Присъда № 3 от 13.01.2025, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 2102/2024
- Вид
- Присъда № 3
- Подписан
- 13.01.2025
- В сила
- 25.06.2025
- Състав
- Красимир Маринов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1, т.3 · Наказателен кодекс
- чл.196, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 28, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.29 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.1, б."б" · Наказателен кодекс
- чл.30 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 247б · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 252 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 272, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.370 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 370, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда № 3 от 13.01.2025 г. по НОХД № 2102/2024 г. по описа на РС – Плевен. Изготвени на дата 04.03.2025 година Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия В. Ел. Ст. за това, че на неустановен ден в периода 27.12.2023г. - 03.01.2024г., в с.**********, обл.Плевен, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи 3 бр. китеници с размер 240/200 см на стойност 78,00 лв., 1 бр. олекотена завивка с размери 160/200 см на стойност 13,40 лв., 1 бр. памучно одеяло 160/180 см. на стойност 37,60 лв. или всичко на обща стойност 129,00 лв., от владението на собственика Г. П. Ц., от с.с., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.
Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор М.Т..
Подсъдимият В. Ел. Ст., редовно призован, се явява лично. За него се явява адв. Л.Н. от АК - Плевен, назначен за служебен защитник от Досъдебното производство.
Пострадалият Г. П. Ц. редовно призован, се явява лично. Преди започване на разпоредителното заседание, последният заявява, че не желае да участва в настоящото производство.
С оглед становищата на страните, съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл.
248 от НПК.
Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.
Председателят на състава прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.
Защитникът на подсъдимия В. Ел. Ст. – адв. Л.Н. от АК – Плевен изрази становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви, че желае делото да мине по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
На основание чл. 252 от НПК, моли съда, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.
1
Подсъдимият В. Ел. Ст., изразяват съгласие с казаното от защитника си по въпросите по чл. 248 от НПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК, съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, приема следното:
1.Делото е подсъдно на съда.
2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и пострадалия.
4.С оглед изявленията на страните – подсъдимият и неговия защитник, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл.
371, т. 2 от НПК е допуснал разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.
6. Не се налага изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за процесуална принуда.
7.Не се налага събирането на нови доказателства.
8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се насрочва дата за призоваване на лицата посочени в списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт.
Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен съд – Плевен в седемдневен срок, считано от днес.
Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:
Първата - служебно от съда.
Втората - по искане на подсъдимия.
В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с 2 провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът счете, че искането на подсъдимия чрез неговия защитник е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимия.
На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.
Подсъдимият В. Ел. Ст. признава изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия В. Ел.
Ст. правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл.
371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия В. Ел. Ст., дали признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Отговорът на подсъдимия В. Ел. Ст.:
„Признавам се за виновен. Съжалявам за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства за тези факти. “ При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимият В. Ел. Ст. направи в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.
371, т. 2 от НПК.
След даване ход на съдебното следствие и докладване на заключителната част на обвинителния акт, съдът запита подсъдимия дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и 3 желае ли да даде обяснения по обвинението.
Отговорът на подсъдимия В. Ел. Ст. бе следния:
„Разбирам обвинението за какво е. Признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.” Съдът на основание чл. 283 от НПК, прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в досъдебно производство – пр. преписка № 138/2024г. по описа на РП – Плевен/ЗМ № 1/2024 г. по описа на РП – Левски/, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.
След като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.
Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.
При направените от подсъдимия, цялостно признание на фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на престъпното деяние, при възведената правна квалификация по отношение на подсъдимия.
Излага съображения, че в случая на подсъдимия следва да се наложи наказание ,,Лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия В. Ел. Ст. – адв. Л.Н., при проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание за всички факти по обвинението, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание.
Счита, че на подзащитния му следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК, като се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
В пренията си пред съда, адв. Л.Н. не отрича факта, че подзащитният му е имал наложени няколко ефективни наказания всичките в размер на 6 месеца, като предлага съдът да му наложи наказание в размер на 7 месеца, като счита, че по този начин ще се поправи и превъзпита подсъдимия.
Подсъдимият в правото си на лична защита заявява следното, цитат:
„Г-н Съдия, аз чух това което каза прокурорът. В залата днес 4 разбрах, че за това престъпление минимумът е три години. Прокурорът иска за мен 10 месеца и аз съм съгласен с това.“
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди в същия, а именно:
С Определение № 447/14.07.2022г. по ЧНД № 1169/2022г. на PC Плевен на подсъдимия В. Ел. Ст. на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е наложено едно общо най - тежко наказание измежду НОХД № 1747/2021г;
НОХД № 1746/2021г. и НОХД №2049/21г. всички по описа на PC - Плевен, а именно – 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Със същото определение на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е наложено едно общо най - тежко наказание измежду НОХД № 997/2022г;
НОХД № 194/2022 г. и НОХД № 981/22г. всички по описа на PC Плевен, а именно – 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Определението е влязло в сила на 01.08.2022г.
Подсъдимият В. Ел. Ст. е освободен на дата 06.12.2022 г.