Решение № 160 от 05.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Пловдив , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20215300501165 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258, ал.1, предл. второ от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Барбера“ ЕООД против Решение № 2605723/24.02.2021г., пост. по гр.д.№ 7725/2020, ПРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против „Кредипорт“ /Ти би ай лизинг/ ЕАД, ИВ. П. М., „ОББ интерлийз“ ЕАД установителен иск, чрез който да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ИВ. П. М. не е собственик на недвижим имот с идентификатор *** – апартамент № 4, находящ се в гр. Пловдив, ул.

****, върху който имот е насочено изпълнението по изп.д.№1200/2013 по описа на ЧСИ П. Илиев, като са присъдени и разноски. Със същото решение е освободена и паричната гаранция, внесена от жалбоподателя по Определение № 7179/14.07.2020 в размер на 3718,80лв., в която част решението има характер на определение. Против това определение е постъпила и частна жалба от „ОББ интерлийз“ ЕАД.

Жалбоподателят от „Барбера“ ЕООД е останал недоволен от така постановеното решение, като го обжалва изцяло. Поддържа, че предявеният установителен иск по чл.440 от ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен, т.к. изп.д.

№20138210401200 на ЧСИ П. Илиев е прекратено на две основания – перемпция и с изричен акт на ЧСИ Н. Митев, поради което и действието на възбраната е отпаднало с обратна сила. Счита и че изпълняемото право на взискателите е погасено по давност.

1

Сочи, че съдът е допуснал следните нарушения на закона : - разгледал е възражение, че изпълнителното производство е било спряно, което възражение е направено след изтичане на преклузивния срок за това; - нарушение диспозитивното начало е разгледал непредявено възражение за действието на възбраната след прекратяване на изпълнителното производство ; - не е обсъдил и изложил мотиви във връзка с твърдението, че изпълнителното производство е било прекратено още преди изпращането му на ЧСИ П. Илиев; - в грубо нарушение на чл.432,т.6 от ГПК съдът е приел, че е налице спиране на изпълнителното производство, с каквото право ЧСИ не разполага, т.к. подобно спиране е допустимо единствено с акт на съда, а в случая такъв не е постановяван; - неправилни са изводите на съда за това, че възбраната продължава действието си и при стабилизирано прекратяване на изпълнителното производство, ако формално няма акт на съдебния изпълнител. Позовава се на разясненията , дадени в ТР№1/2018г. на ВКС. Посочва, че съдът неправилно е обвързал перемпцията на делото с погасяване на изпълняемото право, като в случая то е погасено на 26.10.2016г., а не 2018г. Поддържа, че от доказателствата по делото се установява, че взискателят по изпълнителното дело е бездействал повече от 2 години от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което и делото е перемирано. С прекратяване на изпълнителното производство е налице отпаднало с обратна сила основание за налагане и съществуване на възбраната, а обезпеченият взискател няма защитим интерес, поради което и вписаната възбрана е погасена с обратна сила. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови ново такова, с което уважи предявеният иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ОББ интерлийз“ ЕАД оспорва въззивната жалба, като поддържа правилност и законосъобразност на решението. Сочи, че от доказателствата по делото се установява, че дружеството е кредитор, който се ползва от наложена по изпълнителното дело възбрана, като извършеното разпореждане с възбранения имот – апорт, е станало след вписване на възбраната. Сочи, че спирането на изпълнителното производство е станало по силата на закона – чл.420 от ГПК с оглед подадено от длъжниците възражение срещу заповедта за изпълнение. След отпадане на основанието за спиране – на 21.10.2019г. с разпореждане на ЧСИ производството по изпълнителното дело е възобновено.

Поддържа, че за периода, през който производството е било спряно не са текли никакви срокове – нито давностен по отношение вземането, нито перемпционен. Подробно описва движението на процесното изпълнително дело, като поддържа, че поисканите от един взискател изпълнителни действия / включително и присъединен / ползват и останалите.

Настоява, че извършеният от длъжника апорт на възбранения имот води до относително недействителност на сделката на осн. чл.453,т.1 от ГПК и е непротивопоставимо разпореждане спрямо обезпечения кредитор. Поддържа и че с три съдебни акта е установено , че процесното изпълнително производство не е 2 перемирано. Освен това сочи, че ищецът се представлява от майката на длъжника по изпълнителното дело – Д.М., при което са налице т.нар. „свързани лица“ по смисъла на §1 от ДР на ТЗ, като това е индиция за евентуално намерение за водене на симулативен процес. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ Кредипорт“ АД / с предишно наименование Ти би ай лизинг“ ЕАД/ също оспорва подадената въззивна жалба и счита решението на първоинстанционния съд да правилно и законосъобразно. Поддържа, че още в отговора на исковата молба от „ОББ интерлийз“ ЕАД са представени доказателства влезли в сила съдебни актове, с които е разрешен въпросът относно перемирането на изпълнителното дело и е прието, че изпълнителното производство е било спряно. С оглед на това счита, че съдът е постановил решение с оглед събраните по делото доказателства и при приложение на закона. Счита, че едва във въззивната жалба се навежда твърдение за прекратяване на изпълнителното производство още от ЧСИ Н.

