Решение № 273 от 01.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Велико Търново, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500452 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 8180/24.06.2025г. на Д. Д. К. ЕГН ********** против Решение № 261 от 22.05.2025г. постановено по гр. дело № 379/ 2024г. по описа на Окръжен съд –Велико Търново, В ЧАСТТА, с която Е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника срещу Сдружение

„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ ЕИК:130764706, със седалище и адрес на управление: гр.София , иск с правно основание чл.511 ал.1 т. 2 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 80 000.00лв. представляваща разликата от присъдената сума от 80 000.00лв. до пълния предявен размер от 160 000.00лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на Д. Д.

К. в качеството му на фактически съжител и семейство на К. Н. К. ЕГН **********, загинала вследствие на ПТП от 06.08.2023г., на път III-3002 км. при 18 км + 400 м., реализирано от С. М. П. - виновен водач на л. а. „Мерцедес С 200“ с pег. №PSZ4422, който риск е покрит със застраховка при ADAC Autoversicherung AG, с код D-5135, съгласно чийто кореспондент е ЗАД „Алианц България“ ЕИК*** (кореспондент на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“), в едно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на Сдружение„НББАЗ“ с извънсъдебната претенция-26.10.2023г. до окончателното и изплащане.

Считайки обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на 1 материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран размер.Твърди нарушаване на съдопроизводствените правила,изразяващи се в неизпълнение на задължението на съда да извърши задълбочена и всестранна преценка на всички обстоятелства, които имат значение за определяне размера на причинените неимуществени вреди и съответно дължимото на тях обезщетение. Излага, че определеното от съда застрахователно обезщетение не съответства на реално претърпените и доказани по делото неимуществени вреди, неправилно е приложен критерият за справедливост, като при определяне на обезщетението в полза на ищеца не са взети предвид особено близките отношения и силната духовна и емоционална връзка между загиналата при ПТП и ищеца, съответно интензитета и продължителността на търпените страдания от нейното прекъсване. Не е отчетен инфлационен индекс и социалноикономическите условия в страната към момента на приключване на съдебното дирене, както и практиката на съдилищата в страната по сходни казуси/ цитира се такава/.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

В срока по чл.276 от ГПК е депозиран отговор от ответната по жалбата страна, в който същата се оспорва като неоснователна, претендира се оставянето й без уважение и потвърждаване на решението в обжалваната част, както правилно и законосъобразно, както и присъждане на разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивникът,редовно призован не се явява лично,чрез процесуален представител, с писмена молба поддържа жалбата, претендира уважаването й, както и присъждане на разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В съдебно заседание по същество, въззиваемият, редовно призован не се явява,чрез процесуалния си представител с писмена молба,поддържа депозирания отговор на въззивната жалба.Претендира потвърждаване на решението в обжалваната част, както и присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд –Велико Търново е образувано по иск на Д. Д. К.

, с правно основание чл. 511, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ гр.София за осъждане на ответника да му заплати сумата 160 000лв. за причинените неимуществени вреди, в качеството му на фактически съжител и семейство на К. Н. К. ЕГН**********, загинала вследствие на ПТП от 06.08.2023г.,реализирано от С. М. П. - виновен водач на л. а.“Мерцедес С 200“ с pег. №PSZ4422, ведно със законната лихва върху същата, считано от 26.10.2023г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че в резултат на настъпило на 06.08.2023г., ПТП между л.а. „Мерцедес С 200“ с pег. №PSZ4422 и л.а. „Ситроен Ц3 Пикасо“ с ДК№ВТ37****, управляван от него, возилата се като пътник на предна дясна седалка до него -К. Н. К. ЕГН 701112539, с която същия живее на семейни начала е загинала. Твърди, че изключителна 2 вина за настъпване на процесното ПТП носи водачът на л.а. „Мерцедес“, който нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение. Излага, че в резултат на виновно причинената смърт на К. К., е претърпял и продължава да търпи и към момента неимуществени вреди.. Твърди, че за л.а. „Мерцедес С 200“ с pег. №PSZ4422, към дата 06.08.2023г., е имало валидно сключена застраховка „гражданска отговорност " при ADAC Autoversicherung AG, с код D-5135, съгласно чл.511 ал.1 т.1 от КЗ, чийто кореспондент е ЗАД „Алианц България“. Ищецът отправил претенция към ответника по реда на чл. 380 от КЗ, по която ответникът не му заплатил обезщетение, което поражда правният му интерес от предявяване на иска. Претендира обезщетение в размер на 160 000лева, което счита за справедлива обезвреда за причинените му неимуществени вреди . Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който не оспорва наличието на предпоставките за ангажиране на неговата отговорност за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили за ищеца като пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. Не оспорва, че ищецът е предявил застрахователна претенция на 26.10.2023г. за процесиите вреди пред ЗАД „Алианц България“АД, в качеството му на кореспондент за територията на Р.България на германския застраховател „ADAC Autoversicherung AG”. Оспорва изцяло отговорността на водача на л.а.

