Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260618 от 23.12.2020, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 7731/2019
Вид
Решение № 260618
Подписан
23.12.2020
В сила
12.05.2022
Състав
АСЯ ТРИФОНОВА ШИРКОВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.Плевен, 23.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АСЯ ШИРКОВА при секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 7731 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 от КТ.

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от Д.Р.Ц. *** против Т.Г. ***със седалище и адрес на управление ***. Ищецът твърди, че за периода

01.08.2013г. – 07.10.2019г. е работил при ответника като ***. Твърди, че на 07.10.2019г. му е връчена заповед, с която на основание чл.188 т.3 КТ е прекратено трудовото му правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че в заповедта било посочено, че в периода

16.07.2019-04.10.2019г. не се явявал на работа, за което на 14.08.2019г. са му поискани писмени обяснения на 14.08.2019г. Твърди, че в заповедта е посочено, че за периода 19.08.2019г. – 04.10.2019г. продължил да не се явява на работа, с което нарушил графика от 18.07.2019г. Ищецът твърди, че така издадената заповед е незаконосъобразна. Твърди, че на 15.05.2019г. на ищеца била връчена покана да даде обяснения за неявяването му на работа от 17.07.2019г. Твърди, че подал обяснения, в които сочи, че се явявал на работа и че на 19.07.2019г. е получил график, който противоречи на редица законови изисквания. Твърди, че в заповедта било отразено, че през периода 19.08.2019 - 04.10.2019г. ищецът не се явявал на работа. Твърди, че за периода

16.07.2019г. – 04.10.2019г. не са му искани обяснения. Твърди, че такива не са му искани и за периода 19.08.2019г. –

04.10.2019г. Твърди, че по отношение неявяването на работа от 17.07.2019г. – 14.08.2019г. е посочил множество аргументи, които не са оценени от работодателя. Твърди, че изготвения график за периода юни 2019 – 31.08.2019г. е незаконосъобразен, тъй като противоречи на чл.142 ал.1 КТ, на чл.127 ал.1 т.2 КТ, чл.275 ал.1 КТ. Твърди, че в случай на незаконосъобразна заповед, чл.283 КТ дава възможност на работника да преустанови работата си и незабавно да уведоми прекия си работодател. Твърди, че уведомил работодателя си с молба от 12.06.2019г., в резултат на което работодателят намалил трудовото му възнаграждение.

В заключение твърди, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина, а е целял предотвратяване налагането на имуществени санкции на работодателя. Отделно от това твърди, че практика на работодателя било да изплаща допълнителни месечни трудови възнаграждения около 2000 лева месечно. Твърди, че през периода 01.01.2019г. – 15.07.2019г. такива не са му изплащани, поради което претендира изплащането им в размер на около 13000 лева. Твърди, че не му е изплащан и му се дължи и нощен труд в размер на 11256 лева за

2814 часа. В заключение моли съда да постанови решение, с което да отмени заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира ответникът да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 600 лева. Претендира заплащане на допълнителни възнаграждения в размер на по 2000 лева на месец, общо 13000 лева. Претендира заплащане на нощен труд 565 лева и извънреден труд 11256 лева.

Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че ищецът не се е явявал на робата повече от три работни дни, като на 17.07.2019г. се явил за кратко, но не започнал изпълнение на трудовите си задължения, на 18.07.2019г. не се явил на работа. На 1907.2019 се явил преди началото на работния ден и получил график за работа и отново напуснал работното си място. На

20.07.2019 до 14.08.2019г. не се явявал на работа. На

15.08.2019г. получил покана да даде обяснения, които представил на 19.08.2019г. От 19.08.2019г. до 04.10.2019г. не се явявал на работа. Твърди, че заповедта е законосъобразна и сочи практика на ВКС по идентичен случай.

Твърди, че от материална страна заповедта също е законосъобразна, тъй като след извършена проверка от страна на

***не били установени нарушения и работното време на ищеца е съобразено с изискванията на закона. Поради това твърди, че поведението на ищеца съставлява грубо нарушение на трудовата дисциплина.

Твърди, че ищецът е възразил писмено срещу графика на 12.06.2019г., но не и срещу графика от 18.07.2019г. като такова възражение подал едва с обясненията, дадени на 15.08.2019г. Оспорва твърдения, че са налице условия по чл.283 КТ.

Относно претенцията за неплатени трудови възнаграждения като допълнителни такива оспорва като твърди, че в трудовия договор, който е сключен в писмена форма сочи размера на уговореното меж9ду страните трудово възнаграждение и договорените суми са изплатени.

В съдебно заседание страните поддържат доводите си в исковата молба и отговора.

От фактическа страна, съдът приема следното :

Не се спори между страните, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „*** – 12 и повече тона“.

Установява се от представената Заповед на лист 10, че поради нарушение на трудовата дисциплина, трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед № 92/04.10.2019г. на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ. Установява се, че заповедта му е връчена при отказ на 04.10.2019г.

Спорно по делото е законосъобразно ли е наложено дисциплинарното наказание.

В заповедта е отразено, че на 12.08.2019г., ръководителят на движение в дружеството подал рапорт до управителя, че ищецът не се е явявал на работа за периода 16.07.2019г. – 04.10.2019г. като за същия период не е представил болничен лист. Също в заповедта е отразено, че на 14.08.2019г. ищецът бил поканен от работодателя да представи писмени обяснения за неявяването си на работа и на 18.08.2019г. такива обяснения били депозирани от ищеца. В заповедта е отразено, че бил подаден втори рапорт от ръководителя на движение, в който било отразено, че за периода 19.08.2019г. – 04.10.2019г. ищецът продължил да не се явява на работа. За посочените нарушения, на ищеца било наложено дисциплинарно наказание прекратяване на трудовото правоотношение.

