de, включително за нейното използване на територията на Република България, както и намерението му да 4 увреди ищеца.

Изтъква, че съдът въобще не е разгледал объркващото сходство между незащитения знак, който ищецът е използвал в търговската си дейност, и атакуваната регистрирана марка като разликите в цветовото оформяне /което при ищеца се изразява в лента с червен цвятбел.моя/ и допълнителния елемент de не били достатъчни, за да се преодолеят очевидните прилики между двата знака.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемото дружество „Резон“ ООД е подало отговор на въззивната жалба. В същия на първо място отново се прави заявеното още с отговора на исковата молба възражение за недопустимост на иска с аргумента, че за ищеца липсва правен интерес от неговото предявяване. Изтъква, че ищецът има регистрирана търговска марка по реда на Мадридската спогодба за регистрация на марките от 05.02.2016г. за същите класове услуги и поради това на основание чл. 69 ал. 2 от ЗМГО /отменен/ същата имала действие, напълно идентично с хипотезата, в която би била е регистрирана в България. В този случай ищецът следвало да защити правата си по реда на чл. 38б от ЗМГО /отменен/, а не на заявеното основание.