Решение № 33 от 13.02.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Ловеч, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20264300500023 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В. И. П., подадена против решение № 127/15.10.2025 г., по гр.д. № 742/2024 г. на РС Л, в частта, с която съдът е отхвърлил претенцията за осъждане на М. Б. М. да заплаща на двете си деца И.М.Б.. и Б.М.Б.., чрез тяхната майка В. И. П., издръжка за минало време, както и в частта за разноските. Във въззивната жалба се правят оплаквалия за неправилност на решението в обжалваната му част, свеждащи се до необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, в следните аспекти: превратно анализиране показанията на свидетелите, игнорирайки тези на едната група, за сметка на другата, както и незаконосъобразно изграден от районния съд извод за липса на трудова ангажираност на бащата, за давана от него издръжка и за полагани от него грижи за децата. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и за присъждане на издръжка за минало време (14.11.2023 г. 14.11.2024 г.) за всяко от децата в претендираните размери и за присъждане на разноските по делото за две инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въъзивната жалба, в който се дава становище за неоснователност на направените в нея оплаквания, като се поставя акцент върху съвместното упражняване на родителските права върху двете деца и за полагани грижи към тях от двамата родители, вкл. през периода, за който се претендира издръжка за минало време. В писмения отговор е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част и за присъждане на разноските по делото.

Въззивникът не взема участие в съдебното заседание, но в писмено становище заявява, че поддържа жалбата, моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за присъждане на издръжката за минало време в полза 1 на двете деца, както и за присъждане на разноските по делото.

Въззиваемият не взема участие в съдебното заседание, но в писмено становище заявява, че оспорва жалбата, моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част и за отхвърляне на претенцията за издръжка за минало време.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по иск с правна квалификация чл. 127 ЗЗД, предявен от В. И. П. против М. Б. М., с който е поискано упражняването на родителските права на децата И.М.Б.. и Б.М.Б.., а за бащата М. Б. М., да бъде определен режим на лични контакти. С предявения иск се претендира и осъждане на ответника М. Б. да заплаща месечна издръжка за всяко едно от двете деца в размер на 280 лева за И.М.Б.. и 260 лева за Б.М.Б.., както и заплащане на издръжка за минало време, както следва: за периода от 14.11.2023 г. до 14.11.2024 г. в размер на 250 лева месечно за И.М.Б.. и за периода от 14.11.2023 г. до 14.11.2024 г. в размер на 240 лева месечно за Б.М.Б...

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е предявен насрещен иск вх. № 4655/19.12.2024 г., с искане упражняването на родителските права да бъде предоставено на него, за майката да бъде определен режим на лични контакти, както и да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за двете малолетни деца в размер на по 250 лева за всяко. Претендирана е и издръжка за минал период – 17.12.2023 г. до 17.12.2024 г. От М. М. е постъпил и отговор на исковата молба, предявена от В. П., с твърдения за неоснователност на исковата претенция.

С решение № 127 от 15.10.2025 г., по гр.д. № 742/2024 г. на Районен съд Л, съдът на основание чл. 127, ал. 2 СК е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетните деца И.М.Б.. с ЕГН ********** и Б.М.Б.. с ЕГН ********** на майката В. И. П. с ЕГН **********, определил е местоживеенето на децата да бъде при майката, в с. Р, Община Л, ул. „*****, а на бащата М. Б. М. е определен режим на лични контакти, като последният е осъден да заплаща ежемесечна издръжка чрез майката в размер на по 270 лева за всяко едно от децата, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законен повод за изменение или прекратяване. С решението съдът е отхвърли предявената от В. И. П. претенция за осъждане на М. Б. М. да заплати на двете си деца И.М.Б.. и Б.М.Б.., чрез тяхната майка В. И. П., издръжка за минало време.

С Решение №149/02.12.2025 г., постановено по молба на процесуалния представител на В. П., съдът е допълнил Решение № 127/15.10.2025 г., като е отхвърлил иска за разликата от присъдения размер на месечна издръжка за детето И.М.Б.. – 270 лева, до претендираният размер от 280 лева.

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото са родители на малолетните И.М.Б.. и Б.М.Б...

2

Между тях не се спори, че децата живеят и се отглеждат при майката, в дома на нейния баща и дядо по майчина линия на децата, в село Р.

От събраните по делото доказателства, в частност изявленията на страните и разпитаните свидетели, се установява, че родителите никога не са живели заедно във фактическо съжителство. Майката с децата е живяла и до момента живее в дома на своя баща, а бащата М. М. в дома на своите родители, в същото населено място – село Р.

От показанията на свидетелите В.Й.В., И.Ф.Ф., В.А.С. и А.М.Д.

(ангажирани от двете страни) се установява, че основно майката полага грижи и отглежда децата, че децата периодично посещават дома на своя баща.

От показанията на свидетеля Е.Р. (майка на ответника), ценени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че децата са посещавали често дома на своя баща, без да нощуват, оставайки там за времето след приключване на училищните занимания до вечерта, когато се връщали при своята майка. От показанията на същата свидетелка, се установява, че тя и нейното семейство подпомагат отглеждането на двете деца, като им закупува дрехи и храна, а от тези, на свидетелите В.Й. и И.Ф. – че са виждали децата в дома на бащата.