Съдът счита, че при издаване на процесната заповед не са допуснати нарушения, които да водят до нейната незаконосъобразност.

В заповедта е отразено, че ищецът не се е явявал на работа за периода от 16.07.2019г. до 04.10.2019г. Обяснения са му изискани на 14.08.2019г. и такива е дал на 18.08.2019г. В практиката си ВКС приема, че в случай, че работникът не се явява на работа няколко последователни работни дни, но продължава да не се явява и след покана за даване на обяснения, то законността на дисциплинарното уволнение се преценява с оглед изискванията на чл.193 КТ за дните до момента, в който работодателят е поискал даване на писмени обяснения. В този смисъл е Р.№290/10.11.2014г. по гр.дело №123/2014г. на IVг.о. Работодателят има право да прецени кога да наложи дисциплинарното наказание и законодателят не го задължава да наложи наказанието непосредствено след изискване и получаване на обясненията му. В заповедта се сочат два рапорта, които касаят два периода.

Независимо, че са цитирани два рапорта, то само за първото нарушение – неявяване на работа за периода 16.07.2019г. – 14.08.2019г. – са налице условия за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Самата заповед съдържа всички изискуеми реквизити, които я правят законосъобразна. Съдът счита, че в случая оспорваната заповед не препраща към рапорта на ръководител движение, защото самата тя съдържа всички елементи, които конкретизират нарушението. Посочено е самото деяние на ищеца и нарушението, което осъществява. Деянието е описано точно и конкретно и дава възможност на работника да се запознае с него и не ограничава правата му. Затова и работодателят не е имал задължение да запознае ищеца с процесните рапорти. В случай, че в заповедта бе отразено само, че съгласно рапорт до управителя, ищецът е извършил нарушение, за което му се налага дисциплинарно наказание, то тогава би могло да се приеме, че заповедта препраща към друг документ и в такъв случай, би следвало работникът да е запознат с него. Настоящият случай не е такъв и съдът приема, че работодателят не е имал задължение да запознае работника с цитираните в заповедта рапорти. Неявяването на работа за периода 16.07.2019г. до 14.08.2019г. е достатъчно тежко нарушение, което да обуслови налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Ищецът твърди, че графикът му за работа е незаконосъобразен, поради което не следва да го изпълнява и затова не се явил на работа. Съдът приема, че тези негови твърдения са несъстоятелни с оглед извършената проверка от ***. В тази връзка по делото е представено писмо от Областна ***с Изх.№ 19086501/17.10.2019г., в което се сочи, че по повод сигнал е извършена проверка в дружеството ответник за спазване на трудовото законодателство. При проверката е изискана документация от дружеството във връзка с трудови възнаграждения, работно време и почивки, както и провеждане инструктажи. Сочи се, че при проверката не са открити нарушения.

Ищецът твърди, че отказал да изпълни курсове, защото на автомобила не бил извършен реален технически преглед, а на него самия като водач също не бил извършен медицински преглед. Твърди, че в такъв случай законът дава право на работника да преустанови работа, поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето му. Съгласно разпоредбата на чл.283 КТ, Работникът или служителят има право да откаже изпълнението или да преустанови работата, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето му, като незабавно уведоми прекия ръководител. Този текст регламентира правото на работника да откаже изпълнението на възложена работа, в случай че са нарушени изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, какъвто извод следва и от систематичното място на разпоредбата. Опасността е сериозна, когато настъпването й може да породи тежки неблагоприятни последици за живота и здравето на работника. Тя е непосредствена, когато настъпването й е близко предстоящо и се дължи единствено на наличието на нарушено изискване здравословните и безопасни условия на труд. Разглежданата хипотеза не е такава, доколкото не е установеното условията, при които е следвало да работи ищеца да са несъвместими с тези, обуславящи здравословните и безопасни условия на труд. Ищецът не доказа твърденията си, че на автомобила не е бил извършен технически преглед, а на него не е извършен медицински преглед, нито е представил доказателства да е уведомил прекия си ръководител за това. При така събраните доказателства, съдът приема този довод на ищеца за несъстоятелен.

При налагането на дисциплинарното наказание работодателят е съобразил императивната разпоредба на чл.195 ал.1 от КТ, която предвижда определени изисквания към съдържанието на заповедта за уволнение. Касае се за задължителни реквизити, каквито са сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, видът на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Заповедта следва да е мотивирана, тъй като страните в това трудово правоотношение са равнопоставени. В случай, че липсва някой от изискуемите от закона реквизити, то тази липса не може да бъде санирана в съдебното производство.

Оспорваната заповед съдът счита, че отговаря на посочените по- горе изисквания. В същата подробно е описано съдържанието на твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина. В заповедта е посочен времевия период, в който ищецът не се я явявал на работа, а именно от 17.07.2019г. до датата на която са му изискани обяснения – 14.08.2019г. Преди налагане на наказанието, работодателят му е изискал обяснения, с което е изпълнил процедурата, която изисква закона.

При така изложеното, съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна, законът предвижда за извършеното нарушение налагане на наказание уволнение, а при налагане на наказанието са спазени изискванията на закона.