„Мерцедес С 200“ с рег.№PSZ4422, С. М. П. за настъпилото ПТП, механизма на реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния инцидент. Оспорва твърдението, че ищецът е фактически съжител и семейство на починалата К. Н. К. към датата на ПТП и в предхождащ събитието период. Оспорва изцяло претърпяването на твърдените неимуществени вреди - болки и страдания, морални и психични травми от ищеца, предмет на обезщетяване в настоящото производство. Оспорва ищецът да страда от посттравматичен стрес в причинна връзка с преживяната от него лична загуба.Претендира отхвърляне на предявения иск и заплащане на разноски.

При условията на евентуалност оспорва размера на предявения иск като прекомерно завишен.

Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в 3 жалбата оплаквания.

За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“/СНББАЗ/ по чл.511 от КЗ, следва да се установи, че на територията на Република България е настъпило ПТП, при което са нанесени имуществени, неимуществени вреди или смърт на трето лице, както и че ПТП е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на друга държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата и отговорността на водача да е предмет на валидно застрахователно правоотношение по международната система за автомобилна застраховка на "Гражданска отговорност" - "Зелена карта" със застрахователно дружество без кореспондент на територията на страната или при наличие на такъв, когато съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата, бюрото е приело решение да ликвидира щетата.

Следва да са налице и кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл.45 ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер.

В настоящото производство с въззивната жалба не са наведени оплаквания относно решението в частта, в която са приети за установени елементите на фактическия състав на визираната правна норма за ангажиране отговорността на СНББАЗ за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от смъртта на К. Н. К. ЕГН **********, загинала вследствие на ПТП от 06.08.2023г.,на територията на Р.България, реализирано от С. М. П. - виновен водач на лeк автомобил „Мерцедес С 200“ с pег.

№PSZ4422 с валидно сключена застраховка „гражданска отговорност " при ADAC Autoversicherung AG, с код D-5135, с кореспондент ЗАД „Алианц България“, съгласно чл.511 ал.1 т.2 от КЗ.

В частта, с която искът е уважен за сумата от 80 000 лева, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Механизмът на ПТП е установен от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с per.№2023-1029-829/06.08.2023г. по описа на РУ МВР –Левски, както и от заключението/ основно и допълнително/ на приета по делото САТхЕ, което съда кредитира като обосновано. От същите се установява , че на 06.08.2023г. около 11:50 ч., на път III-3002 км при 18км+400м., водачът на л.а. „Мерцедес С 200“ с рег.№PSZ4422, движейки се в посока с.Божурлук, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.16 ал.1 oт ЗДвП, след десен завой навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал правилно движещият се л.а.

„Ситроен Ц3 Пикасо“ с ДК№ВТ37****. В пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП Д. Д. К.,получил множество телесни увреждания и бил откаран по спешност в МБАЛ „Сърце и мозък“ЕАД Плевен. Пътувалата в л.а. „Ситроен Ц3 Пикасо“, К. Н. К. получила несъвместими с живота телесни увреждания и починала на място.

С Постановление от 09.05.2024г. на прокурор в ОП-Плевен ДП№4499/2023г. по описа на ОП-Плевен, образуваното ДП ЗМ№128/06.08.2023г. по описа на РУ МВР-Левски и пр.пр.№4499/2023г. по описа на ОП-Плевен, е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 ввр.

4 чл.24 ал.1 т.4 от НПК- смърт на виновния водач С. П., осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.3 пр.4 б.„б“ вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК.

Не се оспорва и завеждането на 26.10.2023г. на претенция пред ЗАД„Алианц България“АД, в качеството му на кореспондент за територията на Р.България на германския застраховател „ADAC Autoversicherung AG”, във връзка с което е регистрирана претенция №1021/23/217/500091, както и, че по същата на К. не е изплатено обезщетение.

Спорен пред настоящата инстанция и предмет на преценка е единствено размера на определената сума за обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Кръгът на правоимащите лица да получат застрахователно обезщетение при смърт на техен близък е регламентиран по императивен начин в чл.493 а ал.3 и ал.4 от КЗ /ДВ, бр.

101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г./. Според цитираните разпоредби, в съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/2016 г. по ТД 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.