Определение № 1149 от 21.10.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1149 гр. Бургас, 21.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Г.а

МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20242100601369 по описа за 2024 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 341 и сл. от НПК.

Образувано е по повод частен протест на прокурор от РП-Бургас, ТО-Несебър срещу Определение № 251/09.09.2024 г., по НОХД № 809/2023 г. на РС-Несебър, с което на основание чл. 249, ал. 4, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 и ал. 5, т. 1 НПК в разпоредително заседание районният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора, поради допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила.

С протеста се възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че е налице нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на обвиняемия А. Г. да научи за какво престъпление е привлечен в това качество. В тази връзка се застъпва, че не е налице вътрешно противоречие в обвинителния акт, доколкото предварителният сговор, включва в себе си елементът на съучастие, поради което и не е нарушено правото на защита на обв. Г.. Допълва се, че няма пречка с окончателния си съдебен акт съдът да го оправдае в частта на правната квалификация, сочеща разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 5 НК. В заключение се посочва, че самият подсъдим и неговият защитник също са заявили, че разбират обвинението.

Въззивният съд намира, че така депозираният частен протест е процесуално ДОПУСТИМ. Той изхожда от легитимирано лице – прокурор при РП-Бургас, ТО-Несебър и е насочен срещу акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, като е подаден в преклузивния седемдневен срок. Разгледан по същество Бургаският окръжен съд го намира за НЕОСНОВАТЕЛЕН.

1

Съдебното производство пред РС-Несебър било образувано на 21.11.2023 г. по внесен от РП-Бургас, ТО-Несебър обвинителен акт, с който спрямо А. Н. Г. било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, предл. 1 и 2, т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК и престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, вр. с чл. 20, ал. 2 НК; спрямо Н. Д. С. било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, предл. 1 и 2, т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1 НК и престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 194, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 4 НК, а спрямо Б. В. Б. било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, предл. 1 и 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК и престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 и т.

3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

На 09.09.2024 г. било проведено разпоредително заседание по делото.

Първоинстанционният съд след като изслушал становищата на лицата по чл. 247в ал. 1 и ал.

2 НПК постановил протестираното Определение № 251/09.09.2024 г., с което на основание чл. 249, ал. 4, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 и ал. 5, т. 1 НПК прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора, поради допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила. В мотивите си съдът посочил, че е налице вътрешно противоречие в обвинителния акт по отношение на повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия Г. по чл. 346, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. В тази връзка РС-Несебър посочил, че съобразно цифровото изписване - обвинението се повдига срещу това лице за деяние, извършено при условието на чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, което предвижда престъплението да е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително и случаят да не е маловажен. В същото време при писменото (словесното) изписване на обвинението е посочен само един извършител - А. Г. и двама помагачи – Б. Б. и Н. С.. Проверяваният съд изрично е посочил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт, където подробно е разписана обективната страна на твърдяното отнемане на МПС, също не са посочени факти за това дали прокурорът приема, че са налице обективните признаци на чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК или не.

Това по мнение на първата инстанция е довело до противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и описанието на деянието в диспозитива му от една страна и цифровото отражение на повдигнатото обвинение – от друга, което нарушава правото на Г. да разбере какво точно престъпление му се вменява да е извършил.

Изхождайки от тези факти и съобразно направените възражения в протеста настоящият съдебен състав достигна до изводи, че протестираното Определение на РСНесебър е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.

Настоящият състав също счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което и на основание чл. 249, ал. 4, т. 1, вр. с чл. 248, ал. 5, т.

1 НПК съдебното производство правилно е било прекратено от РС-Несебър и делото е било върнато на прокурора за отстраняване на нередовностите. Това е така доколкото внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК, респективно на минималните 2 стандарти, разяснени в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

Няма спор, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в осъществяването му, а в заключителната – да даде правна квалификация на тези факти. За да се приеме, че е спазено изискването за пълно описание на деянието и правната му квалификация, е необходимо да е налице единство между словесното описание на съставомерните признаци и дадената им правна квалификация.

Когато се констатира съществено разминаване между фактите и правната им квалификация, то ще е налице съществено нарушение на процесуалните правила. С още по-голяма сила това важи, когато изцяло липсват твърдения за факти, които да обосноват извода на прокурора за възприетата правна квалификация. В такъв случай разминаването би попречило на подсъдимия да разбере каква точно е волята на прокурора и на базата на какви факти се предава на съд точно за престъплението с възприетата правна квалификация.

