Определение № 25328 от 11.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25328 гр. София, 11.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512943 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във чл. 96 от ГПК.

Образувано е по частна жалба № 298409/11.09.2025 г. на В. Н. срещу определение 37165/05.09.2025 г. на СРС, 45 състав по гр. дело 42446/2022 г., с което е прекратена предоставената с определение на съда от 02.06.2023г. правна помощ на В. К. Н., ЕГН ********** – ищец в производството по гр.д.

№ 42446/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, освободена е адвокат И.С.Б. от качеството и на процесуален представител на В. К. Н., ЕГН ********** – ищец в производството по гр.д. № 42446/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав.

В жалбата се излага, че е право на посочените от САК адвокати да си направят отвод, но ищецът – частен жалбоподател си е намерил адвокат, който е съгласен да се заеме с делото. Прави се искане адв.А.П. да бъде назначен за служебен защитник.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с данните по делото и доводите на страната, намира следното:

Производството по гр. дело 42446/2022 г. е образувано по исков молба на В. Н., вх. Номер162662/04.08.2022 година.

С разпореждания от 15.08.2022 г., 13.10.2022 г., 24.10.2022 г., 20.12.2022 г., СРС е дал указания за отстраняване на нередовности на ИМ, като всяко следващо указание следва молба-уточнение, от които е видно, че ищецът променя ответника, предмета на иска, формулира нови искания към съда, съобразно съдържанието на дадените указания.

С молба от 12.04.2023 г. е поискано предоставяне на прав помощ чрез процесуално представителство – съгласно използваната терминология на ищеца „…имам право на служебна защита…“ и на 23.05.2023 г. е представена декларация за материално и гражданско състояние.

1

С определение от 02.06.2023. на СРС е предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство на В. К. Н., ЕГН **********, ищец по гр.д. № 42446/2022г., по описа на СРС, 45-ти състав и е изпратено искане до САК за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ, който да бъде назначен за представител на ответника по делото.

В периода 26.06.2023 г. – 05.09.2025 г. по делото са отправени общо шест искания до САК, като последователно за адвокати, които да осъществят процесуалното представителство пред Съда, с определение на СРС са назначени адв. И.Д., ад.в Б.В., адв. Ц.В., адв. М.И., адв. Л.М., и адв. И.Б..

Всички адвокати са подали молби до Съда да бъдат освободени, тъй като „не са в състояние да приемат и да осъществя възложеното им процесуално представителство“, защото „не могат да предоставят нужната правна помощ, „не притежават необходимата професионална компетентност“, „не могат да предоставят адекватна правна помощ“ или просто възразяват да бъдат назначени за служебни защитници.

С атакуваното определение СРС е констатирал, че макар към датата на предоставяне на правната помощ да са били налице предпоставките за това, посочени в чл. 23, ал. 2 ЗПП , както и предоставянето на правна помощ по чл.

21, т. 1 , т. 2 и т. 3 ЗПП към тази дата е било оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на ищеца, кандидатстващ за предоставяне на такава - чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП, към момента на постановяване на акта 05.10.2025 г. обстоятелството, че всички адвокати изявяват „невъзможност“ за представителство, след връзка с ищеца, индикира на злоупотреба с права.

Посочено е, че злоупотребата с право се извежда и от последващите уточнителни молби на ищеца, с които той постоянно променял параметрите на така предявения/те/ иск/кове. Отбелязано е, че делото е с давност от 2022 г. и продължаването на излъчването на представители, които не желаят да представляват ищеца /последният И.С.Б./ не оправдава продължаването на предоставената правна помощ, а последното акумулира и забава, която дава предпоставки за завеждане на дела по реда на ЗОДОВ, а и самото продължаване на правната помощ вече не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на ищеца /за никой не е от полза забавеното правосъдие/.

Изтъкнато е и, че се касае за гражданско производство, в което по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита.

Поради това СРС и по аргумент от чл. 23, ал. 2 ЗПП СРС е приел, че интересите на правосъдието не налагат вече ищецът – В. К. Н. да бъде защитаван от адвокат, вкл. и с довода, че настоящото дело не представлява фактическа и правна сложност и евентуално предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя би донесла вече на ищеца.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на СГС намира от правна страна следното:

2

Частната жалба е подадена от надлежно легитимирано лице – ищец в производството пред СРС, в срока по чл. 274 ГПК и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Изхождайки от основната цел на системата за правна помощ – чл. 3 от Закона за правната помощ, изложените доводи на СРС в обжалваното определение не обосновават извод, че предоставената на ищеца В. П. правна помощ под формата на процесуално представителство по делото следва да се прекрати, тъй като не са налице нито едно от условията, предвидени в чл. 96 от ЗПП, съответно чл. 24а от Закона за правната помощ.

Изложените аргументи от СРС са свързани от една страна с отказа на всички шест посочените от САК адвокати, назначени от съда и по тяхно искане освободени от съда, от друга страна с довода, че това водело до продължително разглеждане на делото и потенциална възможност за ангажиране отговорността на съда по ЗОДОВ за забавено правосъдие.

Макар и укоримо, забавеното правосъдие в изключителни случаи се равнява на отказ от правосъдие, а в конкретния случай необоснованият отказ да се предостави правна помощ на ищеца чрез осъществяване на процесуално представителство, тъй като никой от служебно назначените адвокати не желае да се ангажира, поради което и ищецът е поставен в невъзможност да изпълни указания на съда за отстраняване на нередовности на ИМ, предвид липсата на юридически познания, сочи на извод за отказ от правосъдие, и от съда.