Митев. Освен това посочва и че основанието за това прекратяване е изпращането на делото пред месно компетентен ЧСИ, при което всички извършени до момента изпълнителни действия запазват действието си. По отношение оплакването за нищожност на спирането на изпълнителното производство от съдебния изпълнител, също се поддържа, че е наведено едва с въззивната жалба, поради което е преклудирано и недопустимо. По същество на това възражение счита, че съгл. действащата към момента нормативна уредба – чл.420, ал.1 от ГПК / към датата на спиране/ възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите на чл.417, т.1-8, при което по аргумент на противното – по т.9 / по който ред е издадена процесната заповед за изпълнение/ възражението спира изпълнението по силата на самия закон без да е необходим акт на съда. Позовава се на изобилна съдебна практика в подкрепа на това твърдение. Сочи, че твърдението в жалбата за обвързване на перемпцията с изпълняемото право е неправилно, т.к. в мотивите на съда е изложено становище за невъзможност възбраната да отпада автоматично, при това с обратна сила. Поддържа и че не е налице погасяване на изпълняемото право, т.к. е било налице спиране на производството, през който период срокове не текат. По отношение на спирането и перемпцията на изпълнителното дело счита, че следва да бъде зачетена СПН на вече постановените съдебни решения. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Въззиваемата страна И.М. не е подал отговор на въззивната жалба.

В подадената частна жалба от „ОББ интерлийз“ ЕАД се поддържа, че определението, с което е освободена паричната гаранция е неправилно и незаконосъобразно. Сочи нарушение на процедурата по чл.403, ал.2 от ГПК, т.к. не му е връчен препис от молбата за освобождаване. Такъв препис не е връчен и до момента, 3 поради което и счита че не е започвал да тече срока за подаване на възражение. Моли съда да отмени обжалваното определение.

Ответната страна „Барбера“ ЕООД оспорва частната жалба като счита, че същата е неоснователна. Сочи, че искането е направено в ОСЗ на 25.01.2021г., в което е присъствал и представител на дружеството жалбоподател. Изявлението за връщане на паричната гаранция е записано и в самия протокол, при което жалбоподателят не е направил никакви възражения. Моли съда да остави без уважение подадената частна жалба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, с който е сезиран.

Предявеният иск е с пр. осн. чл.440 от ГПК, съгласно трето лице, чието право е засегнато от изпълнението предявява иск за установяване, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Това е способ за защита на това трето лице, в случай, че претендирани от него права са засегнати от принудителното изпълнение. Необходимо е доказването на правен интерес от предявяване на този отрицателен установителен иск , който е налице когато при започнало принудително изпълнение върху имущество се засягат правата на това трето лице и то отрича правата на длъжника върху същото имущество.

Претендираните права на третото лице, не са предмет на иска, но обуславят правния интерес от предявяването му.

За да отхвърли предявеният иск , първоинстанционният съд е приел, че ищецът „Бербера“ ЕООД има правен интерес от предявения установителен иск, т.к. при уважаването му не биха се провеждали изпълнителни действия по отношение на недвижим имот, за който ищецът претендира да е придобит от него след настъпване на основания за вдигане на наложената по изпълнителното производство възбрана.

Така основният спор по делото е налице прекратяване изрично или по право на изпълнителното производство и респ. настъпили ли са основанията за вдигане на наложената по него възбрана, в който случай би отпаднала относителната 4 недействителност на извършените от длъжника разпореждания с процесния имот и би се установило по отношение на кредиторите, че той не е негов собственик.

От фактическа страна по делото се установява от приложеното копие на изп.д.№ № 20138210401200 по описа на ЧСИ Петко Илиев , с район на действие ПдОС, че за вземането на взискателя „Кредипорт“ АД/с предишно наименование Ти би ай лизинг“ ЕАД/ от длъжника И.М. е образувано първоначално изп. д. № 2047/2010г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, район на действие СГС. Производството по същото е било спряно на основание чл. 432 т.6/в редакция преди ЗИДГПК,обн.ДВ бр.86/17.10.2017г./, във връзка с чл. 420 от ГПК. /, поради подадено от длъжника М. възражение и искане за спиране на заповедта за изпълнение. Постановлението за спиране от 27.01.2011г. е съобщено на страните в изпълнителното производство. По молба на взискателя, на основание чл. 427 от ГПК, изп. дело е изпратено за продължаване на изпълнителните действия, като е преобразувано под изп. дело № 20138210401200 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821. Същото е възбновено едва през 2019г., когато и се присъединява взискателя „ОББ интерлийз“ АД и са извършвани изпълнителни действия.

Безспорно е, а и се установява от приложените доказателства, че възбраната по изп. дело върху процесния имот е вписана на 27.12.2010г., а извършеният от М. апорт на същия имот в активите на дружеството „Тракия инвест ИМ7“ ООД е вписана в имотния регистър на 30.12.2010г.

Между страните е налице разрешен със сила на пресъдено нещо спор относно въпроса налице ли са основанията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство – перемпцията му поради неизвършване на изпълнителни действия от взискателя в продължение на две години. Така с Решение от 09.01.2020г., пост. по гр.д.№12/2020, IXгр.с., ПРС, в производство между същите страни, е прието, че Отказ на ЧСИ да прекрати изпълнително дело № 20138210401200, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е законосъобразен. В мотивите на решението подробно е изследван въпросът дали има основание да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено по право, като е даден отговор, че същото е било спряно и от момента на възобновяването му /2019г./ не са изтекли повече от две години, за да намери приложение посочената норма.