Такова разминаване води до неяснота в процесуалния документ, която накърнява правото на обвиняемия да разбере за какво се привлича в това качество, защото: „…важно е обвинението да бъде формулирано пълно и точно от фактическа и юридическа страна, като неспазването на това изискване е съществено процесуално нарушение…” (Р-107-98-V;

Р-309-92-II; Р-230-91-I и др.).

В конкретния случай, както правилно е посочил РС-Несебър, в обвинителния акт прокурорът е квалифицирал поведението на Г., освен другото, и като престъпление по чл.

346, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.

28, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, т.е. изрично на Г. е вменено, че престъплението по чл. 346, ал. 1 НК е извършено „…от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай…“ (чл. 195, ал. 1, т. 5 НК). При словесното описание на това престъпление обаче – нито в заключителната част, нито в обстоятелствената част на обвинителния акт, са посочени каквито и да е твърдения за факти, които да позволят на подсъдимия, а и на съда, да разберат въз основа на какво прокурорът приема, че се касае за предварителен сговор, както и защо конкретното деяние не представлява маловажен случай. Само това е достатъчно основание да се приеме, че прокурорът не е изпълнил задължението си да опише съставомерните факти, като по този начин реално от една страна подсъдимият е изправен пред невъзможност да научи за какво от фактическа страна му се повдига обвинение, а от друга съдът не може да се произнесе по факти, които не са включени в обвинителния акт.

В случая въпросното противоречие допълнително се задълбочава от факта, че за престъплението по чл. 346 НК са предадени на съд още две лица – С. и Б., които според прокурора са действали като помагачи на Г.. За тях обаче не е въведена правна квалификация във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5 НК (принципно правилно), т.е. на практика се е стигнало до ситуация, при която правната квалификация на престъплението по отношение на Г. навежда на извод за предварителен сговор с други лица - С. и Б. (макар, както стана ясно от фактическа страна да липсват факти за това), а по отношение на самите С. и Б.

3 прокуратурата не твърди да е налице такъв сговор с Г., респективно такова квалифициращо обстоятелство не им е възведено. Нещо повече – както изрично е посочено в първоинстационното определение – легалната дефиницията на предварителния сговор в чл.

93, т. 12 НК, както и съдебната практика, са категорични, че за да е налице този квалифициращ признак, се изисква в самото изпълнително деяние да са участвали най-малко две лица, а в конкретния случай се твърди за само един извършител и двама помагачи, което допълнително внася неяснота в обвинителната теза.

При това положение съвсем закономерно РС-Несебър е достигнал до извод, че при изготвяне на обвинителния акт е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до невъзможност да се разбере действителната воля на прокурора.

Нарушението е отстранимо и успешно може да се преодолее посредством изготвяне на нов обвинителен акт, поради което и правилно районният съд е върнал делото на РП-Бургас, ТОНесебър.

Във връзка с релевираните възражения в протеста, следва да се посочи, че дали подсъдимият и неговият защитник са заявили, че разбират обвинението или не, не е определящо, при положение, че съдът е задължен служебно да следи за процесуалната годност на обвинителния акт. Това е така защото той е насочен и към съда, доколкото поставя рамките на обвинението, по което се дължи произнасяне. Когато е налице съществена неяснота или изцяло липсва посочване на факти, самият съд е поставен в невъзможност да изпълни правораздавателната си дейност, доколкото фактическата рамка на обвинението изначално не е зададена. В тази връзка няма как да се възприеме и другото възражение на прокурора, че съдът може да признае Г. за невиновен по обвинението във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5 НК и по този начин, без да връща делото на прокурора, да преодолее неяснотата. За да може съдът да се произнесе със законосъобразна присъда, първо е необходимо да бъде сезиран със законосъобразен обвинителен акт, който да очертае пределите на доказване от фактическа страна, като едва след това, и то само ако така инкриминираните факти не се докажат в хода на съдебното следствие или не представляват престъпление с дадената правна квалификация, съдът би могъл да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение. Няма как да се очаква съдът да използва оправдателната присъда, като средство за преодоляване на пропуски в обвинителния акт, най-малкото защото това би противоречало на основни принципи на наказателния процес и до голяма степен би обезсмислило високите изисквания, въведени от законодателя към съдържанието на самия обвинителен акт.

С оглед всичко казано по-горе обжалваното определение на първоинстанционния съд следва да се потвърди изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 341 и сл. от НПК, Бургаският окръжен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 251/09.09.2024 г., по НОХД № 809/2023 г. на РСНесебър.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5