В конкретния случай въззивната инстанция намира, че СРС не е изпълнил в цялост задълженията си да обезпечи изпълнение на задълженията както на САК, така и на конкретните адвокати, които са определени да изпълняват функциите на процесуални представители на ищеца в рамките на предоставената му правна помощ по смисъла на чл. 94 от ГПК.

Както е посочено и в определение № 4355 от 02.10.2024 г. по гр. д. № 3379/2024 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС възможностите, с които разполага назначеният адвокат са посочени в Закона за правната помощ.

Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗПП той може да преупълномощи друг адвокат. Назначеният адвокат може да бъде заменен, но само по искане на органа, който води процесуалните действия и по реда по който е бил назначен (съгласно чл. 26, ал. 5). Редът и предпоставките за освобождаване на назначения адвокат са уредени в чл. 26, ал. 6 от Закона за правната помощ.

В чл. 26, ал.6.т.5 от ЗПП е предвидена хипотеза за освобождаване, но при изрично изразен отказ от страна на представляваното лице от назначения му адвокат, а според т. 4 – противоречия с представлявания, водещи до невъзможност да изпълнява задълженията си.

В конкретния случай се установява по делото, че определените от САК, назначени от СРС адвокати не са посочили конкретни причини да поискат да бъдат освободени. Аргументи, че не са в състояние да предоставят адекватна правна защита, или липса на компетентност сочат на неизпълнение на 3 задълженията на адвокатите, още повече, че се касае за адвокати, които сами са поискали да бъдат включени в Националния регистър за правна помощ съгласно ЗПП.

Както е посочено и в определение № 3287 от 31.10.2023 г. по ч. гр. д. № 4434/2023 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС съдът не е длъжен за направи замяната на назначения адвокат с друг, а следва да прецени дали са налице основания за това. Обемът на оказваната правна помощ и необходимите процесуални действия се определят от адвоката според характера на производството и разпоредбите на приложимия закон, при спазване изискването за добросъвестност и компетентност съгласно ЗПрП и ЗАдв. Молбата си за замяна адвокатът следва да е подкрепил с конкретни твърдения и доказателства за това. Проверка по законосъобразността на отказаното освобождаване, в случай че се окаже нарушен принципа на ефективност при осъществяването на правната помощ, ще се осъществи в рамките на инстанционния контрол спрямо актовете, за които законът е предвидил обжалваемост.

В допълнение, следва да се отбележи, че много често лицата, които желаят предоставяне на правна помощ имат затруднения да обосновават и да обяснят исканията си, което поставя по-високи изисквания към адвокатите, желаещи да осъществяват посочената дейност. Системата за правна помощ не обезпечава възможност за адвокатите да подбират делата, и страните спрямо които да осъществяват процесуалното представителство.

Съгласно чл. 18,т.3 от ЗПП и приетите от Софийска адвокатска колегия - Правила на Софийска адвокатска колегия за определяне на служебни защитници и особени представители, - чл. 2.1 определянето на адвокат се извършва по азбучен ред на адвокатите, вписани в списъка на Националния регистър за правна помощ, като се съобразява вида и фактическата и правна сложност на делото, със заявената от адвоката при вписване в НРПП квалификация и се следи за равномерно разпределение на делата, с оглед други назначения по реда на ЗПП в съответствие с изискването на чл. 18, т. 3 ЗПП.

Следователно, при доводи за липса на професионална компетентност у адвокатите да осъществяват процесуално представителство по делото, след като са посочили, че са квалифицирани по конкретни вид дела, поискали са да бъдат включени в Националния регистър за правна помощ и са посочени от САК, може да се разглежда и като пораждащо задължение за съда да действа съгласно правилата на чл. 35, ал.2 от ЗПП.

В конкретния случай се установява, че при всяко бланкетно искане от определените адвокати да осъществяват процесуалното представителство на ищеца, Съдът безкритично е освобождавал адвоката и е изпращал нови писмо до САК за определяне на нов адвокат.

Това не може и не следва да доведе до ограничаване на правата на ищеца.

Немотивираните откази на адвокатите да осъществят процесуално представителство не може да е основание да се приеме, че лицето вече не се 4 нуждае от правна помощ под формата на процесуално представителство, и още по-малко да е довод, че е налице злоупотреба с право от страна на ищеца.

Бързината на правосъдието не е изолирана ценност на демократични правов ред, а елемент от комплекса от ценности, насочени към гарантиран достъп до съд съгласно утвърдените стандарти, заложени в чл. 6 от ЕКЗПЧ и право на справедлив процес.

В конкретния случай Съдът намира, че не се установява по делото да са налице нито едно от основанията за прекратяване на правната помощ по чл. 96 от ГПК за ищеца В. Н..

Поради това атакуваното определение е неправилно.

В допълнение – в частната жалка ищецът е посочил, че адв. А.П. е съгласен да приеме процесуалното му представителство по делото, и иска да бъде му определен за процесуален представител на ищеца.

С оглед констатираните затруднения по делото с оглед отказа на шест адвокати да приемат процесуалното представителство на ищеца, СРС необосновано не е разгледал искането като искане чл. 25, ал.6 от ЗПП, съответно не го е изпратил на САК.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я по частна жалба № 298409/11.09.2025 г. на В. Н. определение 37165/05.09.2025 г. на СРС, 45 състав по гр. дело 42446/2022 г., с което е прекратена предоставената с определение от 02.06.2023 г. правна помощ на В. К. Н., ЕГН ********** – ищец в производството по гр.д. № 42446/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. дело № 42446/2022 година.

Определението не подлежи на обжалване.