Определение № 64 от 20.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 64 гр. Пазарджик, 20.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20235200900012 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 154/16.12.2023 г., с което претенциите на ищците В. Г. Г., ЕГН ********** ; Е.

Г. Н., ЕГН ********** ; Д. В. Г., ЕГН **********; Г. В. Г., ЕГН ********** и В. Н. Н., ЕГН **********, всичките от гр.П. против „З К Л И” АД, ЕИК ****, са частично уважени, като в полза на процесуалния им представител адв. Г. Т. е присъден и адвокатски хонорар по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 18 900 лева.

С молба с вх.№62/04.01.2024 г. адв. дружество „Т. П”, представлявано от адв. Г. Т. е отправило искане по реда на чл.248 ГПК - за изменение на крайният съдебен акт в частта му за разноските. Твърди се, че неправилно съдът е присъдил дължимия адвокатски хонорар в полза на адв. Т., а не в полза на адвокатското дружество, което фактически е било упълномощено от ищците и което от своя страна е преупълномощило посочения пълномощник.

Ето защо присъдените разноски следва да се в полза на дружеството, което е и регистрирано по ЗДДС. Предвид изложените съображения и на основание чл.248 ал.1 предл.2-ро от ГПК се иска изменение на решението в частта за разноските, като същите бъдат присъдени в полза на адвокатското дружество и на основание §2а от ДР на Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения върху определеното възнаграждение да бъде начислен ДДС, възлизащ на 3 780 лева или общо сумата 22 680 лева с вкл.ДДС.

1

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на искането, тъй като ЗДДС или друг закон не задължават съда да присъжда над минималния размер на адвокатското възнаграждения и дължимите от адвоката данъци, такси и др. Развиват се подробни съображения в този смисъл.

Съдът намира, че искането по чл.248 от ГПК е подадено в законния срок от легитимирана страна, поради което като процесуално допустимо следва да бъде разгледано.

Съдът намира, че молбата се явява основателна поради следните съображения:.

§ 2а от ДР на Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения предвижда, че за регистрираните по ЗДДС адвокати ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Следователно, размерите на минималните възнаграждения по наредбата, при регистриран по ЗДДС адвокат, се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга по наредбата, в случая - процесуално представителство пред съд, поради което крайният размер на дължимото на адвоката възнаграждение включва ДДС. Ирелевантно в случая е, че възнаграждението се дължи не от представляваната страна, а от насрещната страна, с оглед нормата на чл.26 ал.2 от ЗДДС и изхода на спора, и при безспорност на факта, че предоставилият услугата адвокат се явява данъчно задължено лице по ЗДДС. Ако се възприеме тезата на ответното застрахователно дружество, а именно, че ДДС не се дължи, то регистрираните по ЗДДС адвокати се поставят в по-неблагоприятно положение от нерегистрираните по ЗДДС, тъй като с изплащането на ДДС ще получат с 20 % по-малко по размер адвокатско възнаграждение. Ето защо всички доводи на ответника в този смисъл съдът приема за неоснователни.

Така, в конкретният случай е безспорно, че договорите за правна защита и съдействие са сключени между ищците и АД „Т. И П“, което от своя страна е преупълномощило адвокат Г. Т.. Дружеството е регистрирано по ЗДДС. При така установеното молбата на ищците по реда на чл.248 ал.1 от ГПК се явява основателна и ще следва да се уважи, като се измени постановеното в настоящето производство решение в частта за разноските и същите се 2 присъдят в полза на адвокатското дружество с вкл. ДДС, което възлиза на 3 780 лева или общо 22 680 лева с включено ДДС.

Воден от горното и на основание чл.248 ал.3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 154/16.12.2023 г., постановено по т.д. № 12/2023 г. в частта за разноските, като

О С Ъ Ж Д А „З К Л И” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С ***, р-н “С", бул. „С ш” № *** ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Т. и П” с БУЛСТАТ **** с адрес: гр.П, ***, район „Ц“, ул.“****№**, ет.**, офис №**, представлявано от адвокат Г. Т. от П АК, с ЛН в ЕАР *****, общо сумата 22 680 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, изчислено по компенсация съобразно уважената част от исковете и с включено ДДС в размер на 3 780 лева.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3