От писмените доказателства и показанията на част от свидетелите се установява, че майката В. П. работи по трудов договор като личен асистент.

От справка вх. № 469/29.01.2025 г., както и от показанията на св. А.Д., се установява, че ответникът е с регистриран трудов договор за 4-часов работен ден, с „Еделвайс 2110“ ЕООД, но не полага труд при този работодател, като от показанията на всички сведели се установява, че М. М. получава доходи от извършване на ремонтни дейности на автомобили и техника.

От приетия Социален доклад изх. № ПР/Д-ОВ-ЛТ/1-001/30.01.2025 г., както и приети повторен такъв, се установява, че децата И и Б Б.и живеят със своята майка В. П., в дома на нейния баща и дядо на децата по майчина линия, в с. Р, на адрес ул. „*****. Майката полага основни грижи за децата, в дома й е подсигурено всичко необходимо откъм битови условия, храна, дрехи, консумативи. Майката е основно ангажирана с ежедневието на децата, с обезпечаване на тяхното развитие и посещаването на училището. От социалния доклад е направена констатация, че в единични случаи децата са взимани от училище от техния баща. Изграден е извод, че децата са привързани и към двамата си родители, не са възпрепятствани личните контакти между децата и бащата, че децата посещават дома на бащата си, в който също има подсигурени нормални битови условия.

От приетите изготвени от ЦОП гр. Л оценки на родителски капацитет на двамата родители, както и характеристики на психо-социално състояние на двамата родители, се установява, че В. П. и М. М. са в състояние еднакво добре да се грижат за децата си.

От преписка на Дирекция социално подпомагане – гр. П се установява, че за период от 6 месеца непосредствено след раждането на по-голямото дете – И.М.Б.., същото е било настанено в приемно семейство, след което по молба на майката е реинтегрирано за отглеждане в семейна среда.

От експертната оценка на психолог при ЦОП – Л, относно родителския капацитет на страните по делото, изградена връзка между тях и двете деца. От него се установява, че децата имат изградена емоционална връзка с двамата си родители. Отглеждащият родител е майката, основно тя поема ангажимента за децата във връзка с тяхното образование, ежедневие и възпитание. За бащата 3 са отправени препоръки за подобряване на комуникацията с майката, както и за пълноценно общуване с децата.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предявеният иск за издръжка за минало време е основателен.

По този иск ответникът следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че през посочения период е плащал дължимата издръжка, респ. че е полагал дължимата грижа за децата. В случая от събраните по делото доказателства не се установява, а и ответникът не отрича, че не е заплащал издръжка. Твърденията за полагани от него грижи към тях също не се доказват – децата са посещавали дома на бащата епизодично, пребивавали са там за част от денонощието, след което се прибирали вкъщи, в дома на майка им. Заради кратковременния и епизодичен престой на децата при техния баща, не би могло да се приеме, че с полаганите грижи към тях през това време се удовлетворява изискването на закона за давана издръжка в натура. Ето защо той не би могъл да се освободи изцяло или частично от задължението за даване на издръжка за едногодишния период отпреди предявяване на иска. Бащата е работоспособен, няма здравословни проблеми, които да са препятствали възможността за полагане на труд, като за едногодишния период той е получавал доходи. Наличието на друго непълнолетно дете също не го освобождава от задължението за даване на издръжка на децата И и Б, които също са непълнолетни и с оглед на това задължението към тях се явява безусловно.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че претенциите за присъждане на издръжка за минало време са основателни за периода от 14.11.2023 г. до 14.11.2024 г. в претендирания размер от 250,00 лева за поголямото дете – И.М.Б.. и 240.00 лева за по-малкото – Б.М.Б... Присъдените суми се дължат ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете – 14.11.2024 г., до окончателното им изплащане.

Като е достигнал до извод за пълна неоснователност на исковете с правно основание чл. 149 СК, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което ответникът бъде осъден да заплати на децата, чрез тяхната майка и законен представител 250 лева издръжка за периода от 14.11.2023 г. до 14.11.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 14.11.2024 г., до окончателното й изплащане за И М. Б. и 240 лева издръжка за периода от 14.11.2023 г. до 14.11.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 14.11.2024 г., до окончателното й изплащане за Б М. Б..

Същите размери са около минимално дължимия такъв от 235 лв. съобразно размера на месечната минимална работна заплата за страната през 2024 г. – 933 лв. (чл. 142, ал. 2 СК).

Решението на РС- Л следва да бъде отменено и в частта за разноските, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски за адвокатска защита за сумата в размер на 630 лв., които не се дължат, предвид основателността на претенцията за издръжка за минало време (чл. 78, ал. 3 ГПК).

При този изход на процеса, на В. П. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 357,90 евро (700 лева), представляващи адвокатско възнаграждение за въззвина инстанция (чл. 78, ал. 1 ГПК).